Определение № 489 от 15.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 489 гр. Варна, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ив. Денев

Членове:

Марин Цв. Атанасов

Ерна Якова-Павлова като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно частно наказателно дело № 20253100601054 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба от адв. Е.Ф, като служебен защитник на обв. У. Н. Д. срещу определение на ВРС по НОХД № 4914/2024 г., с което взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение е била изменена от „ домашен арест“ в „Задържане под стража“.

Излагат се съображения във връзка с оплакване срещу неправилността на този съдебен акт и се желае отмяната му.

Като отделен аргумент, извън тезата за незаконосъобразност на първоинстанционните съдебни констатации, са изтъкнати обстоятелствата, че обв. У. Н. Д. „търпи мярка за неотклонение „ задържане под стража“ изключително дълго време“, а е налична нова СМЕ, която би довела до преквалификация на деянието му в по леко наказуемо престъпление.

Целите на мярката за неотклонение са посочени в чл. 57 от НПК , обстоятелствата, които подлежат на преценка, в ал. 3 на предходния законов текста, а времетраенето им в съдебната фаза на процеса не е рамкирано в срок.

Прав е защитникът, че процеса срещу този подсъдим продължава повече от две години, но това обстоятелство не е автоматично основание за изменение или отмяна на взетата мярка за процесуална принуда.

Преценявайки, че задържането под стража може да бъде заменено с друга целесъобразна мярка за неотклонение, въззивен съдебен състав е определил като подходяща „ домашен арест“.

Видно от кредитираните от първоинстанционният съдебен състав доказателства обаче, подсъдимият неизвинително е нарушил условията, при които тази мярка трябва да се изпълнява.

Това е довело и до прекратяване на договора му за наем, като на практика е довело до липса на адрес, на който тази мярката би могла да се изпълнява.

Това обстоятелство, заедно с допълнително наведеното от 1 прокурора, че срещу подсъдимия е образувано ново наказателно производство, за деяние извършено по времето, когато е бил с определена мярка за процесуална принуда е довело до резонния въпрос, следва ли да се измени отново мярката му за неотклонение тъй като определената му от окръжния съд не е в състояние за осъществи своите цели.

Становището на първоинстанционния състав, че опасността от укриване или извършване на престъпление е реална, се приема за правилно.

След като МН „ домашен арест“ не е в състояние да попречи за отклонението на подсъдимия от общоприетите правила, обезпечаващи нормалното развитие на наказателния процес, то тази мярка следва да бъде изменена, съгласно разпоредбата на чл. 66 от НПК, по определения процесуален ред, който в настоящия случай е спазен.

Гореизложеното е аргумент в подкрепа на становището на този въззивен състав, че атакуваният съдебен акт е правилен и като такъв следва да се потвърди, а жалбата срещу него – остави без уважение.

Ето защо и на основание чл. 345 ал. 1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на ВРС по НОХД № 4914/2024 г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2