Решение № 2776 от 09.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 8278/2025
- Вид
- Решение № 2776
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 05.08.2026
- Състав
- Ивалена Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1, ал. 1, т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 5, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 6, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 6, ал. 2, т. 9 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 6, ал. 4 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 8 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
- чл. 68 · Кодекс на труда
- чл. 313 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2776 гр. Варна, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110108278 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от С. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В., ул. ... № ...., ет. ...., срещу ТП на НОИ - Варна, с адрес: гр. В., ул. ....
№ ..., иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за приемане на установено в отношенията между страните, че в периода от 15.09.1983 г. до 01.10.1985 г. ищцата е полагала труд на длъжност ***, с работодател Окръжен комитет на ДКМС – Варна, при осемчасов работен ден, както и че в периода от 21.04.1988 г. до 01.06.1990 г. ищцата е полагала труд на длъжност ***, по чл. 68 КТ, с работодател Окръжен комитет на ДКМС – гр.
Варна, при осемчасов работен ден.
В исковата молба и уточняващите я такива ищцата твърди, че в периода от 15.09.1983 г. до 01.06.1990 г. е полагала труд в структурите на ДКМС, както следва:
- в периода от 15.09.1983 г. до 01.10.1985 г. на длъжност *** в ***, като в документите по назначаването й било посочено турското й име – Н. Р. А.-К., а в документите за освобождаването й от длъжност – името С. Г. К.;
- в периода от 21.04.1988 г. до 01.06.1990 г. на длъжност директор в ***.
Сочи, че трудовите й договори били сключени и прекратени по решение съответно на Бюрото на ОК на ДКМС – Варна, и ОбК на ДКМС – Д., за което прилага протоколи с вписана длъжност, дата на назначаване и освобождаване, основно трудово възнаграждение.
Излага, че работела на ненормирано работно време, при осемчасов работен ден, с право на 1 отпуски по КТ, в това число и за отглеждане на дете. Заплатите на щатните работници във всички структури на ОК на ДКМС – Варна, се изплащали от касиера М. Д. Н., която оформяла и трудовите договори и трудовите книжки.
При подготовката на документите си за пенсиониране ищцата установила, че е изгубена трудовата й книжка. Успяла да се снабди с документи от работодателя си Община Д. за периода от 01.10.1985 г. до 05.04.1988 г. и след 01.06.1990 г., тъй като считано от последната дата, младежките домове в страната и щатните работници в тях преминали в структурите на съответните общини. Не били налични обаче ведомости за работните заплати на работилите в структурите на ДКМС преди 1990 г. Изтъква, че е публично известен факт, че ДКМС бил закрит през месец февруари 1990 г., след което била създадена организация „Българска демократична младеж“, също прекратила съществуването си. Твърди, че фактът, че ведомостите за работни заплати на работилите в структурите на ДКМС са затрити/унищожени и не са предадени, е известен и на ответника ТП на НОИ – Варна.
Настоява за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ТП на НОИ – гр. Варна, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че от посочените факти и обстоятелства в исковата молба и от представените доказателства не се установяват по безспорен начин предявените претенции. Не оспорва, че на ТП на НОИ – гр.
Варна, е известен фактът, че в архива му не са предадени ведомости за съхранение от твърдения работодател, поради което на ищцата е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР. Оспорва обаче твърдението за установена съдебна практика по сходни случаи с довод, че постановените решения не представляват задължителна съдебна практика.
Изтъква, че не са представени надлежни доказателства, че ищцата е имала различни имена през различните периоди, както и че представените документи от Държавен архив – Варна, не носят заверка за автентичност от същия. Поддържа, че искът е следвало да бъде предявен и срещу Община Д..
В съдебно заседание ищцата С. Г. К. не се явява лично, представлява от адв. М. Д. от АК - Варна. Поддържа исковата претенция, претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът ТП на НОИ - Варна, не се представлява. С молба вх.
