Определение № 308 от 25.11.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 308 гр. Монтана, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Костадин Живков като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20241600600307 по описа за 2024 година Проиизводството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

С Определение на РС Монтана от 12.09.2024 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 397/2024 г., е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокуратурата поради допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, свързани с нарушено право на защита на обвиняемото лице.

В срок срещу горното Определение е постъпил Протест от РАЙОННА ПРОКУРАТУРА МОНТНА. В същия се поддържат оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че противно на изискванията на закона, в разпоредителнтото заседание е назначена съдебно-психиатрична експертиза, изслушана във второто по ред разпоредително заседание; че на досъдебното производство не е имало данни обвиняемият да страда от физически и/или психически недостатъци, които да му пречат да се защитава сам, но въпреки това му е бил назначен служебен защитник, от който сам извършителят се е отказал, а не е упълномощил желан защитник, въпреки дадената му възможност за това; че и съдебно-психиатричната експертиза, изслушана от съда, не сочи на психически недостатъци – още повече, че подсъдимият вече е неколкократно осъждан, т.е. напълно вменяем е. Иска се отмяна на прекратителното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Окръжният съд, след като съобрази доводите в протеста и провери атакуваното с него определение във връзка с изискванията на закона, приема следното:

Протестът е допустим – подаден е в срок, от страна, разполагаща с тази процесуална възможност и е мотивиран.

Разгледан по същество – протестът е неоснователен.

1

Производството пред РС Монтана е блило образувано по внесен обвинителен акт срещу И. Д. В. с обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК. В насроченото разпоредително заседание на 30.05.2024 г. упълномощеният защитник на подсъдимия е направил взражение за допуснато отстранимо процесуално нарушение на досъдебното производство, накърнило правото на защита на обвиняемия и изразяващо се в провеждане на производството без защитник при условие, че служебната защита е била задължителна. Позовал се е на текста на чл. 94, ал.1, т. 2 от НПК, мотивирайки се, че лицето страда от физически и психически недостатъци, които му пречат сам да се защитава. За да провери това възражение, съдът с определение е назначил съдебно-медицинска психиатрична и психологическа експартиза и е отложил провеждането на разпоредителното заседание за 12.09.2024 г. В рамките на това заседание е изслушал експертизата и се е произнесал по въпросите по чл. 248 от НПК, като е приел да е допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното производство, свързано с това, че същото е протекло без защитник, а са били налице условията на чл. 94, ал.1, т. 2 от НПК, тъй като обвиняемият страда от психически недостатъци, които му пречат сам да се защитава. Позовал се е на заключението на психиатричната експертиза.

Като е процедирал по описания начин, първоинстанционният съд не е нарушил закона – така, както се твърди в протеста. Един от въпросите, подлежащи на обсъждане в разпоредително заседание е именно този – дали на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, които накърняват правата на страните. От страна на защитата е направено възражение за наличие на Т. процесуално нарушение и то е със специфичен характер – психически и физически недостатъци на обвиняемия, които му пречат да се защитава сам, а досъдебното производство е протекло без защитник. Единствената процесуална възможност на съда до провери основателността на това възражение и да се произнесе валидно по него, е именно чрез назначаване на съдебно-медицинска експертиза, която да установи състоянието на подсъдимия. Съдът е изпълнил това си задължение, като е отложил разпоредителното заседание, а не е провел второ Т., както се твърди в протеста. Същинското произнасяне по въпросите на чл. 248 от НПК е станало именно след изслушване на съдебната експертиза в откритото заседание на 12.09.2024 г. Няма нарушение на процедурата по провеждане на разпоредителното заседание, поради което това оплакване в протеста е неоснователно.

По делото действително има данни, че подсъдимият е вече осъждан, че е търпял и търпи ефективно наказание лишаване от свобода, т.е. към момента на тези си осъждания е бил вменяем, но това не означава автоматично, че и в периода на провеждане на настоящето досъдебно производство извършителят не страда от психически недостатъци. Този факт следва да бъде надлежно проверен към датата на провеждане на настоящето производство и именно това е направил първоинстанционния съд чрез процесната съдебномедицинска експертиза.

От заключението на последната се установява, че подсъдимият е роден с 2 физически недъг и при липса на един бъбрек, което не е установено дали представлява физически недостатък, пречещ му да се защитава сам по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 2 от НПК. Установява се обаче, че е личност, която е на границата между норма и психическо разстройство, че при него е отчетено сериозно завишаване на стойностите по скалата „психопатия“, съчетано с употребата на марихуана и амфетамини. Горните констатиции на съдебните експерти са достатъчни да определят подсъдимия като личност с психически проблеми, които му пречат да се защитава сам. И тук иде реч за психическото състояние на извършителя, което не му прозволява адекватно сам да упражни правото си на защита във водения срещу него наказателен прочес, а не до психическо състояние, което изключва вменяемостта и го прави негоден да носи наказателна отговорност. Като е отчел психическите отклонения у подсъдимия, неприсъщи за психически здрав човек, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че адвокатската му защита по време на досъдебното производство е била задължителна, за да му се осигури пълноценна защита.

При преглед на материалите по досъдебното производство, се установява, че обвиняемия действително е имал назначен служебен защитник, в чието присъствие бил привлечен в това му качество, с постановления от 18.08.2023 г. и 27.11.2023 г. и в чието присъствие е направен опит да се снемат обяснения от извършителя. Този служебен защитник е бил назначен при условията на чл.

94, ал.1, т. 6 от НПК, тъй като към онзи момент В. е бил с мярка "задържане под стража“. При втория му разпит обвиняемият изрично е заявил, че се отказва от служебната защита и желае да участва по делото с упълномощен адвокат. Това си изрично желание е изразил и с нарочна молба до разследващите. Такава възможност не му е била дадена, а на 20.02.2024 г. е извършено окончателното му привличане като обвиняем в отсъствието на адвокат, като при проведения по-късно разпит е отразено в протокола, че лицето няма да ползва адвокатска защита. Действително, по време на досъдебното производство обвиняемият не е изтъквал необходимост от адвокатска защита поради свои здравословни проблеми, а само декларативно е искал участие в производството с лично избран защитник. Възражението за здравословен проблем, ограничаващ го в защитата, е направено едва пред съда, но след като то се явява основателно, тъй като подсъдимият действително има психиатрични отклонения, съчетани с употреба на наркотични вещества, съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото – да се върне на органите на досъдебното производство за повтаряне на опорочените процесуални действия в присъствието на адвокат – упълнмощен от извършителя или служебно назначен. Единствено по този начин би се гарантирало пълноценното реализиране на правото му на защита в наказателния процес, каквото е регламентирано в българското и цитираното от прокурора в протеста европейско законодателство.

Соглед изложените мотиви, Окръжният съд намери,ретителното определение е правилно – обосновано и законосъобразно, поради ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определението на Районен съд Монтана, постановено в разпоредително заседание на 12.09.2024 г. по НОХД № 397/24 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4