Решение № 829 от 14.07.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. Бургас, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Въззивно гражданско дело № 20232100500853 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба подадена от М. М. И. с ЕГН **********, против Решение № 94/10.03.2023г., постановено по гр.д. № 1357/2022г. по описа на Районен съдНесебър, с което е отхвърлен иска на въззивника с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, за осъждане на А. С. Б., ЕГН **********, живущ в с. ***, общ.***, обл.***, ул.*** № **, да заплати сумата общо в размер на 7700 лв., представляващи обезщетение за вреди, претърпени от И., качеството му на собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър, находящ се в гр. *** к.к.*** ет.* ап.* в сграда * с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, нанесени от ответника в качеството му на управител на имота”.

Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното решение е неправилно. Твърди се, че в случая, качеството на лицето, респ. дали е спазена или не процедура, по която лицето е получило достъп до имуществото на ищеца е правно ирелевантно. Законът изисквал наличие на действие или бездействие на дееца довело до увреждането, без да се интересува от качеството му, като той носи отговорност включително и за действия на лица, които са допуснати от него в имота. Твърди се, че ответникът е узнал за това, че е назначен за пазач и че е допусната грешка в документацията като имената са същите, а е налице единствено разместване на личното и бащиното име. От 1 значение в случая било единствено дали положения подпис е на лицето, което е записано като пазач в описа. Протоколът за опис представлявал официален свидетелстващ документ, не бил оспорен и обвързвал съда с формална и материална доказателствена сила. На ответника било изпратено и уведомление от страна на ЧСИ относно насрочване на предаване на владението на имота на спечелилия търга лице, ищец по настоящото дело.

Едва в молбата-становище се твърдяло, че ответника не е бил нито пазач, нито управител на имота, без да е ясно, какво точно процесуално качество има този управител, като тези възражения били вече преклудирани към момента на подаване на тази молба. Твърди се, че съдът е нарушил и диспозитивното начало на процеса, като без наличие на възражения и доказателствени искания относно представения опис, по свой почин, служебно възразява срещу документа и го счита за неистински и неверен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска в цялост. Претендират се разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна и в законоустановения срок е постъпил отговор. В него се твърди, че жалбата е изцяло неоснователна. Излагат се аргументи в подкрепа на изводите в обжалваното решение. Твърди се, че трите имена и подписите в протокола за опис срещу „взискател" и „управител" не са на ответника А. С. Б., а на друго лице, което означавало, че оспорване на подписа не е било наложително и основателно: такова оспорване би било необходимо, ако посочените три имена са били негови. Твърди се, че ответникът не е присъствал при изготвянето на протокола за опис, че не го е подписвал и не е приемал осъществяването на функциите на управител на имота.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на М. М. И. срещу А. С. Б.. Ищецът твърди, че с постановление за възлагане на недвижим имот по изпълнително дело № 20158000400990/2015 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, вписано вх. рег. № 8134/07.07.2022 г., Акт № 79, том 29, изд. д. № 20158000400990/2015 г. в Служба по Вписванията- гр. Несебър, придобил собствеността върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Несебър, находящ се в гр. *** к.к.*** ет.* ап.* в сграда * с идентификатор № ***, разположена в Поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, с площ от 28.64 кв.м., с прилежащи части 4,55 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи на обекта: на същия етаж: ***,

***, под обекта: няма, над обекта: ***, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата.

2

Съгласно протокол за опис на недвижим имот по посоченото изпълнително дело на описания самостоятелен обект, съставен на 16.12.2015 г. от ЧСИ Ивелина Божилова, обекта се състоял от дневна с кухненски бокс и баня с тоалетна. Дневната се състояла от под - ламинат, стени и таван, латекс върху гипсокартон, помещението има климатик „Fuego”. Кухненския бокс се състоял от горни и долни кухненски шкафове, с вградена мивка със стояща батерия. Банята с тоалетна се състояла от теракот, стени файанс, таван окачен гипсокартон, моноблок, бойлер, аплици. Дневната била с директен изход към двора през PVC врата, входна врата и интериорна врата от ПДЧ. Със същия протокол за пазач на имота бил назначен взискателят по изпълнителното дело А. С. Б.. Ищецът сочи, че имотът се намирал в посоченото състояние, когато извършвал огледа преди участието му в публичната продан. На 04.10.2022 г. било извършено принудително отнемане на недвижим имот[1]въвод във владение, на който И. лично присъствал, за което ЧСИ е съставил надлежен протокол, видно от който пазачът не присъствал при предаването на владението, а имотът не е бил в състоянието, в което се е намирал към момента на предаването му за пазене с протокола за опис- липсвали климатик Fuego, като били демонтирани вътрешното и външното тяло, обзавеждането на кухненския бокс, състоящ се от горни и долни кухненски шкафове, вградена мивка със стояща батерия, в банята липсвал и бил демонтиран бойлер и при пускане на водата от меките връзки течала вода, демонтирана била и вратата на банята, налична била само касата. Обръща се внимание, че всички описани в протокола за въвод във владение вещи представлявали трайно прикрепени към недвижимия имот и тяхното демонтиране /премахване/, се отразявало върху стойността на имота, а същите не следвало да се считат като движими вещи и следователно не биха могли да бъдат отстранени при предаване на владението. Сочи се, че общата сума на претърпените от ищеца вреди била в размер на 7700 лева.