№ 45965/09.06.2026 г. оспорва исковата претенция, поддържа депозирания писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното по делото удостоверение с изх. № 5506-03-447 от дата 09.06.2025 г. на ТП на НОИ – гр. Варна, в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето С. Г. К., ЕГН **********, трудов стаж за периодите от 15.09.1983 г. до 01.10.1985 г. и от 05.04.1988 г. до 01.06.1990 г. при работодател/осигурител ***. С Отказ за издаване на удостоверение с изх. № 5506-03-447#1 от дата 09.06.2025 г. от ТП на НОИ – Варна, е отказано на ищцата да бъде издадено удостоверение обр. УП-13 за същия период поради липса на документи, установяващи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя ДКМС – гр. Д..
От заверено за вярност копие от съхраняван в Държавен архив – Варна, фонд 610, арх. ед. 121, Протокол № 37 от проведено на 14.10.1983 г. заседание на Бюрото на ОК на 2
ДКМС - Варна, се установява, че на същото е взето решение за назначаване на Н. Р. А.-К. на длъжност ***, считано от 15.09.1983 г., с основно месечно възнаграждение 150 лева.
От заверено за вярност копие от съхраняван в Държавен архив – Варна, фонд 6106, арх. ед. 150, Протокол № 14 от проведено на 04.10.1985 г. заседание на Бюрото на ОК на ДКМС - Варна, се установява, че на същото е взето решение за освобождаване на С. Г. К. от длъжността ***, поради преминаване на работа в ОбСК, считано от 01.10.1985 г.
От заверено за вярност копие от съхраняван в Държавен архив – Варна, фонд 1673, арх. ед. 17, Протокол № 12 от проведено на 19.04.1988 г. заседание на Бюрото на ОбК на ДКМС – гр. Д., е видно, че на същото по точка 3 от дневния ред, съгласно Докладна записка от 18.04.1988 г. от Р. Б. Р. – *** на ОбК на ДКМС – гр. Д., е утвърдена С. Г. К. за временно изпълняваща длъжността директор на ***, считано от 21.04.1988 г., по чл. 68 от КТ, с основно месечно възнаграждение 210 лева.
От заверено за вярност копие от съхраняван в Държавен архив – Варна, фонд 1673, арх. ед. 17, Протокол № 3 от проведено на 16.12.1988 г. заседание на Бюрото на ОбК на ДКМС – гр. Д., е видно, че на същото по точка 2 от дневния ред докладчик е С. К. директор на О***.
По делото е приета Декларация за идентичност на лице с различни имена от 23.06.2025 г., с която С. Г. К., ЕГН **********, декларира под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от НК, че имената й по лична карта и името, с което е записана в документи за трудов стаж в ДКМС, Н. Р. А.-К. са нейни имена през този период.
С декларация по чл. 8 ЗУТОССР ищцата, под страх от наказателна отговорност по чл. 313 от НК, декларира, че в периода от 15.09.1983 г. до 01.10.1985 г. е работила на длъжността ***, на осемчасов работен ден с ежемесечно заплащане на трудовото възнаграждение, като в документите за назначаване е посочено тогавашното й име Н. Р. А.К., а в документите за освобождаването й от длъжност – сегашното й име С. Г. К.; че в периода от 21.04.1988 г. до 01.06.1990 г. е работила по чл. 68 от КТ на длъжността ****, на осемчасов работен ден с ежемесечно заплащане на трудовото възнаграждение; че и двете длъжности са били към структурите на ОК на ДКМС – Варна, като след закриването на ДКМС са загубени/унищожени ведомостите за работни заплати на работилите в ОК на ДКМС – Варна, и в момента няма работодател – приемник на ДКМС, който може да издаде удостоверение по чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР.
