Решение № 1190 от 22.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1190 гр. София, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000500705 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби с вх. № 111804/ 29.11.2023 г. и вх.№ 104725/13.11.2023 г. (по регистратурата на СГС) на двете страни срещу неизгодните за тях части от решение № 5257 от 18.10.2023 г. на СГС I -1 състав по гр.д.№ 10107/2021 г.

Първата въззивна жалба, подадена от ищеца К. В. К. чрез пълномощника му – адвокат Е. М. – П., е насочена срещу частта от решението, с която е отхвърлен искът по член 557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ за вземане от обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 13 000 лева до 37 600 лева и съдържа оплаквания за постановяване на решението в нарушение на член 52 от ЗЗД и задължителните указания в т.11 от ППВС № 4 от 1968 г. в резултат на необсъждане и неанализиране на всички обуславящи вредите обстоятелства : вида на телесните увреждания и медико-биологичната им характеристика, настъпилите усложнения; продължителността на лечебния и възстановителния период ; състоянието на ищеца преди ПТП ; възрастта и социалното положение на ищеца ; обществено – икономическите условия в страната и застрахователния лимит .

1

Втората въззивна жалба, подадена от ответника Гаранционен фонд чрез юрисконсулт Н. Й. , е насочена срещу частта от решението, с която искът по член 557,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ за вземане от обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера от 13 000 лева и съдържа оплаквания за допуснато нарушение по член 235 от ГПК и частично уважаване на иска въпреки непроведеното от ищеца доказване на неимуществени вреди над размера на изплатеното от Фонда обезщетение с оглед получаването на една основна травма – счупване на ляв външен глезен и по – леки увреди: отоци, кръвонасядания и охлузвания; гладкото протичане на лечението и липсата на медицински документи при непотърсена медицинска помощ по повод негативните психически изживявания.

Всяка от страните в подаден в срока по член 263,ал.1 от ГПК отговор оспорва основателността на подадената от насрещната страна въззивна жалба.

Третото лице – помагач на ГФ – Н. Л. А. не изразява становище .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите, доводите в отговорите, изразените от страните чрез представителите им в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

СГС е сезиран от К. В. К. от град София с искове по член 557,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ и член 86 от ЗЗД срещу Гаранционен фонд за осъждането му да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от 37 600 лева, ведно със законната лихва от 30.08.2019 г. до окончателно плащане - предмет на въззивното производство, по твърдения, че при ПТП на 10.11.2016 г., предизвикано по вина съгласно споразумение от 9.09.2020 г. по н.о.х.д.№ 6358/2019 г. по описа на СРС, НО ,110 – състав, на Н. Л. А. - водач на лек автомобил „Мицубиши“ ,с рег. № ********, който няма сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите , ищецът получил една средна телесна повреда - счупване на фибулата и множество леки телесни повреди - оток и охлузвания по лява предмишница и лакетна става и по цялото тяло ; при оказана във ВМА – София медицинска помощ крайникът бил имобилизиран с тутурна ортеза за 4 седмици, за останалите наранявания била приложена терапия – превръзка и медикаменти; в продължение на месец изпитвал болки по цялото тяло и тежест в гърдите, кракът му бил силно отекъл, не могъл да стъпва с него и да ходи ; уморявал се, 2 губел равновесие, имал трудности при изправянето и лягането ; нуждаел се от придружител и полагане на непрекъснати грижи ; бил стресиран и емоциално лабилен ; страдал от безсъние ; при изследване на 20.12.2016 г. е установено, че фрактурата не зарастнала ; срокът на имобилизацията бил удължен ; трудно се придвижвал с проходилка и чужда помощ ; продължил да има болки и негативни изживявания – раздразнителност, агресивност към себе си и близките си; след отстраняване на ортезата на 10.01.2017 г. провел физиотерапия и рехабилитация, но се придвижвал трудно, накуцвал, в хода на процедурите продължил да има болки в травмираната област, бил с ограничена подвижност на лявото коляно ; към подаване на исковата молба след 4 години и половина от ПТП се намира в нестабилно физическо и психическо състояние и не е възстановен пълноценно ; на 30.05.2019 г. предявил претенция пред ГФ , но с писмо от 29.08.2019 г. Фондът отказал заплащането на обезщетение; на 20.10.2020 г. му превел по банковата сметка в обезщетяване на неимуществените вреди сума в размер от 17 000 лева, която според ищеца е недостатъчна .

Ответникът – ГФ оспорил иска по размер .

Спорът във въззивното производство е концентриран относно размера на обезщетението, което при осъществяване на всички предпоставки по член 557,ал.1,т.2,б. „а“ от КЗ във връзка с член 493,ал.1 ,т.1 от КЗ по препращането от член 558,ал.1 от КЗ Гаранционен фонд дължи на ищеца за причинените му от виновния водач, без сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите, неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане .

Получени от 42- годишния ищец при ПТП на 10.11.2016 г. са следните увреди : закрита диафизарна фрактура на лява малкопищялна кост в горната й част, довела до трайно затруднение в движението на левия крайник за срок от 4 месеца ; охлузване и оток на лява глезенна става и охлузване на лява предмишница и лакетна става – мекотъканни увреждания , довели до временно разстройство на здравето и контузия на гръден кош. Счупването е косо и разместено от групата мускули, лежащи върху костта, което ведно с голямата допирна повърхност на фрагментите е довело до по – дълга продължителност на отока на глезенната и колянната става и зарастването на фрактура за срок от 4 месеца ( над обичайния срок от 30 -40 дни ) . Ищецът е 3 бил с гипсова лонгета за 4 седмици и ортопедична ортеза за 3 месеца .

