Решение № 286 от 04.03.2021, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№…………………… 2021г. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в публичното заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА СТАНЕВА при секретаря Добринка Долчинкова в присъствието на прокурор Тони Томов като разгледа докладваното от съдия

Д.Станева адм.дело № 1974/2020г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Производството е образувано по искова молба от С.П.Ц.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на Наказанията“ за обезщетение в размер на 10 000лв. за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на служители от Затвора Варна за периода от м.07.2014г. до м. 10.2016г., свързано с непредоставяне на безплатни облекло, обувки и тоалетни принадлежности - тоалетен сапун, шампоан, паста и четка за зъби, прибори за бръснене. В исковата молба ищецът сочи, че от м. 07.2014г. до м.10.2016г. е пребивавал в Затвора Варна, като през този период не е осигуряван с тоалетни принадлежности-тоалетен сапун, шампоан, паста и четка за зъби, прибори за бръснене, както и полагащите му се дрехи за преобличане-тениски, чорапи, обувки, бельо, анцузи. Претендира сумата от 10 000лв. за причинени неимуществени вреди от бездействието на административния орган. В уточнителна молба чрез назначен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗПП, процесуален представител, претендира че са му причинени неимуществени вреди в резултат на противоправно бездействие на администрацията на Затвора Варна, което се изразява в неосигуряване на вещи от първа необходимост- задължителните по смисъла на чл. 84, ал. 2, т. З от ЗИНЗС безплатно облекло, чаршафи и обувки по таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министерство на финансите, неосигуряване на хигиени материали, средства за поддържане на личната хигиена, хигиената на спалното помещение и санитарния възел, в резултат на които ищецът е преживял страдания, трудности, негативни емоции - чувство на безпомощност, безсилие, незащитеност и унижение, представляващи потенциална заплаха за неговото здраве. В съдебно заседание поддържа иска и моли съда да го уважи в претендирания от него размер.

Ответната страна, чрез процесуалният си представител в писмено становище оспорва предявения иск по основание и размер, както и поради изтекла обща петгодишна давност. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна изразява становище за неоснователност на предявения иск поради изтекла давност за част от периода, а за останалата част счита, че искът е неоснователен като недоказан, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, за да се произнесе съобрази от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че ищецът в качеството си на подсъдим е изтърпявал наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по нохд № 192/2014г. по описа на ОС-Силистра, в Затвора Варна от 21.07.2014г. до 26.10.2016г., когато е бил преведен в Затвора-Белене за изтърпяване на наказание „Доживотен затвор“, поради което съдът намира този факт за установен.

От представената Справка рег. № 2078/15.10.2020г. е видно, че за периода на пребиваването си в Затвора Варна, ищецът е получил дюшек, възглавница и две жакардови одеала. От вещева ведомост № 0003592/ 30.07.2014г. е видно, че същият е отказал да получи полагащите му се одеало, чаршаф и калъфка за възглавница. В деловодствата на Затвора Варна и Затвора Белене няма постъпили молби от ищеца за тоалетни принадлежности, дрехи и обувки. За периода от 21.07.2014г. до 26.10.2016г . видно от справка-трансфери за приходи е получавал приходи от записи.

По искане на ищеца с оглед установяване наведените в исковата молба твърдения, съдът допусна до разпит свидетелите

К.С.Р. и Х.А.Х..

Свидетелят

Х.А.Х., изтърпяващ към момента наказание „лишаване от свобода“ в Затвора София, заяви, че познава ищеца от 1994г. -

1995г. от Затвора Белене, когато е бил в една и съща група с него. През 2016г.

2-3 пъти е идвал в Затвора Варна по повод водени от него дела и е бил настаняван във втори корпус, където е бил настанен и ищеца. Ищецът се оплаквал, че няма дрехи и чаршафи. Свидетелят му оставил своите чаршафи и дрехи.

Следващият път, когато ходил по дела във Варна отново му занесъл стари вещи и дрехи. Ищецът му споделял, че няма тоалетни принадлежности – бикчета, сапун, четка, паста за зъби, тоалетна хартия. Бил изпаднал в депресивно състояние драстично отслабнал. Споделял му, че му е студено защото няма дрехи. Искал дрехи и обувки от инспектор „Социална дейност“. Искал и психологична помощ от психолог. Изпадал в депресии и плачел.

