Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 269 от 20.04.2026, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 1823/2024
Вид
Решение № 269
Подписан
20.04.2026
Състав
Миглена Кавалова

Цитирани разпоредби

  • чл. 110 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 240 и 79 · Търговски закон
  • чл. 240 и 79 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Благоевград, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210101823 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Б*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, представлявана от Д* - изпълнителни директори, чрез Старши юрисконсулт Р. М. М. против Н. М., ЕГН **********, с адрес: с. П* Твърди се в исковата молба, че на 15.08.2017г., между страните е сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер на 10 000, 00 лева, със срок за издължаване от 120 месеца, считано от датата усвояването му, като кредита се усвоява еднократно чрез разплащателна сметка на ищеца при уговорен променлив лихвен процент – т. 8 и т. 8.1 от договор. Сочи се, че съгласно т. 17 от Договора кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата на лихвите, таксите и комисионите, които Б*рилага клиенти (наричана „Тарифата“). Навежда се, че поради допусната забава в погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017г., считано от месечна вноска с падеж - 10.08.2018г. са налице предвидените в т. 18.2, Глава VII „Отговорности и санкции” от Общите условия към Договора за кредит обективни предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита и чрез А* ищецът е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. Излага се, че на 30.11.2023г.. вследствие неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателя по Договора и настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, обявена на кредитополучателя ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя, за което е образувано ч.гр.д. № 2602 по описана Районен съд Благоевград за 2023 година, по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Б*а посочените в заявлението суми. Твърди се в исковата молба, че на основание издадените по ч.гр.д. №2602/2023 г. по описа на Районен cъд - Благоевград в полза на „* Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 01.12.2023г. и Изпълнителен лист от 01.12.2023г. срещу длъжника Н. М., е образувано изпълнително дело № 11/2024г. по описа на В*, като заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на ищеца дадени указания за предявяване на иск по чл. 415 ГПК.

1

С оглед на гореизложеното, се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника Н. М., че дължи на „Б*, ЕИК *, следните суми, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 01.12.2023г. и Изпълнителен лист от 01.12.2023г. по ч.гр.д. № 2602 по описа на РСБлагоевград за 2023 година, произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017г., включващо: 9 367, 26 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.11.2023г. - датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до окончателното погасяване, 6 450, 21 лева договорна (възнаградителна) лихва за периода от 10.08.2018г. до 23.10.2023г.; 845, 75 лева обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на изискуемостта за периода от 10.08.2018г. до 23.10.2023г.; 123, 26 лева - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 24.10.2023г. до 29.11.2023г.;

120, 00 лева - разходи при изискуем кредит. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законоустановения срок, ответникът чрез назначения му особен представител адв. Г. е депозирал писмен отговор, с който оспорват предявените искове по основание и по размер.

Оспорват се всички изложени от ищеца твърдения. Оспорват се твърденията за валидно и надлежно обявена предсрочна изискуемост, както и се оспорва размерът и изискуемостта на претендираните суми. Счита се, че не е доказано по несъмнен начин настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. Прави се възражение за погасяване по давност на вземанията за главница и на вземанията за договорни и наказателни лихви. Иска се от съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

Страните не спорят, а и се установява от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 2602/2023г. по описа на Районен съд – Благоевград, че въз основа на заявление по чл. 417 от ГПК е образувано образувано ч.гр.д. № 2602 по описана Районен съд Благоевград за 2023 година, по което съдът се е разпоредил да се издаде в полза на „Б*а посочените в заявлението суми, предмет на настоящото исково производство и срещу длъжника Н. М. е образувано изпълнително дело № 11/2024г. по описа на В* като заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на ищеца дадени указания за предявяване на иск по чл. 415 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. от ГПК, което обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск за установяване на вземането си. Предмет на иска е установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради което в това производство могат да се направят всякакви възражения срещу дължимостта и изискуемостта на вземането, по които съдът дължи произнасяне по съществото на делото.

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства, а именно:

Договор за кредит за текущо потребление от дата 15.08.2017 година, ведно с Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление; Договор за залог върху вземания от дата 15.08.2017 година, ведно с Погасителен план и ГПР; Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставян при условията на програма „Партньори плюс“; Условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка; Такси по кредити за текущо потребление; Договор за залог върху вземания от 19.08.2017 година се установява, че са сключили на 15.08.2017г. Договор за кредит за текущо потребление в размер на 10 000, 00 лева, със срок за издължаване от 120 месеца, считано от датата усвояването му, като кредита се усвоява еднократно чрез разплащателна сметка на ищеца при уговорен променлив лихвен процент – т. 8 и т. 8.1 от договор.

Видно от Уведомление до Н. М. от ЧСИ А*към придружително писмо с изх. № 9403/14.08.2023 година; Писмо с изх. № 9403/14.08.2023 година от ЧСИ А*Разписка от дата 2

10.10.2023 година за връчване на физическо лице; Покана – уведомление с изх. № на „Б* с № 01-20-18470/28.07.2023 година уведомлението за предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит, сключен между страните е връчено на ответника чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК на 10.10.2023г.

