Решение № 4601 от 01.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4601 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100503248 по описа за 2024 година

С Решение № 13673 от 29.11.2022 г., поправено с решение № 20274/08.12.2023 г., постановени по гр.д. № 9946/2022 г. по описа на СРС, ГО, 172 състав, е осъден „РК М.“ ООД, ЕИК *******. гр. София. ж.к. ******* като възложител да заплати на „К.Н.С.“ ЕООД, ЕИК *******, като изпълнител по предявения иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 563.65лв., представляваща остатък от възнаграждение по договор за изработка № 08-10/2020 г. с обект представляващ стоманобетонна стена с височина 2-2.20 м. с дължина 321 м на обект „хале“, „Химически завод“, Костинброд, ведно със законната лихва от 23.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за разликата над сумата 563.65 лв. до пълния предявен размер от 14196.24лв., поради погасяването му чрез прихващане с вземането на възложителя „РК М.“ ООД към „К.Н.С.“ ЕООД за сумата 13632.59 лв.-без ДДС на основание чл.265,т.2 ЗЗД за поправка на извършената с недостатъци работа.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба срещу решението, в частта на отхвърляне на иска, от ищеца „К.Н.С.“ ЕООД с излагане на доводи, че е неправилно, поради необоснованост, нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че неправилно съдът е отхвърлил в една част претенцията за заплащане на дължимо възнаграждение по договора за изработка с мотив за уважаване на възражението за прихващане. В проведеното производство е установено сключването на договор за изработка, 1 изпълнение на възложения продукт и приемане на работата от възложителя. Доколкото в производството не е установено, че възложителя е направил своевременно възражения, че извършената работа е с недостатъци и не е доказал последните, неправилно съдът е приел, че следва да уважи възражението за прихващане. Заявява, че постановеното решение в обжалваната част е необосновано и неправилно, тъй като съдът е извършил неправилна преценка на доказателствата, вследствие на което и неправилни правни изводи. Излага доводи, че от представените от него доказателства се установява, че е изпълнил възложеното и му се дължи заплащане на възнаграждение. С оглед горното моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част, като бъде поставено друго решение, с което се уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „РК М.“ ООД, в който е изразено становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.2 ГПК ответникът „РК М.“ ООД е подал насрещна въззивна жалба, с която обжалва постановеното решение в частта на уважаване на иска с доводи, за това че е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал3 ГПК е подаден отговор на насрещната въззивна жалба от ищеца „К.Н.С.“ ЕООД, в който е изразено становище, че същата е неоснователна.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба на ищеца е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Насрещната въззивна жалба на ответника е подадена в срока по чл.263, ал.2 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

2

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По доводите на страните, че постановеното решение е неправилно, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка с поддържани твърдения, че изработеното е прието без бележки и възражения от възложителя.

В подадената искова молба ищецът е изложил фактически и правни доводи, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение въз основа на договор за изработка № 08-10/2020 г., по което, действайки като изпълнител се е задължил срещу възнаграждение да изгради обект, представляващ стоманобетонна стена с височина 2-2.20 м. с дължина 321 м на обект „хале“, „Химически завод“, Костинброд. Поддържа, че е изпълнил възложените му от ответника строителномонтажни работи, но последният, имащ качеството на възложител по договора, не му е заплатил част от дължимото възнаграждение в размер на 14196.24лв., която вземане е обект на предявената претенция. Поддържа, че възложените работи били изцяло изпълнени от ищеца, а ответното дружество не е отправяло забележки във връзка с изпълнението им.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете като неоснователни. Твърди, че не е приемал изпълнената от ищеца работа, което приемане да е удостоверено като факт с предвиден от страните актприема предавателен протокол, като заявява, че работата била изпълнена от ищеца некачествено и с недостатъци, поради което прави възражение за прихващане със сумата от 14196лв., равняваща се на стойността на разходите за отстраняване на недостатъците по изпълнената от ищеца работа.

Регламентацията на договора за изработка се съдържа в разпоредбите на чл. 258 чл. 269 от ЗЗД. С този договор изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати възнаграждение.

