Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 27.01.2023, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Административно наказателно дело 728/2022
Вид
Решение № 14
Подписан
27.01.2023
В сила
23.02.2023
Състав
Петър Славов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.2, предл.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.1, т.1, предл.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. гр.Несебър, 27.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Административно наказателно дело № 20222150200728 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С. Т. Т. с ЕГН **********, адрес: град ***, против Наказателно постановление № 22-0304-000850 от 10.08.2022г., издадено от Иво Г.ев Терзиев, с което: 1) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, и 2) на основание чл.179, ал.2, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че Наказателното постановление (НП) е неправилно и незаконосъобразно, при описанието на нарушението липсва съществен елемент от състава, доколкото не са изложени твърдения с кои от изброените в чл.20, ал.2 от ЗДвП обстоятелства и законови условия водачът на МПС не е съобразил скоростта на движение.

По този начин е нарушено правото му на защита и възможността му да разбере какво конкретно нарушение е извършил и обстоятелствата, при които е извършено. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, т.е. за санкциите и по двете посочени нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата, отчита, че актът не е връчен на жалбоподателя, като счита също, че не е категорично доказано избраната скорост на движението да е основна причина за настъпването на ПТП.

Административно наказващият орган също не се явява в съдебно заседание и не 1 изпраща представител. От упълномощен от Директора на ОДМВР Бургас юристконсулт е постъпило становище, в което се изразява позиция за неоснователност на жалбата, както и че от събраните доказателства нарушението е доказано, а в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 23.07.2022г., около 00:40 часа свид. М. Н. М. и Д.Г.Д., двамата на длъжност „мл. автоконтрольор“ при РУ Несебър, докато изпълнявали служебните си задължения по автопатрул по КАТ, са получили сигнал от ОДЧ за ПТП на кръстовище с кръгово движение в град Несебър, квартал Черно море 3 до № 23. Когато пристигнали на място, там вече са се намирали други техни колеги. Установили и че там се намира жалбоподателят С. Т. и мотоциклет „Хонда“ с рег.№ ***, който той е управлявал. Същият е обяснил на служителите, че се е движел в посока от село Равда към к.к. Слънчев бряг, което е наложило да обиколи крговото на кръстовището за да продължи покрай квартал Черно море, но при влизането в кръстовището е настъпил паветата (или щампован бетон с форми на павета), които са на самото кръгово и го отделят от пътното платно, в резултат на което задната гума се е хлъзнала по тях, е се е стигнало до падане. Водачът се е оплаквал от болки. Установили също, че не С. Т. се е обадил за да съобщи на произшествието, а друг, който е бил измежду хората, които са били на място, били за очевидци на инцидента и не са му позволили да си тръгне от мястото заради видимите наранявания и болки, които е получил, докато не дойде линейка. Екип на спешна медицинска помощ също е дошъл на място и е откарал пострадалия в МБАЛ Бургас, където се е установило, че има фрактура.

Същият ден – 23.07.2022г., е бил съставен от М. Н. М. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 528654, срещу С. Т. Т., за това, че на 23.07.2022г. в 00:40 часа в град Несебър, улица Иван Вазов, на кръстовище с кръгово движение до ж.к. Черно море 3 № 23 в посока село Равда – к.к. Слънчев бряг, като водач на мотопед „Хонда АФ 43“ с рег.№ ***, собственост на К.В.В.: 1. Поради движение с несъобразена скорост с пътните условия губи управление на МПС и реализира самостоятелно ПТП, като пада в ляво по посока на движението, и 2. Не представя Контролен талон към СУМПС. Актосъставителят е квалифицирал нарушенията съответно по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и от един свидетел, за когото е посочено, че е свидетеля по акта и е присъствал при установяване на нарушението.

Разпитан в качеството му на свидетел, актосъставителят потвърждава установените от него обстоятелства при пристигането им на мястото на произшествието и механизма на настъпване на ПТП. Същият твърди в показанията си, че са имали уговорка с жалбоподателя последният да се яви в сградата на РУ Несебър, където да му бъде връчен 2 вече съставения АУАН, и тъй като не се е явил своевременно, след няколко дни свид. М. му се обадил по телефона за да му укаже, че следва да се яви, като при проведения телефонен разговор жалбоподателят му е заявил, че не е в състояние, тъй като чака да му бъде извършена операция.

