Определение № 25712 от 12.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25712 гр. София, 12.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110151786 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Р.“ . срещу „А.“ ., с която са предявени обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание чл. 17, § 1, вр. чл. 23, § 1, вр. чл. 34 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (C.) и чл.86 от ЗЗД за сумата от 22 411,29 лева, представляваща обезщетение причинени имуществени вреди от повреждане на стоки при техния превоз съгласно договор за извършване на вътреобщностен по релация Б. превоз и международна товарителница от 03.09.2023 г., ведно със законна лихва от 30.08.2024 г. до окончателното изплащане, и за сумата от 1724,44 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 20.02.2024 г. до 30.08.2024 г.

Ищецът твърди, че на 29.08.2023 г. между Р.“ ., в качеството му на възложител (товародател) и „И.“ Е., в качеството му на превозвач, е сключен договор за превоз, по силата на който възложителят е възложил срещу възнаграждение да превози стока (различни видове плодове), собственост на изпращача с брутно тегло от около 15 000 кг по релация Б., до разтоварния пункт в Г. (L.). Сочи, че превозвачът „И.“ Е. със Заявка-договор за транспорт №*** от 29.08.2023г. е превъзложил на „А.“ . по реда на чл. 34 и следващите от Конвенцията за договор за международен автомобилен превоз на товари (C.) да извърши превоза с товарен автомобил с рег.№***/ ***. След пристигане на стоката на разтоварния пункт в Г., получателят „М.“ Г. констатирал сериозни повреди на стоката, предмет на договора за превоз, за което направил възражение пред превозвача при условията на чл. 30, ал. 1 от Конвенцията C., като е вписал забележка в клетка 18 на международната товарителница по C.. Посочва, че за установяване на причините за настъпилата щета и точния размер на вредите, на 13.09.2023 г. на разтоварния пункт в Л. е извършена инспекция на повредената стока от авариен комисар. След извършен експертен оглед на стоката в склада на получателя, както и след извършена цялостна проверка на разглежданата претенция (документи, снимки, изявления на участващите страни), на 20.11.2023г. бил изготвен С. от Авариен комисар №*** от г-н Г., регистриран експерт при „Б.“, в който било отразено, че 1 начинът на опаковане и укрепване на стоките е обичаен за търговията. Като причина за щетата било посочено неизправности при подреждане и укрепване на товара, в съчетание с извънредни ситуации при транспортиране. Констатирано било, че в товарните отделения на автомобила е имало свободни пространства, поради което товарните единици са се наклонили в свободните пространства на товарното помещение. Посочено било още, че може да се предположи, че в превозното средство е бил натоварен и друг товар, който е бил разтоварен преди процесната доставка в разтоварния пункт в Л., но след това разтоварване превозваният товар не е бил правилно преподреден и укрепен, което е станало причина за настъпване на щетата. В доклада на аварийния комисар е отразено, че размерът на щетата е 12 750 евро, от които 10 890 евро – паричната равностойност на увредени 9900 кг. грозде по 1,10 евро/кг. и 1860 евро – парична равностойност на увреден 1 палет ябълки с тегло 900 кг. и 2 палета дини с тегло 1360 кг. Ищцовото дружество „Р.“ . е издало 2 бр. п. фактури за стойността на повредената стока: П. фактура №*** от 06.09.2023г., за 9900кг. грозде по 1.10 евро/кг, на стойност 10 890 евро и П. фактура №**** от 25.08.2023г. за 900 кг ябълки по 1.20 евро/кг , на стойност 1080 евро. Излага, че на 08.02.2024 г. „Р.“ . е изпратил на „А.“ . покана за доброволно плащане на обезщетение за увредените стоки при процесния превоз чрез куриерска фирма “Е.” АД, с товарителница №*** с обратна разписка, която е връчена на управителя на “А.” . – Н. А.ов, на 13.02.2024г. Въпреки това ответното дружество не е заплатило претендираното обезщетение за увредена стока, поради което ищецът претендира обезщетение за забава за периода от 03.09.2023 г. до 07.09.2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „А.“ ., с която оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че превозвачът „А.“ . е освободен от отговорност на основание чл.17, т.4, б. „Б“ и б. „В“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (C.) за повредата на стоката, тъй тя се дължи на лошо опаковане, натоварване и подреждане на стоката от изпращача „Р.” . или от лица, действащи за негова сметка. Поддържа, че товарът е опакован от изпращача и е натоварен и подреден в полуремаркето на товарната композиция от управителя на ишцовото дружество М. с мотокар. Позовава се на аварийния доклад, в който се посочва, че причина за настъпилите щети са констатирани неизправности при подреждане и укрепване на товара.