В едномесечният срок е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват наведените от ищеца твърдения, като се сочи неоснователност на исковете. Преди обявяването на окончателния доклад по делото заявява, че не е бил назначаван за пазач или управител на имота, като в периода от 16.12.2015 г. до 04.10.2022 г. не е посещавал КК „Слънчев бряг“, за да управлява имота, съответно не е извършвал вменените му действия относно имуществото в обекта.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеният по делото протокол за опис на недвижим имот от 16.12.2015 г. на ЧСИ Ивелина Божилова с рег. № 800 и с район на действие Окръжен съд - Бургас, на същата дата и по искане на ответника Б., в качеството му на взискател по изп. дело № 20158000400990/2015 г., е бил извършен опис на 2 Този файл е копие на електронно подписан документ.

Оригиналът е подписан от *** *** ***-*** на 10.03.2023 г. в 14:49:28 ч. Актът е постановен на 10.03.2023 самостоятелен обект в сграда с идентификатор 3

*** по КККР на гр. Несебър, общ. Несебър, об. Бургас, одобрени със заповед РД 18-46/18.08.2006 г. на изпълнителния директор по АК, последно изменение със заповед КД 14-02- 371/07.03.2012 г. на Началника на СГКК- гр. Бургас, находящ се в гр. *** к.к.*** ет.* ап.* в сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 28,64 кв.м., с прилежащи части 4,55 кв.м. идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи за обекта: на същия етаж:

***, ***, под обекта: няма, над обекта:

***, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор № ***. От протокола се установява, че гореописания недвижим имот се състои от дневна с кухненски бокс и баня с тоалетна.

Дневната се състояла от: под- ламинат, стени и таван- латекс върху гипсокартон, в помещението имало климатик „Fuego“. Кухненския бокс се състоял от горни и долни кухненски шкафове с вградена мивка със стояща батерия. Банята с тоалетна била изградена от теракот, стени- файанс, таван[1]окачен гипсокартон, моноблок, бойлер, аплици. Констатирано е, че дневната била с директен изход към двора през PVC врата. Входната врата и интериорната врата били от ПДЧ. В апартамента били монтирани контакти, електрически ключове за осветление и електрическо табло.

От представения протокол за въвод във владение се установява, че 04.10.2022г. ищецът е установил фактическата власт върху процесния имот, както и че имотът не е в състоянието в което бил предаден на ответника. От същия документ се установява, че липсвали климатик Fuego, като били демонтирани вътрешното и външното тяло, обзавеждането на кухненския бокс, състоящ се от горни и долни кухненски шкафове, вградена мивка със стояща батерия, в банята липсвал и бил демонтиран бойлер и при пускане на водата от меките връзки течала вода, демонтирана била и вратата на банята, налична била само касата.

От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че средната пазарна стойност на установените в процесния имот щети е в размер на 3197 лв., а разходите за възстановяване са в размер на 4428 лв.

Според настоящия въззивен състав не са правилни изводите на районния съд относно невъзможността да се установи предаването на управлението на имота на ответника, както и узнаването на това обстоятелство от последния.

Видно е, че в протокола за опис на недвижимия имот е допусната очевидна фактическа грешка, като името на взискателя е сгрешено. Въпреки това в текста на документа ясно е записано, че имотът е предаден за управление на лицето А. С. Б., като е отразен и единния граждански номер, съответстващ на този на ответника. Протоколът е подписан от лицето, като автентичността на документа не е оспорена. При това положение е налице материална доказателствена сила, която задължава съда да приеме, че действително имотът е предоставен за управление на ответника.

Правната квалификация на предявения иск е правилно преценена от 4 районния съд, като следва да се има предвид, че отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, т. е. при установена причинна връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането. Вината се предполага до доказване на противното и това обратно доказване е в тежест на ответника. Ищецът следва да докаже по реда на пълното и главно доказване наличие на противоправно деяние /действие или бездействие/, както и че то е причинило вреда и да установи причинна връзка между противоправното поведение на дееца и вредоносния резултат. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства.

В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът дължи пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане – вредата; размера на вредата; противоправното деяние /действие и/бездействие/ на ответника; причинната връзка между деянието и настъпилата вреда, а ответникът дължи доказване на липсата на виновно поведение, с оглед установената в закона оборима презумпция за вината на ответника.