Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 379 от 18.10.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Търговско дело 94/2023
Вид
Определение № 379
Подписан
18.10.2023
В сила
18.10.2023
Състав
Елеонора Петрова Серафимова

Цитирани разпоредби

  • чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.365 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.375 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.377 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал.1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Пазарджик, 18.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900094 по описа за 2023 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365 т.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „Е” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С, ул. О **, чрез пълномощника адв. Х. Л. (**) против „Е Д” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. С, р-н С ж.к О, ул. О № ** В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че на 01.11.2021 г. между двете страни бил сключен договор с предмет изработка, продажба и пускане в експлоатация на линия за производство на пелети от дървен материал. Стойността на договора била в общ размер на 196 740 лв., с ДДС, като крайният срок за изработка на линията бил до шест месеца след авансовото плащане по договора в размер на 20 % от цената.

Авансът бил заплатен на 03.11.2021 г., но до крайния срок на договора изпълнителят „Е Д” ЕООД не произвел поръчаната линия. Предвид описаното забавяне, с допълнително споразумение № 2 от 03.06.2022г. страните се споразумели, че крайният срок за завършване на линията за производство на пелети, в т.ч. и пускането й в експлоатация, е до 01.07.2022 г., като при неспазването му ще се дължи неустойка от изпълнителя в размер на сумата от 500 лв. за всеки ден забава до пускане в експлоатация на линията (чл.2 от Анекс № 2/03.06.2022 г.). Въпреки това, до настоящия момент 1 ответникът все още не произвел линията изцяло и не пуснал същата в експлоатация. Излагат се твърдения, че за периода от 01.07.2022 г. - до 01.10.2022 г. „Е Д” ЕООД дължи на ищеца неустойка за неспазване срока на договора в размер на 45 000 лв.

Въведеният петитум е съдът да постанови решение, с което да осъди „Е Д” ЕООД да заплати на „Е” ЕООД сумата от 45 000 лв., представляваща договорна неустойка по договор за изработка на поточна линия за пелети от 01.11.2021г. и анекс № 2/03.06.22г., за периода от 01.07.2022 г. - до 01.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане, както и разноските по делото, които суми да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца: ******. Сочат се писмени доказателства.

Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез пълномощника адв. К. К. (**), в който се излагат съображения за неоснователност и се оспорва предявения иск.

Сочи се, че изложените фактически твърдения не отговарят на действителното положение. Не се спори, че между страните е бил сключен договора от 01.11.2021 г. с предмет изработването на линия за пелети, която да бъде продадена на ищеца за общата сума от 196 740 лв. с ДДС съгласно посочените в чл.4 и чл.5 единични цени на отделните съставящи я машини.

Пояснява се, че съгласно чл. 10, ал. 1, т.1 от договора ответникът, като изпълнител, поел задълженията да проектира линията, да я изработи, да я монтира и пусне в действие, като последното предполагало да се установи, че тя е годна за експлоатация според уговореното. Твърди се, че задължението за въвеждане в експлоатация на линията съгласно чл.14, предложение последно от договора било на Възложителя-ищец, който се задължил предварително да подготви необходимите разрешителни за изграждане и пускане на линията в експлоатация.

Описва се, че според чл. 3, ал. 1, срокът за изпълнение на договора бил до шест месеца след от влизането му в сила, но това било обвързано от задължението на Възложителя-ищец да изплати на ответника сумите, предвидени в чл. 4 и чл. 5, и по схемата за изплащане, определена в чл. 8 от договора. Акцентира се, че това било съществено условие за изпълнение, тъй 2 като в чл.3, ал. 5 било предвидено, че при забава от страна на Възложителяищец на изплащането на авансовите вноски по схемата в чл.8, срокът за изпълнение от страна на ответника автоматично се удължавал със срока на забавата. Твърди се, че тези клаузи и условия по договора не били променяни от страните с последващите споразумения, обективирани в Анекс № 1/23.11.2021 г. и Анекс № 2/03.06.2022 г. Схемата на заплащане по чл.8 била договорена като отделни плащания, представляващи процент от общата стойност на линията, разпределени на 5 авансови и окончателно плащания, а именно по следния начин: 20% от общата стойност при подписване на договора; 60% от общата стойност, разбити на 3 плащания по 20 % при готовност на съответния етап за изработването на отделните машини включени в линията; 10% от общата стойност при започване на монтажа; и 10% окончателно плащане при пускане на линията в експлоатация. Съгласно чл.3 от подписания Анекс № 2/03.06.2022 г., бил предоговорен единствено нов начин и срок за заплащане на четвъртата авансова вноска, представляваща третото плащане на 20 % от договореното в схемата по чл.8 авансово заплащане от 60%.

Описва се, че на 03.11.2021 г. от Възложителя-ищец било извършено плащане на 20% според схемата в чл.8, като съгласно чл.3, ал.2 от този момент договорът влязъл в сила и започнал да тече срока за изработването на линията, която следвало да завърши на 03.06.2022 г., в случай че не се стигне до хипотеза на удължаването на срока, предвидена с чл.3, ал.5.

Твърди се, че изпълнението на договора от страна ответника започнало своевременно, като при постигането на съответен етап от изработването на съставните машини на линията ищеца започнал да превежда определените суми. На 11.01.2022г. и на 02.04.2022г. били преведени по 39 348 лв., представляващи второ и трето авансово плащане, което били първите и съответно 20% от разбитите на три вноски от 60% по схемата съгласно в чл.8 от договора.