Прието е заключение на назначената по делото ССчЕ, изготвено от вещото лице Р. В., което съдът кредитира като пълно и обективно изготвено, от което се установява, че от банково извлечение за периода от 15.08.2017 г. до 31.12.2025 г. по сметка с IBAN: IBAN: *с титуляр Н. М. се вижда, че на 15.08.2017 г. е постъпила сума в размер на 10 000, 00 лева с основание „усв КТП”. На същата дата са изтеглени в брой на каса от Н. М.. За периода от 10.09.2017 г. до 10.08.2018 г. по заемната сметка са постъпили суми в общ размер на 1 469, 38 лева разпределени от ищеца, както следва: 632, 72 лева за главница; 835, 91 лева за възнаградителна лихва; 0, 73 за наказателна лихва. На 10.08.2018 г. е постъпила последна сума по заемната сметка в размер на 90, 70 лв. Задължения по Договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 г. сключен между „Б* и Н. М. са в размер на 16 816, 59 лева към 30.11.2023 г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 от ГПК) са както следва: главница за периода 10.08.2018г. -24.10.2023г. начислена 10

000 лева, платени 632, 74 лева, остатък 9 367, 26 лева; редовна лихва за периода

10.09.2018-24.10.2023г. начислени 7 286, 12 лева, платени 835, 91 лева, остатък 6 450, 21 лева; санкционна лихва по т. 18.1 от ОУ за периода 10.09.2018г. - 24.10.2023г. начислена 756, 65 лева, платени 0, 73 лева, остатък 755, 92 лева; санкционна лихва по т. 18.2 от ОУ за периода 24.10.2023г. - 30.11.2023г. начислени 123, 20 лева, остатък 123, 20 лева; такса изискуемост 24.10.2023 г. – 120, 00 лева, общо начислени - 18 285, 97 лева, платени 1 469, 38 лева, остатък – 16 816, 59 лева. Към 04.07.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) задълженията по Договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 г. са в размер на 17 596, 19 лева, както следва: 9 367, 26 лева - просрочена главница за периода от 10.08.2018 г. до 10.10.2023 г; 6 450, 21 лева - възнаградителна лихва за периода от 10.09.2018 г. до 24.10.2023 г; 755, 92 лева - санкционна лихва за периода от 10.09.2018 г. до 24.10.2023 г; 902, 80 лева - законна лихва за периода от 24.10.2023 г. до 04.07.2024 г; 120, 00 лева - такса изискуемост. Към 09.12.2025 г. (датата на получаване на препис от ИМ от ответника) задълженията по Договор за кредит за текущо потребление от 15.08.2017 г. са в размер на 19 451, 03 лева, както следва: 9 367, 26 лева - просрочена главница за периода от 10.08.2018 г. до 10.10.2023 г; 6 450, 21 лева - възнаградителна лихва за периода от 10.09.2018 г. до 24.10.2023 г; 755, 92 лева - санкционна лихва за периода от 10.09.2018 г. до 24.10.2023 г; 2 757, 64 лева - законна лихва за периода от 24.10.2023 г. до 09.12.2025 г; 120, 00 лева - такса изискуемост.

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 14.04.2026г. вещото лице допълва, че по отношение на Таблица 6, на стр. 9 от заключението, за главницата за периода, да се счита от 10.08.2018 година до 24.10.2023 година. 24.10.2023 година е последната дата, с която е начислена редовна възнградителна лихва, след което цялата главница става предсрочно изискуема и бива изчислявана законна лихва, която е в различен размер от възнаградителната лихва и поради това приела, че това е датата на предсрочната изискуемост. На стр. 2 от заключението посочила, че „поради неспазване на условията по точка 8 от договора за ползване на преференциален лихвен процент от 10.07.2018 година се променя лихвения процент като надбавката става 13, 182% - по разплащателната сметка Н.

М. е трябвало да има постъпления не по-малко от 800, 00 лева, а след 20.02.2018 година няма постъпления по разплащателната сметка и отпада преференциалния лихвен процент и да се олихвява с посочената по точка 8 надбавка.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание: чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от 3

ГПК, във връзка с чл. 417 от ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл.

240 и 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ответникът прави се възражение за погасяване по давност на вземанията за главница и на вземанията за договорни и наказателни лихви по чл. 110 и чл. 111 ГПК.

Ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно задължение на длъжника, като в тежест на ищеца е да докаже изложените в исковата молба твърдения, а именно основанието, от което произтича претенцията му - наличието на валидно правоотношение между страните, фактът, че страните са уговорили клауза за предсрочна изискуемост, че са настъпили условията за такава, както и правновалидно уведомяване на длъжника за изявлението на ищеца за предсрочна изискуемост на кредита, размера на търсената сума за главница, за лихва за забава, размера на претендираните такси и разноски.

За ответника – в доказателствената тежест на ответника е да докаже заплащане на претендираните суми, както и сторените в писмения отговор възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.