Протокол № 771 от 20.10.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 771 гр. Благоевград, 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров при участието на секретаря Г. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Н. Грънчаров Гражданско дело № 20251200100225 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:55 часа се явиха:

Съдът ИНФОРМИРА страните, че към настоящия момент производството по делото се разглежда в период, в който е налице бомбена заплаха.

АДВ. С.: Заявявам пред съда, че съм подписал декларация на входа, затова се явявам. Не възразявам да проведем производството по делото, стига и колегата да няма възражения, разбира се.

АДВ. П.: Информиран съм за ситуацията, подписал съм декларация, нямам никакви притеснения да се гледа делото.

Ищецът В. Г. В., редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява.

За него се явява адв. Е. С., с пълномощно по делото.

За ответника „Юлен“ АД, уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява адв. П. П., с пълномощно по делото.

Вещото лице К. С. Н., редовно призована, се явява лично.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се постъпила по делото на 09.10.2026 година съдебно-техническа експертиза, изготвена от К. С. Н..

ДОКЛАДВА се и молба, постъпила по делото на 16.10.2026 година от ищеца, чрез процесуалния му представител адв. С.. Сочи се, че са запознати с депозираното заключение по съдебно-техническата експертиза. Заявява се от ищцовата страна, че то е негодно да послужи пред съда за изясняване на обстоятелствата, за които са необходими специални знания, поради три причини: заключението не отговаря на ключовите за спора въпроси, съдържа груби грешки в изчисленията и изводите и е изпълнено с оценъчни съждения по отношение на ищеца, които разкриват предубеденост на вещото лице. В подкрепа на това становище се излагат най-фрапантните примери.

Заключението не отговаря на ключовите за делото въпроси. На Въпрос № 34, на който е следвало да се отговори, дали при навременно задействане на техническите средства лифтът е могъл да бъде спрян преди седалката да изблъска ищеца извън платформата, вещото лице не прави нито едно изчисление. Вместо това заявява, че скиори, чакащи да се качат, които не са поискали изрично спиране, не са ситуация, изискваща спиране на лифта.

Твърди се, че това не е технически отговор, а правна оценка в полза на ответника по делото. На въпроси № 1, 3, 4.1 и 4.4, за изискванията на Регламент на Европейския съд 2016/424, EN 12929 1 и EN 1709:2019 относно безопасното качване, наблюдението на зоната и контрола върху персонала, вещото лице отказва да отговори с мотива, че въпросите не са инженернотехнически. Поддържа се от ищцовата страна, че тези стандарти са технически норми, чието съдържание е типичен предмет на инженерна експертиза. В т. 3 от докладваната молба се посочва, че файлът „черна кутия“ съдържа полета „режим на работа“ и „отчети за спиране“, както и диаграма на скоростта при спиране. Твърди се, че във Въпрос № 9.3 вещото лице не посочва режима на спиране, а на въпроси № 7, 8.2 и 8.3 отговаря, че спирането се управлява от софтуер. Без отговор или с отказ са оставени и въпроси № 21 – 23, 30 и 33.

Поддържа се, че наклонът на снежната площадка по Въпрос № 15 е „измерен“ при оглед на 06.07.2026 година, т.е. когато снежната площадка не съществува.

В т. 4 от докладваната молба се сочи, че по т. 2.2 са посочени скорост на въжето 6 м/сек и скорост в зоната за качване около 1 м/сек, плавно 2 регулируема от 0 до 1 м/сек. Твърди се, че вещото лице не казва дали има повече от един режим на намалена скорост, а това е изрично поставено като въпрос. На т. 3.2 е отговорено с общ диапазон – 0.16 до 1.41 м/сек, и средна стойност, без да е посочено забавянето за всяко техническо средство поотделно и в комбинация. На въпроси № 6 и 7 отговорите са формални – описанието на бутоните е дадено, но забавянето по т. 6.3 е отново в същия общ диапазон. В т. 5 от докладваната молба се сочи, че по т. 3.3 вещото лице е заявило, че няма приложен файл с наименование, посочено в молбата, и поради това не анализира изрично посочените фигури № 13 и 15 – 19.