Посочва, че твърденията за наличие на празни пространства, причинени от друг товар, са хипотези на аварийния комисар, които не се потвърждават от фактите. Посочва, че и с двете заявки за извършване на превоз – от изпращача „Р.“ . към превозвача „И.“ Е. и към превозвача „А.“ ., е заявено ползването на цялото товарно помещение с дължина от 13,20 м., поради което превозвачът се е задължил да предостави целия товарен капацитет на полуремаркето за превозване на товара на изпращача. Посочва, че видно от представения с.

№ *** от 20.11.2023 г. само около 50-60% от доставените грозде и ябълки са били налични по време на инспекцията, а останалите стоки вече са били унищожени, поради което оценката на щетите е направена само спрямо 50-60% от доставените стоки. Недоказано било увреждането на останалите 40-50% от товара и унищожаването му. Сочи, че единственото доказателство за състоянието на товара при доставянето му е забележката върху товарителницата, където се посочват вида на увредените плодове, но не и тяхното точно 2 количество и стойност, поради което оспорва записката в полето на товарителницата да има характер на рекламация. Твърди, че аварийният комисар е направил оглед и инспекция на товара на 13.09.2023 г., т.е. 6 дни след доставянето му на 07.09.2023 г. до отправния пункт, като през този период стоката е била съхранявана в няколко малки хладилни склада на „М.“ в Л., Ф.. Твърди още, че „М." Г., а не „М.“ Г. е правоимащо лице относно стоката по фактура № ***/06.09.2023 г./10890,00 евро. Представеното рекламационно писмо, съдържащо отказ за плащане и по двете фактури обаче е от „М.“ Г., което дружество не е правоимащо лице по смисъла на Конвенцията или в най-добрия случай е такова само относно претенцията в частта й за 1080,00 евро, т.е. само за ябълките по фактура № ****/25.08.2023 г., поради което твърди, че липсва валидна и надлежна рекламация до ищеца, отправена от правоимащо лице, относно стоката по фактура № ***/06.09.2023 г./10890,00 евро, тъй като „М.“ Г. не е правоимащото лице по смисъла на Конвенцията относно стоката по № ***/06.09.2023 г./10890,00 евро, а е такова само относно претенцията в частта й за 1080,00 евро по фактура № ****/25.08.2023 г. С оглед на това, оспорва като неоснователна претенцията на ищеца в частта й относно сумата от 10890,00 евро с левова равностойност 21298,99 лв. по фактура № ***/06.09.2023 г. На последно място, сочи, че ответното дружество „А.“ . е застраховано по застрахователна полица № *** от 28.11.2022 г. за застраховка „О.“ със застраховател ЗД „Е.“ АД, с валидно застрахователно покритие за периода от момента на приемане на товара за превоз на 29.08.2023 г. до момента на доставянето му на 07.09.2023 г. Твърди, че ЗД „Е.“ АД е уведомен за повредата по товара и претенцията на „Р.“ . към „А.“ ., въз основа на претенцията завежда съответна щета № ***/20.02.2024 г., като след предоставяне на всички необходими и изисквани документи и разглеждане на щетата, с писмо изх. № ***/3/28.02.2024 г. застрахователното дружество е отказало да изплати застрахователно обезщетение, с аргумента, че превозвачът ‚А.“ . е освободен от отговорност на основание чл.

