Решение № 88 от 14.07.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 88

14.07.2020 г., гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, на първи юли, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

Мария Маринова

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 147 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 147/2020 г. по описа на

Варненския апелативен съд е образувано по две въззивни жалби на страните срещу части от решение № 914 от 23.10.2019 г., постановено по т.д. № 439/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:

По въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС” АД, подадена чрез адв. В.А., против решение № 914/23.10.2019 г., постановено по т.д. № 439/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която дружеството е осъдено да заплати на Н.И.Х. сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Р.И.Х. - негов брат, починал в резултат на ПТП на 23.11.2016 г., около 20 ч., на крайезерен път с. Езерово – гр. Варна, до магазин „Тросметал“, в ЗПЗ, настъпило по вина на Т. И.Х., при управление на л.а. „Ауди, ДК № В 9667 РТ, ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от 03.07.2018 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал. 3 КЗ.

Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, като е молил за отмяната му в тази част с отхвърляне на иска изцяло, евентуално за горницата над сумата от 5 000 лв. Молил е и за присъждане на разноските. Изложил е съображения, че вследствие на неправилна оценка на доказателствата по делото, съдът достигнал до неправилни изводи, че ищецът е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, доколкото не била доказана трайната и дълбока емоционална връзка и страдания, надхвърлящи по интензитет присъщите за тази родствена връзка. Евентуално, обезщетението не било определено в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗД в справедлив размер, а било завишено, както и било присъдено в нарушение на § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр.

101/2018 г.) над допустимия максимален размер от 5 000 лв. и при неотчитане на приноса на пострадалия съгласно чл. 51 от ЗЗД.

С писмения си отговор Н.И.Х., чрез адв. С.С., е оспорил въззивната жалба и по съображения за неоснователност е молил за отхвърлянето й.

По насрещна въззивна жалба на Н.И.Х., подадена чрез адв. С.С., против решение № 914/23.10.2019 г., постановено по т.д. № 439/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД за разликата над присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лв. до претендирания размер 80 000 лв. Със съображения за неправилността на решението, като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 52 от ЗЗД) при определяне на занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, е молил за отмяната му в тази част, за уважаване на претенцията за неимуществени вреди за горницата над 50 000 лв. до претендираните

80 000 лв., както и за присъждане на сторените по делото разноски.

ЗД „БУЛ ИНС” АД е подало писмен отговор, с който е оспорило насрещната въззивна жалба по съображения за правилността на решението в отхвърлителната му част и е молило за оставянето й без уважение и за присъждане на разноските.

Решението на окръжния съд не е обжалвано в частта на отхвърлената претенция за обезщетение за забава за периода 23.11.2016 г. – 02.07.2018 г., вкл.

Пред настоящата инстанция страните не са изпратили представители.

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на Н.И.Х. ***” АД, за заплащане на сумата 80000 лв., представляваща обезщетение за претърпeни неимуществени вреди - болки и страдания в резултат смъртта на Р.И.Х., негов брат, починал при ПТП на 23.11.2016 г., на крайезерен път с. Езерово – гр. Варна, до маг. „Тросметал“, Западна Промишлена Зона, настъпило по вина на Т. И.Х. при управление на л.а. „Ауди“, ДК № В 9669 РТ, в който е бил пътник на задна дясна седалка, ведно с обезщетение за забава върху главницата, считано от 23.11.2016 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ищцецът е поддържал, че отговорността на виновния за смъртта на брат му водач, е ангажирана по нохд № 508/2018 г., по описа на ВОС, НО, с влязла в сила осъдителна присъда. Обосновал е отговорността на ответника с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за управлявания от Х. автомобил, обективирана в полица № 02116003000669 като произшествието попада в границите на периода на валидност. Твърдял е, че в резултат на смъртта на неговия брат му били нанесени дълбоки и непоправими морални щети, че между тях е съществувала силна духовна и емоционална връзка, двамата са били много близки, били едно задружно, сплотено семейство и няколко месеца преди настъпване на произшествието продължавали да живеят в едно домакинство при родителите си, като си помагали в ежедневието. След загубата на брат си се затворил в себе си, спрял да яде и пие вода, искал да умре, затворил се в себе си, станал неспокоен, сънувал кошмари.

