Решение № 576 от 19.11.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. Пловдив, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20215300501944 по описа за 2021 година Производство по чл.258, ал.1 ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Неткредит“ ООД – гр.София, представлявано от управителя И. Н. Х. - С., чрез адв. А.А., АК-София против Решение № 574/ 14.05.2021г. постановено по гр.д.№ 16839/ 2020г. по описа на ПРС – І гр.с., с което е прогласена клаузата за неустойка, предвидена в чл.6, ал.1 от сключения между жалбоподателя като кредитор на Б.Б. Д. от гр.Пловдив като кредитополучател договор за потребителски кредит № ***г. , за нищожен на основание накърняване на добрите нрави. По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на разноски по делото, вкл. адв.хонорар.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от адв.Е. И., АКПловдив , като пълномощник на Б. Б.Д., с който отговор се оспорва като неоснователна въззивната жалба, по подробно мотивирани съображения в отговора се иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира 1 присъждане на разноски по чл.80 ГПК.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

С предявения иск по чл.26, ал.1, пр.І, ІІ и ІІІ ЗЗД от Б. Б.Д. от гр.Пловдив, чрез адв.Е. И. против „Неткредит“ ООД – гр.София иск е поискано прогласяване нищожност на договорна клауза за неустойка по сключен ДПК от 08.01.2019г. между страните, по който ищецът е получил в собственост заемни средства в размер на 1400 лева , при фиксиран ЛП по заема 40,76%, ГПР – 49,31 % и срок за погасяване : 12 месеца, с размер на месечна погасителна вноска 144 лева. С посочения договор в частта му на чл.4, ал.3 е договорена клауза за обезпечаване на задълженията по договора с банкова гаранция или гаранция , издадена от небанкова финансова институция за сумата от 1 728 лева. Санкцията за неизпълнение на това задължение чрез договорената в чл.6, ал.1 от процесния договор неустойка е в размер на 1 236 лева. Срокът за погасяване на главното и акцесорните задължения по клаузата на чл.3, ал.1 от процесния договор е бил до 09.01.2020г.

Атакуваната клауза за неустойка е поискано да бъде прогласена за нищожна като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл.11, т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

С отговора по исковата молба се явява оспорено като нелогично искането за обявяван нищожност на договорената клауза за неустойка, доколкото такава не е била начислявана от ответника , въпреки неизпълнението на ищеца на задължението му за предоставяне на гаранция по кредита. Направено е признание за наличие на частично погасяване от страна на ищеца на главницата в размера от 948,77 лева и начислени лихви от 300, 23 лева. С оглед на това е формирано главното възражение за липса на правен интерес от страна на ищеца за прогласяване нищожност на клаузата по 2 договора, предвиждаща неустойка.

С обжалваното решение районният съд е отчел като безспорни обстоятелствата във връзка с параметрите на договора, както и съдържанието на процесната атакувана клауза за договорената неустойка в размера й от 1236 лева, като за уважаване на така предявения иск е изходил от основен принцип, уреден в чл.9 ЗЗД, прилагайки уреденото в същата разпоредба изключение, доразвито с разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД относно основанието за нищожност на договорите при нарушение на добрите нрави, за което в съдебната практика е установено определянето им като правна категория, която следва да се прилага при конкретна преценка на вида на правоотношението и обуславящите юридически факти, свързани с целта на сделката, страните и наличието или липса на условия, при които се нарушава принципът на добросъвестност.

В този аспект е мотивирана нищожност на атакуваната клауза за неустойка , вкл. преценявайки съотношението между размера на предоставените финансови средства по кредита на кредитополучателя 1400 лева с размера на неустойката – 1236 лв, размер в приблизително аналогичен такъв на посочената главница по договора, съответно при излизане извън гаранционно –обезпечителната и обезщетителна функция, присъща на неустойката. Обжалваното решение е валидно , допустимо , постановено е в съответствие с доказателствата по делото, поради което се възприема от въззивната инстанция като правилно и обосновано.

С въззивната жалба се поддържа главният и основен довод за недопустимост на обжалваното решение поради недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес при поддържаното възражение, основани на обстоятелството, че неустойка не е била начисляване от кредитора, ищецът не е извършвал плащания по наустоечно задължение. Доводът е неоснователен. Така както се посочва от жалбоподателя и е безспорно по делото, че от страна на кредитополучателя не е било изпълнено задължението за предоставяне на обезпечение с банкова гаранция и / или гаранция, издадена от небанкова финансова институция в посочения в договора размер от 1 728 лева, което принципно съставлява и би могло да съставлява основание за формиране на претенция за заплащане договорената неустойка. Изложената от жалбоподателя липса на начисляване 3 на коментираната неустойка към настоящия момент не осуетява възможността за предявяване на претенции в тази насока, доколкото и да би изразено изявление за липса на намерения в тази насока за в бъдеще, предварителен отказ от права би бил недействителен. С оглед на това така предявения иск по чл.26, ал.1 ЗЗД е предявен от ищеца при наличие на правен интерес, същият е допустим . По същество преценката, основана на съотношението между главницата по договора, размера на сумата, за която се иска обезпечение и размера на неустоечното задължение, е правилна , тъй като налагат извод за наличие на основание за прекомерно оскъпяване на процесния кредит, а неустоечното задължение по размер е надвищаващо обезпечителната и обезщетителна функция, присъща на неустойката. С оглед н което и предявеният иск се явява основателен.

По така изложените съображения, жалбата се намери за неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като допустимо и правилно.

На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди адв.възнаграждение в размер на 300 лева на основание чл.38, ал.1 ЗА.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 574/ 14.05.2021г. постановено по гр.д.№ 16839/ 2020г. по описа на ПРС – І гр.с.

Осъжда „Нет кредит“ ООД, ЕИК: 201253421 да заплати на Б.Б. Д., ЕГН: ********** сумата 300 лева / триста лева/ - адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1 ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5