Поддържа се обаче от ищцовата страна, че този файл е наличен в електронното дело в ЕПЕП, от което се прави изводът, че вещото лице изобщо не е работило с електронното дело, а това поставя под сериозно съмнение пълнотата и достоверността на изходните данни, на които стъпва цялата експертиза. В т. 6 от докладваната молба се сочи, че на въпрос № 4 отговорите са непълни, като в т. 4.1 и 4.4 вещото лице повтаря, че въпросите не са технически, а изброява документи, без да описва съдържанието им, а по т. 4.3 пише, че зоната е видима отвсякъде, а камерите са на ъглите на будката за билети.

Свидетелските показания по този въпрос са конкретни – операторът е бил отвън, а стоп-бутонът – на една ръка разстояние. На въпрос № 16 вещото лице отговаря с текста за табелите от т. 4.4, без да посочва предписани мерки за позициониране на скиорите. В молбата, която се докладва от ищцовата страна, твърди се, че заключението съдържа груби грешки в изчисленията и изводите, за което се излагат следните съображения: по т. 1 – невъзможно време за подготовка, вещото лице твърди, че скиорът разполага с 32.42 сек от турникета до пристигането на седалката, обаче вещото лице сочи в експертното си заключение по собствените данни, че интервалът между две седалки е 10.8 сек по проект (капацитет 2 000 души/час при 6 места). При регистрираната скорост от 5.03 м/сек интервалът е около 12.9 сек се твърди в докладваната молба. Седалките минават през всяка точка от трасето през този интервал, следователно дадената цифра от вещото лице – 32.42 сек, е физически невъзможна. Грешката идва от това, че разстоянието от 64.80 м между седалките се отнася само по въжето, а в станцията седалките се сгъстяват. Поддържа се от ищцовата страна, че времето е надценено с около 2.5 пъти, при това в полза на тезата, че ищецът е имал достатъчно време. В т. 2 от молбата, която се докладва, се твърди, че спирането е отчетено преди 3 инцидента, така в т. 9.1 и 9.2 вещото лице сочи, че картата на ищеца е регистрирана в 15:30 часа, а лифтът е спрял в 15:29:30 часа, и заключава, че разликата е 30 секунди. Сочи се в молбата, че записаното спиране е настъпило преди ищецът да влезе, а вещото лице не обяснява противоречието и не проверява дали има по-късно спиране. Ако записът не е свързан с инцидента, отпада основата на всички изчисления на спирачния път и енергията. В т. 3 се поддържат несъвместими и грешни изчисления на спирачния път, така по въпрос № 12 вещото лице приема, че забавянето на седалката е 6 пъти помалко от това на въжето и получава 0.15 м/сек и спирачен път 2.35 м. Твърди се в молбата от ищцовата страна, че тази стойност е аритметично вярна при линеен модел. По т. 20.4 обаче без никакво обяснение е посочен спирачен път от 2.46 м. Сочи се в молбата, че по въпрос № 19 вещото лице прилага към седалката нередуцираните забавяния на въжето (0.16 – 1.41 м/сек), противно на собствения си модел. При максимално забавяне се изчислява в експертизата 0.31 м. Поддържа се, че изчислението е грешно и аритметично, тъй като следва да бъде 0.25 м. Сочи се в молбата, че при собствения модел на вещото лице (забавяне, разделено на 6) резултатът е около 1.50 м, т.е. 6 пъти повече.

„Средното забавяне“ е 0.785 м/сек и е просто средноаритметично на минимума и максимума и не отговаря на нито един реален режим. В т. 4 от депозираната молба се твърди, че в заключението на вещото лице има опитни правила без опора, така вещото лице твърди, че коефициентът на триене на ски върху отъпкан сняг, лед и воден слой е „почти еднакъв“. Това противоречи на общоизвестни факти и обезсмисля отговорите на въпроси № 17 и 18.