До края на месец април 2022 г. ответника изработил и доставил на ищеца всички машини съставящи линията за пелети, като дробилката и цепачката били изцяло оборудвани, а за останалите без ел.табла и електродвигатели, които се доставят и служат за следващия етап по монтажа на линията за пелети. Сочи се, че към този момент ищецът следвало съгласно 3 чл.8, във вр. чл.3, ал. 1 да преведе на ответника сумата от 39 348 лв., представляващи четвъртото авансово плащане, което били третите 20% от разбитите на три вноски от 60% по схемата в чл.8.

Твърди се, че това дължимо плащане не било извършено от ищеца до края на май, което всъщност станало и причина да се подпише Анекс № 2/03.06.2022г., а не поради причините сочени в исковата молба. С този анекс срокът за изпълнение бил удължен до 01.07.2022 г., т.е. с един месец, равен на забавата на плащането на ищеца според чл.3, ал.5 от договора. В анекса с чл.3 било прието това плащане да се извърши на ответника на две равни вноски съответно при доставка на ел. таблата и електродвигателите. Както ел. таблата, така и електродвигателите били доставени на ищеца, за което свидетелствали и извършените плащания към ответника - съответно на 12.06.2022 г. и на 21.06.2022г., всяко със сумата от по 19640 лв.

Междувременно с доставката на ел. таблата на 12.06.2022г. започнал и монтажа на линията за пелети.

Твърди се, че с последното плащане от ищеца била достигната сумата от 157 390 лв., представляваща 80% от общата договорена стойност на линията. При започнат монтаж, съгласно чл. 8, във вр. с чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от договора, Възложителя-ищец трябвало да заплати пета авансова вноска в размер на 10 % от общата дължима сума или 19 647 лева. Акцентира се, че тези клаузи от договора не били предоговорени с Анекс № 2/03.06.2022 г.

Такова плащане от ищеца не било извършено, поради което от 12.06.2022 г. съгласно чл. 8 във вр. чл. 3, ал. 1 от договора ищецът изпаднал в забава, която съгласно чл.3, ал.5 автоматично продължавала срока за изпълнение от страна на ответника със срока до пълното изпълнение на посоченото задължение на Възложителя.

Сочи се, че на 28.09.2022г. от ищеца бил извършен частичен превод на 3000 лева, която сума можело да се приеме за частично изпълнение на това му задължение. Съгласно чл.8 от договора при започването на монтажа Възложителя следвало да е заплатил 90% от общата стойност на договора или 177 066 лв. с ДДС, а извършеното до момента плащане възлизало на 160 390 лева с ДДС. Развиват се съображения, че въпреки това монтажът продължил и бил завършен, без защитното покритие на машините, а линията работела, като Възложителя-ищец дори успешно рекламирал производството си и извършвал 4 продажби чрез платформата на OLX.bg.

В обобщение се твърди, че постигнатия нов краен срок в чл. 2 от Анекс № 2/03.06.2022 г. за изпълнение на линията бил договорен с оглед на забавата на възложителя за плащане на четвъртата авансова вноска и предоговарянето на условията и за плащане, като в тази връзка е била договорена и мораторната лихва за забава, след така определения краен срок, като същевременно с анекса не се дерогирали останалите условия за плащане, определени в чл. 3 и в чл.8 от договора.

Не ответника бил този, който не изпълнил свои задължения или се намирал в забава, а ищецът не изпълнил своето задължение за плащане на петата авансова вноска, съгласно чл. 8, във вр. чл.3, ал. 1 и ал.3 от договора от 01.11.2021 г. Аргументира се тезата, че в чл.25, ал.1, т.3 от договора било предвидено неговото прекратяване в хипотеза на непродължаване на плащанията от страна на Възложителя в срока на изпълнение на договора Затова и неплащането на петата авансова вноска означавало, че договор е с прекратено действие, като с оглед на приетото с ТР № 7 от 13.11.2014 г. по т.д. №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, така претендираната от ищеца мораторна неустойка била недължима.

В условията на евентуалност се излагат доводи за нищожност на така договорената в чл.2 от Анекс № 2/03.06.2022г. мораторна неустойка поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД формулираната неустойка явно надхвърляла присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и водела единствено до несправедливо обогатяване на Възложител, като размера й чувствително надвишавал очакваните вреди при забавено изпълнение на задължението изработване на линията за пелети, определен при подписването на договора, като бил нарушен принципа на справедливостта, което обуславяло нищожността на тази клауза.

Иска се отхвърляне на претенцията. Претендират се разноски.

Не се възразява по приемане на представените доказателства, като отделно се сочат такива и от ответника.

В срока по чл. 372 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба, поради което не се е развила и процедурата по чл.372 ГПК за последваща размяна на книжа.

5

С Определение № 264/05.07.2023 г. съдът е оставил без уважение като неоснователно направеното възражение за местна подсъдност на делото.

Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.374 от ГПК да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата:

На първо място следва да се отбележи, че настоящият състав приема, че предявеният иск подлежи на разглеждане по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК с оглед предмета на спора.

Предявената претенция с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД е процесуално допустима.

На основание чл.377 ГПК във връзка с чл.146, ал.2 ГПК съдът указва на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване, като разпределя доказателствената тежест съгласно чл.154, ал.1 ГПК и при съобразяване характера на иска, така ищецът носи доказателствената тежест на установяване и доказване на твърдените от него факти и обстоятелства имащи отношение за реализиране на отговорността на ответника за претендирана неустойка, както и претендирания й размер, а ответникът следва да докаже правоизключващите обстоятелства обосноваващи неговите възражения, включително и това за нищожност на уговорената в чл.2 от Анекс № 2/03.06.2022г. мораторна неустойка поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД - формулираната неустойка явно надхвърляла присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.