Разпореждане № 4295 от 05.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4295 гр. Кюстендил, 05.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520102249 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с Е И К 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сгр. 15, вх. A, ет. 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на следните суми: 3030,68 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 10.12.2021 г., сключен с „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД чрез договор за цесия от 30.10.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 28.05.2026 г. до окончателното изплащане; 328,03 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 15.06.2023 г. до 15.07.2023 г.

Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като в него не са посочени компонентите на годишния процент на разходите (ГПР). Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните 1 данни“. При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др.

Само за пълнота следва да се отбележи, че цитираното в молбата на заявителя от 04.06.2026 г. Определение № 437 от 26.02.2024 г. на ВКС по т. д.

№ 911/2023 г., I т. о., въобще не съдържа извода, който заявителят е направил – че в договора не следвало да се посочат компонентите на ГПР. В определението пише само, че не следва да се възпроизвежда законовата формула.

Предвид всичко изложено, потребителят дължи само главницата по договора за кредит – 5112,92 евро (10 000 лв.). От тази сума следва да се приспаднат направените от потребителя плащания, които съобразно уточняваща молба на заявителя са в размер на 499,25 евро (976,44 лв.). Целта на разпоредбата на чл. 22 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя по други компоненти на кредита. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 39 от 10.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 35/2026 г. на Окръжен съд – Благоевград, Определение № 180 от 6.01.2026 г. по в. ч. гр. д. № 14299/2025 г. на Софийски градски съд, Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др. Заявителят се е възползвал от диспозитивното начало, като е претендирал 3030,68 евро, поради което плащанията следва да се приспаднат от тази стойност. Тоест, дължими остават 2531,43 евро, ведно със законната лихва от заявлението до окончателното изплащане. Заявлението следва да се отхвърли за всички други суми.

На заявителя следва да се присъдят и разноски съразмерно с уважената част от заявлението, а именно 92,49 евро за адвокатско възнаграждение и 43,04 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 7897/28.05.2026 г., подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ №1, сгр. 15, вх. A, ет. 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на 328,03 евро – договорна 2 възнаградителна лихва за периода от 15.06.2023 г. до 15.07.2023 г., както и за сумата над 2531,43 евро до пълния претендиран размер от 3030,68 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 10.12.2021 г., сключен с „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД чрез договор за цесия от 30.10.2023 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед по чл. 410 ГПК в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сгр. 15, вх. A, ет. 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: с. ***, за заплащане на следните суми: 2531,43 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от 10.12.2021 г., сключен с „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД чрез договор за цесия от 30.10.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 28.05.2026 г. до окончателното изплащане; 92,49 евро – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение; 43,04 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 3