Решение № 175 от 28.09.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Свиленград, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200627 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от М. К. К. с

ЕГН ********** от

**********************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 77, етаж 2, област Хасково, чрез адвокат М. Д., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 13026206 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя К. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.

182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 25,56 евро (49,99 лв.). С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ – при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в разрез с материалния закон (не било ясно мястото на нарушението, както и не било ясно технически изправно ли е използваното средство за заснемане).

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят М. К. К. не се явява. Процесуалният й представител – адвокат М. Д., представя Писмена защита, в която излага доводите си за отмяна на обжалвания ЕФ, тъй като 1 намира същия за неправилен и незаконосъобразен – не било ясно мястото на нарушението, посочената правна квалификация била неправилна, пътният знак не бил фотографиран, не било посочено разстоянието от пътния знак до радара, не била посочена посоката на заснемане, не била посочена посоката на движение на процесния автомобил и Протоколът за използване на радара не бил попълнен изцяло и съществували неясноти. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

Н а 22.06.202 6 година в 10.45 часа на първокласен път № 8, на км.

350+400, до паркинг „Никея”, на територията на община Любимец, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120сс96, представляващо преносима система за контрол н а скоростта на моторните превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето МПС – лек автомобил марка „Фолкваген”, модел „Туран” с държавен регистрационен номер **********, със скорост 73 км/ч, при разрешена такава 60 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 13 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 13026206 на името на името на жалбоподателя М. К. К. в качеството й на собственик на превозното средство видно от Справка за собствеността на автомобила към 2 датата на деянието (това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя К.).

ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.

21, ал. 2, вр.ал. 1 о т ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя К. в качеството й на собственик на процесното МПС е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 25,56 евро (49,99 лв.). В кориците на делото липсват писмени данни кога е връчен Фишът – в Жалбата е посочено, че е връчен на 10.07.2026 година.

За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на процесната дата - 22.06.2026 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя К., е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за дата на използването на АТСС – 22.06.2026 година, периода - от 09.30 часа до 12.30 часа и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – първокласен път № 8, при км. 350+400, до паркинг „Никея”, за ограничението на скоростта - 60 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, така и броя на установените нарушения и др уги сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата като е налична една снимка, на която са видни два автомобила. От същата се установява, че е заснет автомобил при измерена скорост на движение 76 км/ч и разрешена такава от 60 км/ч, като на снимката се виждат няколко автомобила (както вече бе посочено).

От представения Протокол № 139-СГ-ИСИС/28.04.2026 година, издаден от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM 3

S 1 с фабричен № 120сс96, според който съответства на одобрения тип. В този документ е посочено, че преносимата система за контрол н а скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

След получаването на ЕФ жалбоподателят К. го обжалва пред съответния местно компетентен Съд: Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят К. няма налагани административни наказания.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ, т.е. наказаното лице, което единствено има право на Жалба, за да може да се гарантира правото му да оспори административното обвинение и съответната административнонаказателната санкция) – лично нарушителя К., при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

Съдът приема, че Жалбата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 на чл.

59 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП , по следните съображения: съобразно чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (в съответната приложима редакция, т.е. след изменението, което е в сила от 23.12.2021 година) е необходимо да се изследва подадена ли е Жалбата в установения от закона 14-дневен срок, съответно релевантно за това е обстоятелството кога е връчен ЕФ. Начините за връчване на издаден ЕФ понастоящем са посочени в чл. 186а от ЗДвП. Съгласно цитираната норма, това може да бъде надлежно сторено: лично срещу подпис 4 на нарушителя, по електронен път и с Препоръчано писмо с Обратна разписка чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга на постоянния адрес на нарушителя, съответно на адреса на управление, чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга. Съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, в случаите когато лицето, на което се връчва Наказателното постановление (НП) или ЕФ по реда на ал. 1, т. 1 или т . 3, откаже да го получи, отказът се удостоверява с подписа и имената на лицето, което извършва връчването, върху Обратната разписка, съответно Разписката към ЕФ или НП, и с подписа на един свидетел. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването, като датата на отказа се счита за дата на връчване.

В случая по делото (въпреки че са дадени изрични указания в тази насока) не с а представени доказателства, от които да е видно, че процесният Е Ф е редовно връчен на санкционираното лице по някой от горепосочените начини.

Ето защо Жалбата се явява допустима, тъй като не е започнал да тече срока за обжалване на процесния ЕФ. Т.е. след като ЕФ не е редовно връчен, то не е породил и целената с него правна последица - поставяне началото на срока за обжалването му пред Съда. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд - Хасково.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в Жалбата е посочено, че ЕФ е връчен на 10.07.2026 годинаи ако се приеме, че това е действително датата на връчването му, то Жалбата срещу него е депозирана в 14-дневния законоустановен срок.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с рег.№ 351000-5672 от 23.07.2026 година и от Писмо с рег.№ 351000-6401 от 19.08.2026 година (в същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Картона на ЕФ и в Справката за нарушител/водач), ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.

При разглеждане на дела по о бжалвани ЕФ, Районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, респ. процесуалния му представител.

5

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, частично идентични с тези, посочени от жалбоподателя К. в Жалбата и частично идентични с тези, посочени от адвокат М. Д. в Писмената му защита:

1 . Липсват каквито и да е доказателства по делото, от които да се установи явно и несъмнено конкретният размер на скоростта, с която се твърди от АНО, че е бил засечен да се движи процесният автомобил. В приложения по делото снимков материал има снимка и е посочен номер на АТСС, но регистрационният номер на заснетия според АНО автомобил не се установява, не се вижда. Поради това не може да се направи съпоставка и извърши проверка с отбелязването в представения Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.

Изложеното определя снимката като обективно негодно веществено доказателство, което да установи стойността на измерената скорост на конкретния автомобил, тъй като единствено в оспорения ЕФ е посочен регистрационния номер и конкретната възприета от органа скорост.

Наличието на Справка за данните на нарушението не променя горните изводи на Съда предвид факта, че на снимката не се вижда регистрационният номер на автомобила. За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че в описанието на лист, озаглавен „Снимка към ЕФ”, който не е част от посочената снимка, а е обективиран на обратната страна на снимката са посочени дата на нарушението, регистрационен номер на автомобила, превозно средство, място на нарушението, издател на Фиша и идентификационен номер на уреда, както и отбелязване за „разпознато от АТСС”, но не е посочен размерът на установената според ЕФ скорост на заснетия автомобил. За посочените писмени данни на лист „Снимка към ЕФ”, се установява, че са възпроизведени след снемане на изображението, тъй като сред тях фигурира номерът на съответния ЕФ. В действителност тези установени данни са приложени в изпълнение на задължението на АНО по чл.