Свидетелят

К.С.Р. изтърпяващ към момента наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Бургас, заяви, че познава ищеца от Затвора Варна. С. бил настанен в зона с повишена сигурност, където свидетелят изтърпявал присъда „доживотен затвор“. Свидетелят знаел, че при настаняването на ищеца в затвора е трябвало да получи дюшек, одеяло, чаршафи, но не може да отговори категорично дали ги е получил, тъй като не са били в едно помещение. Не знае дали са му давали дрехи, обувки и тоалетни принадлежности. Ищецът си набавял дрехи, обувки и консумативи на просия и подаяния. Чувствал се унизен. Всеки месец в затвора им давали по два сапуна за пране - по 100гр. единия. Къпането било веднъж седмично, после се променило на два пъти в седмицата. Ищецът му споделял, че му е студено. Нямал възможност да работи и не можел да поддържа елементарна хигиена. Това го карало да страни и да се чувства потиснат и унизен. Виждал го да плаче.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от легитимиран субект и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество, съдът намира за неоснователен поради следното:

Съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 12, ал.2 от ЗИНЗС Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е юридическо лице към министъра на правосъдието, специализирана административна структура на министерство на правосъдието /чл. 3, ал.1 от ППЗИНЗС/, а нейни териториални служби са затворите като места за лишаване от свобода /чл. 12, ал.3 от ЗИНЗС/. Дирекцията осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността им. Като юридическо лице ГД "ИН" на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл. 205 от АПК носи отговорност за вредите, причинени на граждани, лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си ефективно в съответния затвор от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при и/или по повод изпълнение на административна дейност. На основание чл. 4 от ЗОДОВ дирекцията дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно лице.

Дейността на администрацията на затвора е дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и по своя характер представлява административна дейност на орган, на когото ЗИНЗС, респ. ППЗИНЗС е предоставил административни правомощия. По своя характер, съдържание и начин на осъществяване спрямо изтърпяващите наказание лишаване от свобода в местата за лишаване от свобода те са властнически. Изрично законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение- чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, като в ал.2 и 3 на същата разпоредба определя кое се смята за изтезания, жестоко или нечовешко отношение.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, действие или бездействие, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта, съответно действието или бездействието и причинно-следствена връзка между действието на акта, съответно действието или бездействието и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.

Възражението на ответника и на представителя на ВОП за настъпила погасителна давност на претенцията е основателно в частта за периода от 21.07.2014г. до 31.12.2014г. След като в ЗОДОВ не е предвиден специален срок за предявяване на исковете, по арг. от §1 от ЗР на ЗОДОВ, следва да намери приложение общата погасителна давност, уредена в разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, съгласно която при изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Предвид датата на подаване на исковата молба - 01.09.2020г., вредите претендирани за периода от 21.07.2014г. до 31.12.2014г. се явяват погасени по давност. В конкретния казус не следва да намери приложение т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. постановено по тълк.дело № 3/2004г. от ОСГК, според която, когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването - чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.

Вземането за обезщетение за вреди от такива действия или бездействия, става изискуемо от момента на тяхното преустановяване. В конкретния казус не се касае за непрекъснати действия, каквито например са липсата на течаща вода в килията, на дневна светлина и др., а се касае за задължения за периодично действие. И доколкото от данните по делото се установява, че при постъпването си в Затвора Варна, ищецът е получил спални принадлежности, следва да се приеме, че с това бездействието е било преустановено. т.е. в случая на общо основание следва да се приложи петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД.

В частта за периода от 01.01.2015г. до 26.10.2016г. съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан, поради следните съображения:

С искът си С.Ц. претендира обезщетение за това, че не му е било предоставяно облекло – дрехи, обувки и тоалетни принадлежности от администрацията в Затвора Варна, което го е поставило в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, като от незаконосъобразното бездействие на ответника ищецът е претърпял неимуществени вреди в претендирания размер.

За да бъде приет за основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС сочи, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.