Решение № 393 от 18.10.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 380 18.10.2019 година Град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд граждански състав

На деветнадесети септември Година две хиляди и деветнадесета

В открито заседание в следния състав:

Председател: Симеон Михов

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от С.Михов търговско дело номер 125 по описа за 2018 година.

Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителния директор Петя Николова Димитрова, изпълнителния директор Димитър Борисов Шумаров и прокуриста Милена Ивайлова Внева, чрез пълномощник адв.Мая Антонова от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, район „Средец“, бул. „Васил Левски“ № 38 против Х.С.Г. - Г. с ЕГН **********,*** да бъде осъдена да заплати сумата от 75 393.02 швейцарски франка с левова равностойност към 28.02.2018г. от 128 000 лв., представляваща част от главница в размер на 87 526.67 швейцарски франка по договор за кредит за покупка на недвижим имот № **/ 19.03.2008 г., 266 лв. разноски за нотариални покани, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и да заплати направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, с договор за кредит за покупка на недвижим имот № **от 19.03.2008г., „Юробанк И Еф Джи България” АД (сегашно наименование „Юробанк България” АД) е разрешила банков кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове с паричен еквивалент общо 107 570 лв. с краен срок на погасяване 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – 31.03.2008 г. Сключените 2 договора за цесия на процесното вземане на банката, са довели до придобиването му от „Юробанк България” АД. Поради неплащане от страна на ответницата на задълженията й по договора, Х.Г. е била уведомена с нотариална покана, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на основание чл.19 ал.1 от договора. Другият кредитополучател - Д. Р. Г., е починал на 24.03.2012 г. От страна на ответницата не е последвало плащане по договора.

Ответницата Г. в отговора на исковата молба, направи възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.110 ЗЗД, вр.чл.288 от ТЗ по отношение правото на банката да предяви настоящия иск, предвид чл.18 ал.2 от договора, според който при неиздължаване кредитът е станал предсрочно изискуем без да е необходимо изявление на страните, най-късно към м.юни 2012 г.

В случай, че съдът не уважи това възражение, се твърди изтичане на давността по отношение на всички вноски за главницата с падеж преди 06.03.2013г. и за начислени лихви преди 06.03.2015г.

Според ответницата, договорът за кредит е бил редовно обслужван от починалия съпруг на ответницата до 24.03.2012 г. Самата Г. не дължи връщане по договора, тъй като същия е бил сключен с починалия й съпруг, който е преговарял и е отговарял на условията на банката. Ответницата не знаела нищо за клаузите по договора, подписала го без да се запознае със съдържанието и да разполага с доходи за погасяването му. Не е била уведомявана и за извършените цесии. Г. е направила отказ от наследство и е предоставила документите на банката. Никога не е искала да подписва договора, но била заставена, тъй като иначе нямало да уважат искането за кредит. Счита договора за нищожен спрямо нея на основание чл.26 от ЗЗД – липса на съгласие. Налице е и накърняване на добрите нрави (чл.26 ал.1, предл.3 от ЗЗД) и заблуда, че ставало дума за доходите на ответницата, а не за договор за кредит. Клаузите били наложени от банката (чл.289 от ТЗ), без ответницата да е могла да се запознае с тях, което е нарушение на чл.146 ал.1 от ЗЗП. На добрите нрави противоречат и договорените лихви, които са непосилни за Г.. За 2012, 2013 и 2014 г. лихвата била 7.76 % или 93.12 % годишно, а за 2016 и 2017 г. - 17.76 % или 213.12 % годишно. След промяната в курса на швейцарския франк – от 1 швейц.фр. = 1.25 лв. е станал 1.63 лв. понастоящем, лихвата е станала стопански непоносима – нараснала е с 30 %, а това е било наложено от банката на съпруга на Г.. Банката не е застраховала кредита. Това е довело до увеличаване на лихвата с 50 % повече от първоначално договорената. Прави се искане на основание чл.307 от ТЗ договора да се прекрати от съда.

В допълнителната си искова молба, банката се позовава на тълк.реш. № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. ОСГТК на ВКС, относно задължението на кредитора да отправи недвусмислено изявление до длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Това банката е сторила с нотариална покана, получена от Г. – Г. лично на 03.10.2017 г. Самата искова претенция е за част от главницата и разноски за нотариални покани. Възражението е за погасяване по давност на лихви, каквито ищцовата страна не претендира.

Ответницата е признала, че е подписала договора, макар с уговорки.

В отговора на допълнителната искова молба вх.№

11 731/ 15.08.2018г., Г. твърди, че цит.тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. на ВКС не намира приложение в настоящия казус, тъй като с чл.18 ал.2 от договора за кредит кредитополучателят се бил отказал от правото си да бъде уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост (чл.60 ал.2 от ЗКИ). Прави се извод, че предсрочната изискуемост е настъпила още към м.юни 2012 г.

Ответницата била подписала някакви книжа, но не знаела дали договора за кредит бил сред тях, тъй като не ги е чела. Направено беше искане за прогласяване на договора за кредит за нищожен на основание чл.26 от ЗЗД – поради липса на съгласие и накърняване на добрите нрави, липса на предпоставки за отпускане на кредита, подписването му от ответницата без да е била запозната със съдържанието му, подписала го е поради заблуда, че ставало въпрос за документи за ипотека на имота, за който се отпуска кредита, Г. била подставена в неравностойно положение, като е била задължена да заплаща невъзможни за нея суми.

В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовата страна поддържа предявените искове, като счита, че като доказани по основание и размер, следва да бъдат уважени изцяло. Ангажира съдебно-счетоводна експертиза.

В писмена защита изложи подробни доводи.