Ответникът

„ЗД „БУЛ ИНС” АД е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска и е молил за отхвърлянето му по подробни съображения. Евентуално, при уважаване на иска е настоявал за съобразяване на принципа за справедливост, при отчитане на въведеното ограничаване на отговорността на застрахователя до размера на 5000 лв. и редуциран със степента на съпричиняване - наведено своевременно възражение по чл. 51 ЗЗД. В срока по чл. 372 ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба със становище по възраженията в отговора, а в срока по чл. 373 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който е поддържал изложените доводи и възражения.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не е било спорно между страните, че с влязла в сила Присъда № 50/12.06.2018 г. по н.о.х.д. № 508/2018 г., на

ВОС, НО,

Т.

И.Х. е признат за виновен в това, че на 23.11.2016 г., около 20 ч., на крайезерен път с.Езерово – гр. Варна, до магазин „Тросметал“, в ЗПЗ, преди десен завой, управлявал МПС - л.а. „Ауди, ДК № В 9667 РТ, нарушил правилата за движение – чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 73, ал. 1 ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице – Д.С.М. и Р.И.Х., поради което на осн. чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, му е наложено наказание. Според заключението на вещото лице медик по комплексната съдебно автотехническа и медицинска експретиза, причината за смъртта на Р. Х. е черепномозъчната травма с контузия на мозъка, контузия на мозъчния ствол, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, вдлъбнато счупване на черепния покрив, като в причинна връзка с контузията на мозъка, продължителното залежаване в състояние на будна кома, е развилата се двустранна гнойна абсцедираща бронхопневмония, която е и непосредствената причина за смъртния изход, настъпил по-късно - на 18.08.2017г.

Присъдата, на основание чл. 300 ГПК, е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което установени са по делото деликта, противоправността, вината, вредата и причинната връзка. Налице е валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Ауди“, ДК № В 9669 РТ, обективирано в полица № 02116003000669. Ищецът е заявил писмено, на 03.07.2017 г., претенцията си пред застрахователя, но отговор не е получил към датата на завеждане на иска – факт, обосноваващ допустимостта на производството пред съда. Ищецът Н.Х. е брат на починалия Р.Х. (установено с удостоверението за родствени връзки № УРВРЗ-1/26.06.2018 г.).

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Установено е по делото настъпилото застрахователно събитие на 23.11.2016г., както и че то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.

С ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС с цел синхронизиране на българското законодателство с европейското е изоставено разрешението в ППВС №2/30.11.1984г., предвиждащо, че при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. (между които не са братята и сестрите на починалия и е прието, че с оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, използваният от ППВС ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост, предвид което е справедливо от гледна точка на чл.52 от ЗЗД и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, и се обяви за загубило сила ППВС №2/30.11.1984 г. От момента на обявяване на ТР №1/2016 от 21.06.2018г. и, ако е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и съответно са търпени продължителни болки и страдания от неговата смърт, ищецът е придобил качеството увредено лице по см. на КЗ /отм./, което е материално-правно легитимирано да претендира тяхната обезвреда.

В мотивите на цитираното ТР е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл такива морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. (че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия).

Материалната активна легитимация е поставена в зависимост от доказването на житейска ситуация, която да е причина за особена близост, оправдаваща лице непопадащо в кръга на най-близките да получи обезщетение, а не от степента на родство. В настоящия случай наличието на "особена близост" и изключителните негативни емоционални преживявания на ищцеца са доказани с показанията на свидетелите С.А.Х.(майка на ищеца) и Л.Г.И. (приятелка на ищеца от около 5 години). От доказателствата се установява, че ищецът е най-малкия от трима братя ( Т., Р. и Н.) в семейството на С.и И.Х. като разликата между тримата братя е от по две години. Към датата на смъртта, Р.е бил на 20 години, а ищецът Н. – на 18 години. Според свидетелката Х. Н. и Р. били много близки и един без друг не можели.