Удължено е придвижването му с патерици . Болките са били интензивни в първите 3 -4 седмици след ПТП и за около 2 -3 седмици в началото на проведената рехабилитация ( 1.04.2017 г. – 8.04.2017 г.) , в останалото време – периодично появяващи се – при претоварване на левия крайник и промяна във времето. Към освидетелстването от вещото лице след 6 години от злополуката фрактурата е зараснала окончателно , движенията на колянната и глезенната става са в норма, а походката е нормална, нужда от допълнително лечение няма . Останала е деформация - костен калус, натрупан върху фрактурата, която не оказва влияние върху движенията и трудовата дейност .

Ищецът не е търсил и получавал консултации от специалист по повод симптоми на депресия или засягане на нервната система и психиката след пътния инцидент - т.2 и т.11 от КСППЕ. Но невротичната симптоматика след ПТП, проявление на която е безсънието, засвидетелствано от В. В. – майка , е установена от вещите лица въз основа на освидетелстване и актуални ( към 14.10.2022 г. ) експертни изследвания. Липсата на медицинска документация в удостоверяване на психичното състояние на ищеца в предшестващ период не изключва той да е имал негативни изживявания, които вещите лица да констатират с давност и да подложат на медицинска оценка . Още повече, че субективните състояния и факти от периода на лечението, каквито са : нервност, раздразнителност, отказ от социални контакти , страх за справянето със здравословния проблем, за които информация на експертите е дал ищецът, са съобщени съвпадащо от свидетелите – майката В. и незаинтересования съсед П. . Няма основание да не се възприеме изводът на вещите лица, че преживяното от ищеца е с характеристиката на смесена тревожно – депресивна реакция с протрахиран ход в границите на адаптационно разстройство, което след няколко месеца е претърпяло обратно развитие . Не е възстановено напълно качеството на живот на ищеца , но то е последица от протрахирания ход на адаптационната реакция, който е могъл да бъде избегнат при прилагане на медикаментозно лечение .

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при 4 които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия ; обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането и лимитът на отговорност по член 492,т.2 от КЗ във връзка с член 558,ал.1 от КЗ .

Първоинстанционният съд е оценил адекватно и е придал в съответствие с указанията в ППВС № 4 от 1968 г. необходимото значение на обстоятелствата : възрастта на пострадалия, вида и характера на получените травматични увреждания и продължителността на лечебния и възстановителен процес . Ищецът е получил средна телесна повреда – фрактура на лява малкопищялна кост, която заради спецификите й (посочени по – горе ) е засегнала по – сериозно здравето : удължен е периодът на лечението - на 4 месеца и на търпените болки и неудобства от обездвижването на крайника - на 5 – 7 седмици , докато останалите травми съставляват мекотъканни увреди, обусловили временно разстройство на здравето;положението на пострадалия е утежнено от провокираната от ПТП невротична симптоматика, в границите на адаптационно разстройство, която е преодоляна след няколко месеца , но е могла да бъде компенсирана по – рано при полагане на грижа от пострадалия. С оглед и на икономическите условия в страната към края на 2016 г. и застрахователния лимит по задължителната застраховка следва да се приеме, че вземането на ищеца от обезщетение за претърпените от него болки и страдания е възникнало в размер от 30 000 лева, както е преценил първоинстанционният съд . Този размер е справедлив по смисъла на член 52 от ЗЗД и може да ги репарира в цялост . След плащането от ГФ на сумата в размер от 17 000 лева вземането съществува в размер от 13 000 лева .

Като уважил иска за главница до този размер и иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 30.08.2019 г. и отхвърлил претенциите в останалата им част, СГС е постановил правилно решение.

Въззивните жалби и на двете страни са неоснователни.

За безплатно осъществената защита по въззивната жалба на ГФ пълномощникът на въззиваемия – ищец същият има право на възнаграждение в размер от 1 177,50 лева ,изчислен съобразно член 7,ал.2,т.3 и член 9,ал.1 от 5

НМРАВ в последна редакция, действаща към датата на сключения договор за правна защита и съдействие от 27.11.2023 г., при съобразяване, че във въззивното производство не са събирани доказателства и пълномощникът е изготвил подробен отговор на въззивната жалба на ответника. ГФ също има право на разноски на основание член 78,ал.8 от ГПК за осъществената от юрисконсулт защита по въззивната жалба на ищеца в размер на 100 лЕ. съобразно член 25,ал.1 от НЗПП.

Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 5257 от 18.10.2023 г. на СГС I -1 състав по гр.д.№ 10107/2021 г. в осъдителната и отхвърлителната част по предявените от К. В. К., ЕГН: ********** от град ***, ЖК „ ***“ 44,вход „*“, ет.*,ап.* срещу Гаранционен фонд , град София,ул. „ Граф Игнатиев“ № 2,ет. 4 искове по член 557,ал.1,т.2,б.“а“ от КЗ и член 86 от ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди и законната лихва, считано от 30.08.2019 г. до окончателно плащане .

ОСЪЖДА Гаранционен фонд , град София да заплати на адвокат Е. М.

П. с адрес – град *** ,ул. „ ***“ № *, партер възнаграждение в размер на 1 177,50 (хиляда сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки ) лева на основание член 38,ал.2 от ЗА.