Ответницата Г. - Г. чрез процесуалния си представител изрази становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, а самото производство по делото е недопустимо. Поддържа направените възражения с отговорите. Ангажира съдебно-счетоводна и съдебно-почеркова експертизи. Защитната си теза разви в писмени бележки.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.

Предявените искове са с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ. Предявеният иск от ответницата е с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Видно от приложения договор за кредит за покупка на недвижим имот № **/ 19.03.2008 г. (л.40-47) (по-нататък само „договор за кредит“), „Юробанк и еф джи България“ АД е отпуснала кредит в полза на Д. Г.в размер на равностойността в швейцарски франкове на 107 570 лв. за покупката на недвижим имот. Не се спори, че кредитът е бил усвоен изцяло, а имотът закупен. Кредитополучателят Д. Г.е починал на 24.03.2012 г. (л.74). На 15.07.2008г. е бил сключен договор за цесия между банката и „Бългериън ритейл сървисиз“ АД с ЕИК/ БУЛСТАТ ********* (л.48-53), като банката е прехвърлила вземанията си по договора за кредит. На 23.12.2016 г. „Бългериън ритейл сървисис“ АД е цедирало вземанията си по процесния договор за кредит обратно на ищеца (л.54-62). С получена на 19.12.2017 г. от Х.Г. – Г. нотариална покана (л.63-65 по делото), банката е уведомила ответницата, че обявява кредита за предсрочно изискуем и следва в 7-дневен срок да заплати главница от 89 018.20 швейц.франка, просрочена лихва от 40 966.89 швейц.франка и такси и застраховки в размер на 2881.28 швейц.франка. Било е изготвено уведомление до ответницата от „Бългериън ритейл сървисис“ АД (л.70-72), относно извършената обратна цесия. Приложени са писмените документи, съставени във връзка със сключения договор за кредит (л.135-210). Справка от ЗАД „Армеец“ АД показва (л.227), че Д. Г.за периода 28.03.2008 – 30.03.2013г. е имал 5 бр. застрахователни полици „индустриален пожар – специални условия“, без регистрирани щети.

Според заповед № 45/ 08.04.1999г. на кмета на община

Несебър, ответницата е била настанена в стая 601, 603 на VІ етаж на блока на ул.“Е.“ № *в гр.Несебър срещу задължение да заплаща месечен наем. Имотът е бил върнат от Г. на 03.09.2008г., видно от приемо-предавателен протокол (л.89). Не се спори, че Б. Д. Г.е син на ответницата и починалия Д.Г., като детето е с диагноза „***“ и *******, както става ясно от приложеното експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ – Бургас № 3151 от 217/ 08.12.2015г. (л.93) и епикриза (л.94).

Вещото лице Щ.Н. по приетата съдебно-почеркова експертиза (л.231-243) е установило, че подписите в договора за кредит и анексите към него са положени от Х.Г. - Г.

Според заключенията на вещото лице по приетите основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи (л.244-250; 262-264), към момента на връчване на нотариалната покана – 03.10.2017г., главницата е в размер на 89 018.20 швейц.франка, лихви от 40 966.35 швейц.франка и такси – 2881 швейц.франка. Усвоената сума по кредита се равнява на 88 325 швейц.франка към 31.03.2008г. – 112 984.55 лв. Последната вноска по кредита е от 23.03.2012 г. Вещото лице е направило преглед на увеличаване на лихвите по кредита (общо 6 случая). Договорът за кредит в счетоводството на банката е воден винаги като вземане по такъв, вкл.след обратната цесия. В съдебно заседание вещото лице заяви, че деловодството на ищеца е водено редовно.

Представените доказателства водят до извод за неоснователност на исковете. Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, като ответницата се е задължила заедно с починалия си съпруг Д. Г.да върне на равни месечни вноски получения кредит от 107 570 лв., изчислен в равностойност в швейцарски франкове. След 23.03.2012 г. плащания по задължението не е имало.

Правата си ищцовата страна черпи от сключения договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 23.12.2016 г., по силата на който е закупила от „Бългериън ритейл сървисиз“ АД подробно изброени вземания, вкл. по сключения договор за банков кредит съобразно приложение № 1, т.12 (л.62). Според клаузите на договора за цесия (л.54 и сл.), банката получава всички вземания, произтичащи от договори за ипотечни кредити, както и от всички анекси към тези договори,…. заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, включително начислената до съответната дата на прехвърлянето лихва, включително и правата спрямо солидарните длъжници и поръчителите по кредитите. Според заключението на вещото лице Жечко Костенски, размерът на непогасената главница за периода 01.03.2013 – 28.02.2018г. е 22 070.51 швейц.франка. Но тези изчисления са направени при увеличените едностранно от „Бългериън ритейл сървисиз“ АД лихвени проценти, извършената „капитализация“ (л.246, отговор 2; л.8 таблица, колона 5 – „капитализации“ ) и не могат да се вземат предвид по редица причини, някои изложени и като възражения от ответната страна.

Първо, няма доказателства „Бългериън ритейл сървисиз“

АД да е банкова институция, която да има право едностранно да увеличава лихвените проценти за дължимата лихва, нито да извършва „капитализация“.

Договорът за кредит за покупка на недвижим имот № ** е сключен на 19.03.2008 г., договорът за цесия между „Юробанк и еф джи България“ АД и „Бългериън ритейл сървисиз“ АД е от 15.07.2008 г. (л.48), а процесният договор е с дата 23.12.2016 г. Всички извършени промени в отношенията между кредитор и длъжници са в периода между двете цесии. Поради това и всички извършени изменения в първоначалния договор за кредит чрез сключване на допълнителни споразумения, нямат действие по отношение на кредитополучателите.