Административно наказващия орган е приел, че нарушенията са доказани, и въпреки, че актът не е подписан от нарушителя, не е изследвал и установил причините той да не му бъде връчен, е издал оспорваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите. Също е приел, че нарушенията са по чл.20, ал.2 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес да оспорва постановлението, в законоустановения по чл.59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима – НП е връчено на 12.08.2022г., а жалбата срещу него е подадена на 24.08.2022г.

Още при образуването на административно наказателното производство са били нарушени императивни разпоредби на ЗАНН. Не е било необходимо АУАН да бъде съставян в отсъствието на нарушителя предвид обстоятелствата, а именно, че същият е бил отведен в болница непосредствено след произшествието за оказване на медицинска помощ, както и с оглед законоустановения срок за неговото съставяне в чл.34, ал.1 от ЗАНН. Затова, когато той е състявен в отсъствие на нарушителя и непосредствено след настъпването на ПТП, според настоящия състав е нарушен чл.40, ал.1 от ЗАНН. Тази разпоредба е нарушена и поради обстоятелството, че в него не е посочен като свидетел на нарушението поне един от очевидците на ПТП, които са установени при посещение на място от контролните органи.

Вместо това, като свидетел в акта е посочен един свидетел – другият служител в РУ Несебър, който обаче не е очевидец на нарушението, което от своя страна е довело до нарушение и на чл.40, ал.3 от ЗАНН доколкото свидетелите по акта не са двама.

Отделно от това, не е спазена процедурата по връчване на акта, предвидена в чл.43, ал.4 от ЗАНН, по който начин нарушителят е бил лишен да участва в образуваното административно наказателно производство и да упражни гарантираните му права.

Жалбоподателят е имал известен адрес, където е могло да бъде осъществено връчването, или пък в болничното заведение, за което актосъставителят е разполагал с данни, че се намира.

Такива опити за връчване обаче въобще не са предприемани.

Наказващият орган пък от своя страна, не само, че не е сметнал за необходимо да извърши проверка дали са налице условията за спиране на производството съгласно императивната разпоредба на чл.43, ал.6 от ЗАНН, но и въобще не е изследвал причините, поради които актът не е подписан от нарушителя и поради които той не му е бил връчен.

Налице е типичен пример за опорочена процедура при образуване и провеждане на административно наказателното производство, приключило с издаването на оспорваното наказателно постановление, в което производство жалбоподателят е бил лишен от правото 3 му на участие, на изразяване на становища и възражения, на отправяне на предложения, между които и такова по чл.43, ал.5 от ЗАНН.

Най-сетне, съществено процесуално нарушение е непосочването в акта коя от хипотезите на чл.20, ал.2 от ЗДвП е нарушил жалбоподателя, като освен, че не е посочено като правна норма (кое от предложенията на разпоредбата), липсва текстово изписване с какво не се е съобразил жалбоподателят, като водач на МПС, при избиране скоростта на движение, което да е в причинно-следствена връзка с изгубване управлението върху мотопеда, довело до падане от водача. Актосъставителят не се е ангажирал да посочи коя от хипотезите на чл.20, ал.2 от ЗДвП е била налице. Задоволил се е при описанието на фактическата обстановка да посочи само, че водачът на МПС се движи с несъобразена скорост. Това не е направил и наказващия орган, като в НП са изброени няколко от хипотезите на чл.20, ал.2 от ЗДвП, което на практика представлява цитиране на тази разпоредба в НП. По този начин жалбоподателят е бил лишен от възможността да узнае съображенията на актосъставителя при съставянето на АУАН за да може да прецени срещу кои конкретни факти по описаното нарушение да възрази, както и какви конкретни факти впоследствие е приел и наказващия орган.

Като не е изложил обстоятелства, при които е настъпило ПТП и относно причините, поради които е настъпило ПТП, както и с кое не е била съобразена скоростта на движение, избрана от водача, административно наказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, а именно нарушена е разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Процесуалните нарушения, посочени по-горе като съществени, както тези при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, налагат извода за незаконосъобразност на последното, поради което същото следва да бъде отменено.

Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева (чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения).

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.3, вр ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0304-000850 от 10.08.2022г., издадено от Иво Г.ев Терзиев на длъжност Началник Сектор в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с коено на С. Т. Т. с ЕГН **********, адрес: град ***: 1) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 10 лв. (десет лева) за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, и 2) на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

4

ОСЪЖДА Областната дирекция на министерството на вътрешните работи – Бургас ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Т. с ЕГН **********, адрес: град ***, сумата в размер на 300 лв.

(триста лева), предтавляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

5