17, т.4, б. „Б“ и „В“ от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки (C.) за повредата на стоките по процесната щета. Въз основа на посоченото прави искане по реда на чл.219, ал.1 ГПК да допусне ЗД „Е.“ АД като трето лице-помагач на страната на ответника, като обосновава правния си интерес с обвързването с мотивите на съдебното решение в бъдещ съдебен процес. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендира разноски.

По иска с правно основание чл. 17, § 1, вр. чл. 23, § 1, вр. чл. 34 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки (C.) в тежест на ищеца е да докаже: сключването с „А.“ . на договор за извършване на международен превоз на стоки с твърдяното съдържание: настъпило по време на изпълнение на превоза увреждане на товара в причинна връзка с което са настъпили в неговия патримониум вреди върху превозваните стоки, както и размера на вредите.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, че вредите са пряка и непосредствена последица от неподходяща опаковка, укрепване и подреждане на товара/стоките, извършени от ищеца или от лица, действащи за сметка на изпращача.

По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи 3 възникването на главен дълг и забава в погасяването на същия за процесния период (настъпване на падежа – при срочни задължения или изпращане и получаване от страна на ответника на покана за заплащане на задължението – при безсрочни задължения).

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.

На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени следните обстоятелства: 1/ че на 29.08.2023 г. между „Р.“ ., в качеството му на възложител (товародател), и„И.“ Е., в качеството му на превозвач е сключен договор за извършване на вътреобщностен по релация Б. превоз на 19 палети /15370 кг/ плодове; че процесния товар е следвало да бъде натоварен в гр. Г., ул. „К.“ № 6 и превозен до адрес в Г.

(L.) с получател „М.“ Г.; че на 03.09.2023 г. влекач с рег.№ *** и полуремарке, с рег. № *** са пристигнали на товарния адрес в гр. Г., товарът е предаден от ищеца на ответника „А.“ ., като представител на ищеца е натоварил и и укрепил товара; на 07.09.2023 г. композицията е пристигнала на разтоварвания адрес в Г., като при разтоварването се установява, че стоката била повредена.

Относно искането за привличане на трети лица-помагачи:

Ищецът прави искане за допускане като трето лице-помагач на първоначалния превозвач „И.“ Е., а ответникът прави искане за допускане като трето лице помагач на ЗД „Е.“ АД.

Правният интерес от привличането на трето лице е всякога обусловен от наличието на правна възможност чрез участието си в процеса по делото, същото да съдейства за постановяване в полза на привличащата го страна на благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху неговото правно положение, като предотврати регресната му отговорност, както и от обвързването на третото лице помагач с обвързващата сила на мотивите на постановеното съдебно решение, която може да помогне на привляклата го страна в последващ процес и ще спести повторно доказване на обстоятелствата, установени по делото, в което третото лице-помагач е участвало.

Съдът намира искането на ищеца за привличане като трето лице-помагач на неговата страна на първоначалния превозвач „И.“ Е., за неоснователно. Предвид правоотношенията между страните – ищецът е възложител, а „И.“ Е. е първи превозвач по сключен между страните договор за превоз, а ответникът „А.“ . втри превозвач, на който „И.“ Е. е превъзложил извършването на процесния превоз на стоки, съдът намира, че съгласно чл. 3 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки първоначалния превозвач отговаря за действията на следващите превозвачи като за свои действия, а съгласно чл. 36 от същата конвенция искът може да бъде предявен срещу първоначалния превозвач, последния превозвач или някои от превозвачите, извършващ междинните превози, при изпълнение на който е възникнала липса или вреда или срещу няколко превозвачи едновременно, а съгласно разпоредбите на чл. 37 – 39 от Конвенцията между 4 превозвачите може да бъдат предявени регресни искове за заплатеното обезщетение.