Заледяването е изключено въз основа на температурата от туристически сайт и правилото, че лед се образува при и под 0 градуса. Правилото обаче не изключва лед, образуван по-рано, при +2.5 градуса да се размеква, а тъкмо това е хипотезата на въпросите. В т. 5 от докладваната молба, поддържат се в заключението на вещото лице аритметични и вътрешни несъответствия, така например 64.80 минус 20.35 минус 3.10 е равно на 41.35, а не на 41.20.

Дължината на станцията е 20.35 м по въпрос № 5, но същата става 14.70 м по т. 22.2. Скоростта на седалката е ту 0.83, ту 0.84 м/сек. Времето за спиране е ту 5.93 сек, ту 5.6 сек. В т. III от молбата на ищеца, постъпила по делото на 18.10.2026 година, се твърди, че вещото лице отказва да изведе изискванията за безопасност от нормативните актове и да каже в заключението си дали ответникът ги е спазил. В същото време охотно и многократно се позовава на 4 вътрешната инструкция на „Юлен“ АД, на общите правила и на указателните табели, за да внуши, че отговорността на площадката за качване е изцяло на скиора. В заключението многократно се повтаря тезата, че „всеки скиор сам управлява“ движението и спирането си. Вещото лице коментира, че не става ясно защо не е била използвана поне едната щека за предотвратяване на инцидента. Изводът по въпрос № 34 противоречи и на цитираната от самото вещо лице инструкция на ответника, според която при неправилно качване персоналът трябва да спре лифта, както и на показанията на оператора Янчовичин в съдебно заседание. Поддържа се от ищцовата страна, че такива съждения нямат място в експертиза и поставят под основателно съмнение безпристрастността на вещото лице, като същите са основания за отвеждане на същото. Поради изложените съображения с молбата се иска на основание чл. 196, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, поради изложените обстоятелства и поради основателни съмнения в безпристрастността на вещото лице, съдът да отведе същото, като се сочи, че тези обстоятелства са станали известни на ищеца едва от съдържанието на представеното писмено заключение. С молбата се иска съдът да не приема заключението, като се поддържа, че същото е негодно за установяване и проверка на фактите, които са релевантни за делото. При условията на евентуалност, ако съдът не приеме това становище, заявява се от ищцовата страна, че се оспорва представеното писмено заключение и се иска от съда да бъде назначена повторна експертиза по чл. 201 от ГПК, която да отговори на въпросите, поставени от ищеца. В т. 3 са дадени предложения на съда какъв експерт би следвало да бъде включен в повторна или допълнителна експертиза, както и откъде може да бъде изискана информация за посочване поименно на такъв експерт. В т. 4 от молбата се иска от съда да не определя и изплащане възнаграждението на вещото лице поне в частта по въпросите на ищеца, тъй като по тях заключението е абсолютно негодно. Твърди се, че възнаграждение на вещото лице се изплаща за резултат – годно експертно мнение, което попълва доказателствения материал и може да служи на съдията за заместване на липсващите му специални знания, а с така представеното писмено заключение тази цел не е постигната и не би могло да се заплаща възнаграждение за положените усилия. Отделно, възразява сее срещу справката-декларация за 173 часа на обща стойност 3 755.83 евро, при ставка 21.71 евро/час. Сочи се, че от тях 153 часа са отчетени за проучване и писане, без да е ясно какви изследвания са 5 извършени, при положение че на голяма част от въпросите не е отговорено.

Четири часа са отчетени за проучване на делото в Благоевград, въпреки че делото е достъпно изцяло в ЕПЕП. Същевременно вещото лице не е открило в електронното дело файла по т. 3.3, което показва, че не е работило с него. Два часа са отчетени за телефонни разговори и уточнения, въпреки че нито ищецът, нито процесуалният му представител е търсен от вещото лице.

Възразява се и срещу претендираното увеличение по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-1/2023 година за особено сложна експертиза, тъй като заключението се изчерпва с прилагане на общи формули, при това с грешки. Предвид изложеното, иска се от съда да не бъде изслушвано в съдебно заседание на 19.10.2026 година експертното заключение в представения му вид, тъй като недостатъците му не могат да бъдат преодолени с устните обяснения на вещото лице.