Договорът за изработка съгласно чл. 258, и чл. 266 от ЗЗД е консенсуален, двустранен и възмезден договор. От него възникват права и задължения и за двете страни, като основните задължения на изпълнителя се свеждат до: 1/ да изработи нещо съгласно поръчката в срок, без отклонения от нея и то така, че то да "бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение" и 2/ да предаде изработеното на поръчващия.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено въз основа на събраните доказателства, че между страните е сключен договор за изработка с предмет изграждане на стоманобетонна стена с височина 2-2.20 3 м. с дължина 321 м на обект „Хале“, „Химически завод“, Костинброд. По този договор, съдът е приел, че от страна на възложителя не е бил заплатен дължимия остатък от възнаграждение в размер на сумата 14196.24 лв. Освен това, съдът е приел, че изработеното от изпълнителя – ищец не е било прието от възложителя –ответник изрично – според договореното със съставянето на приемо-предавателен протокол, който е бил приложен едва към исковата молба на изпълнителя. Приел е за установено, че изработеното не е било прието от възложителя и с конклудентни действия преди образуване на настоящето производство. С оглед това и при съобразяване направеното от последния възражение в срока за писмен отговор, че изработеното страда от недостатъци, установени чрез събраните в производството доказателства и констатациите на експерта по СТЕ, съдът е отхвърлил в една част претенцията на ищеца поради прихващане на това вземане с вземането на възложителя- ответник за заплащане на сума за поправка на недостатъците в размер на 13632.59 лв.

Решението на съда е правилно в една част.

Във връзка с доводите по въззивните жалби, съдът намира следното:

Възложителят на работата дължи на изпълнителя уговореното възнаграждение за приетата работа. Фактическият състав, от който възниква задължението за плащане, включва: сключен договор; изпълнение на конкретно възложената работа; приемане на работата. За да бъде уважен предявеният иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, трябва да бъде установено осъществяването на изброените елементи на фактическия състав.

Не е спорно и чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че страните са сключили договор за изработка / договор № 08-10/2020 г./, по силата на който ответникът, като възложител е възложил на ищеца да изгради обект, представляващ стоманобетонна стена с височина 2-2.20 м. с дължина 321 м на обект „Хале“, „Химически завод“, Костинброд срещу възнаграждение в общ размер от 70620 лв. без ДДС или 84744 лв. с ДДС.

Страните не спорят, че във връзка с изпълнението на този договор възложителя – ответник е заплатил на ищеца – изпълнител сумата от 70547.76 лв. с ДДС или дължим е остатък в размер на 14196.24 лв. с ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД възложителят следва да заплати възнаграждение за приетата работа. В закона липсва специална разпоредба относно момента на настъпване на изискумостта на вземането за възнаграждение. Приложение намират общите правила на чл. 69 и чл. 70 ЗЗД относно изпълнение на задълженията.

При договора за изработка задължението за заплащане на възнаграждение е изпълнимо след приемане на работата от възложителя. Страните могат на уговорят форма и начин на приемане на работата по договора за изработка. Принципите на точно и добросъвестно изпълнение на задълженията, регламентирани в нормата на чл.

63 ЗЗД и действието на договорите със силата на закон между страните - чл. 20а, ал. 1 4

ЗЗД се прилагат с оглед зачитане на конкретните уговорки между страните. Когато изискуемостта на изпълняемо задължение е поставена в зависимост от определени обстоятелства - изпълнение на други уговорки между страните относно начин на приемане на работата, снабдяване с конкретни документи, след осъществяването на които да започва да тече уговорения между страните срок за изпълнение, то задължението е уговорено като срочно. В тези хипотези задължението е изискуемо с изтичането на срока.

Доводите на въззивника – ищец, че изработеното е било прието от възложителя без забележки и възражения преди образуване на настоящето производство, съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни.

Съобразно практиката на ВКС (решение № 48 от 31.03.2011 г. по т. д. № 822/2010 г. на II т. о.), приемането може да бъде не само изрично, но и с конклудентни действия. Както правилно е отбелязал в своето решение СРС и настоящия състав изцяло възприема, чрез събраните в производството доказателства не се установява приемане на работата без забележки и възражения от страна на възложителя.

Напротив, чрез подадения писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК се установява релевиране именно на възражение срещу точното изпълнение по договора от страна на изпълнителя. В срока е направено възражение, че качеството и количеството на изпълненото по договора за изработка не съответства на възложеното, т.е. направено е възражение за недобросъвестно изпълнение от страна на ищеца. Освен това е направено възражение за прихващане със сумата, която е необходима на възложителя да отстрани недостатъците в изработеното - 14196.24 лв. с ДДС.

Освен това страните изрично са договорили при приемане на изработеното в случая да се съставя изричен акт с полагане на подпис от двете страни - приемопредавателен протокол / раздел VI от договора/, какъвто в случая е бил съставен само от изпълнителя – ищец без участие на възложителя – ответник. Съгласно раздел VI от договора страните са постигнали договореност за това, че приемането на изпълненото от изпълнителя се извършва с подписване на приемо- предавателен протокол, включващ вида и количествата на извършените работи, като ако при приемането на изпълненото се установи, че същото има недостатъци, възложителят има право да иска отстраняването им за сметка на изпълнителя в срок, посочен в протокола.