Определение № 18047 от 26.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18047 гр. София, 26.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20251100509135 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба, подадена от “Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, ЕИК: 130277958, срещу определение № 23227 от 28.05.2025 г. по ч. гр. д. № 74563/2024 г. на СРС, 169 състав, с което е измененa заповед за изпълнение № 40255/23.12.2024 г. по ч. гр. д. № 74563/2024 г. по описа на СРС в частта за разноските, като e разпоредено “Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД, да заплати на С.М.М.Х. с ЕГН:

********** адвокатско възнаграждение в размер на 240 лева, като адвокатското възнаграждение е намалено от 480 лв. на 240 лева.

Жалбоподателят счита, че обжалваният акт на първоинстанционния съд е неправилен.

Моли да бъде отменен, като не се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, а в случай че се присъдят да се намали размера на възнаграждението поради липса на правна и фактическа сложност.

Ответникът по жалбата не е подал отговор в законоустановения срок.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК:

Пред Софийския районен съд е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Заявлението е уважено и в полза на заявителя С.М.М.Х. е издадена заповед за заповед за изпълнение от 23.12.2024 г., с която му е присъдено и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.

В срока по чл. 414 ГПК длъжникът “Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и заповедният съд с разпореждане от 10.02.2025 г. е дал указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК.

1

Препис от заповедта е връчена на длъжника на 02.01.2025 г. /л. 17/, като в срок е подадена и частна жалба с вх. № 6505/09.01.2025 г. срещу заповедта в частта за разноските относно присъдения адвокатски хонорар. В частната жалба са изложени съображения, че адвокатско възнаграждение е недължимо в заповедното производство, евентуално се иска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение. Приложени са доказателства за внесена държавна такса по сметка на въззивния съд.

С разпореждане от 10.02.2025 г. СРС е приел, че подадената частна жалба има характер на молба по чл. 248 ГПК за изменение на заповедта в частта за разноските и е разпоредил препис да се връчи на заявителя за становище.

С.М.М.Х. е подал отговор на частната жалба с вх. № 79140/06.03.2025 г.

С обжалвания съдебен акт СРС се е произнесъл като е приел, че е сезиран с искане по чл. 248 ГПК. Намерил е възражението за прекомерност за основателно и е намалил размерът на присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение от 480 лв. на 240 лв.

Препис от разпореждането на съда от 10.02.2025 г., с което са дадени указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането му е връчен на 26.02.2025 г. /л.

33 от ч. гр. д./. Няма данни по делото, както и в информационната система на съдилищата, в законоустановения срок до 26.03.2025 г., а и след това, да е предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимост на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 248 ГПК намира приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК. При липса на произнасяне може да се иска допълване на заповедта по реда на чл. 248 ГПК, а ако съдът е формирал воля по отношение на разноските, дължими на заявителя, то редът за защита е чрез обжалване с частна жалба. Доколкото заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на самостоятелно обжалване, то е изключена възможността за изменението й по реда на чл. 248 ГПК.

Редът за защита за длъжника относно прекомерността на разноските на заявителя е с частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК. В ГПК не е предвидена хипотеза, при която съдът, издал заповедта, да ревизира преценката си относно присъдените на заявителя разноски относно техния размер. Единствената възможност за последващо произнасяне относно дължимите разноски от заповедния съд е чл. 414а, ал. 3 ГПК, каквато не е настоящата хипотеза.

Компетентен да се произнесе по частната жалба срещу заповедта в частта за разноските е въззивният съд, именно поради това и длъжникът по заповедта е подал частна жалба срещу присъденото адвокатско възнаграждение със заповедта, като е внесъл и дължимата за това държавна такса. Разглеждайки подадената частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК по реда на чл.

248 ГПК, СРС е постановил недопустим съдебен акт /в подобен смисъл и определение № 4768 от 23.10.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2633/2024 г., III г. о./, който следва да се 2 обезсили.

Относно администрирането на частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, след връщането на делото СРС следва да съобрази т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в която е посочено, че, ако пред съда в заповедното производство е подадена частна жалба по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Частната жалба не се администрира до приключване на производството по чл. 422 ГПК. При подадено възражение по чл. 414 ГПК, ако заявителят не подаде искова молба по чл. 422 ГПК в срок и заповедният съд с определение обезсили заповедта за изпълнение, включително и в частта за разноските, частната жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК е безпредметна и следва да се върне.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА определение № 23227 от 28.05.2025 г. по ч. гр. д. № 74563/2024 г. на СРС, 169 състав, с което е измененa заповед за изпълнение № 40255/23.12.2024 г. по ч. гр. д. № 74563/2024 г. по описа на СРС в частта за разноските.

ВРЪЩА делото на СРС за последващи действия по отношение на частната жалба на “Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД с вх. № от 09.01.2025 г. срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3