От трудовата книжка на свид. Д. Н. Б., представена с молба вх. № 35302/04.05.2026 г. и впоследствие в оригинал в проведеното по делото открито съдебно заседание, се установи, че същият е работил по трудово правоотношение с ОК на ДКМС – Варна, на длъжност *** от 01.01.1982 г. до 20.06.1985 г. и на длъжност *** от 20.06.1985 г. до 01.08.1988 г.
Свидетелят излага, че работил в Окръжния комитет на Комсомсола в периода от 1983 г. до края на юли 1988 г. и познавал колегите си от града и окръга. Ищцата познавал още като студентка в ***, а след това, от 1983 г. до 1985 г., тя работела като *** в Д.. Всички дружинни ръководители се водели на щат към ОК на Комсомола във Варна, като трудовите договори се подписвали от първия *** на ОК; от ОК на ДКМС получавали ежемесечно и заплатите си. Работното време било 8 часа, местоработата им била в училищата, където се занимавали с патриотичното и нравственото възпитание на учениците. Работели съвместно с педагогическия състав в даденото училище, под ръководството на директора, но методичното ръководство се осъществявало от ОК на Комсомола. Заявява, че през април 1988 г., когато той бил вече *** на ОК на ДКМС, ищцата започнала работа в Младежкия дом, а когато напускал, тя продължавала да работи.
От трудовата книжка на свид. Р. Б. Р., представена с молба вх. № 105396/18.12.2025 г. и впоследствие в оригинал в проведеното по делото открито съдебно заседание, се установи, че същият е работил по трудово правоотношение с ОК на ДКМС – Варна, на длъжност *** на Общински комитет на ДКМС, считано от 01.02.1987 г., като считано от 01.03.1990 г.
3 трудовото му правоотношение е прекратено В показанията си свидетелят излага, че познава ищцата, с която работили заедно от 1986-1987 г. до 1990 г., като свидетелят бил през това време *** на Общинския комитет на ДКМС в Д., а С. работела в Младежкия дом. Сочи, че младежките домове били звено към общинските комитети на ДКМС във всяка община, с предназначение организация на културно-масовата дейност сред младежите. Всички, които работели в тях, от чистачката до организаторите, били на трудово-правно отношение с работодател окръжните комитети на ДКМС. Трудовите възнаграждения се заплащали всеки месец, като командировали ***ката на ОбК за ден да ги получи от ОК на ДКМС и в същия ден тя се връщала и ги раздавала по ведомост, в която всеки се разписвал. През 1990 г. започнали промените в НР България, като от 01.03. същата година ДКМС прекратил съществуването си и младежките домове преминали на подчинение и финансиране към съответните градски или общински съвети. Свидетелят сочи, че той е бил на работа в Комсомола до края на февруари 1990 г., когато и организацията прекратила съществуването си. Заявява, че знае, че С. е от Провадия и е имала турско име, което по Възродителния процес било променено.
От трудовата книжка на свид. А. И. К.Д., представена в оригинал в проведеното по делото открито съдебно заседание, се установи, че същата е работила по трудово правоотношение с ОК на ДКМС – Варна, на длъжност *** от 15.06.1983 г. до 27.01.1984 г., на длъжност *** от 27.01.1984 г. до 01.11.1984 г. и на длъжност **** от 01.11.1984 г. до 05.02.1990 г. Свидетелката сочи, че работила в ОК на ДКМС от 15.06.1983 г. до закриването на комсомола през 1990 г. и познавала кадрите от общините, включително и дружинните ръководители, каквато била Н., впоследствие С.. Ищцата започнала работа като *** в Д. през есента на 1983 г., когато свидетелката вече била на работа в Окръжния, и работила там 2 години, до 1985 г. След това се върнала в друго качество, като **** в Д.. Дружинните ръководители организирали свободното време на пионерите и чавдарчетата – възрастта от 1 до 7 клас, а младежките домове организирали свободното време на младежите – клубове, самодейни състави, като включително във всяко село имало младежки клуб и младежките домове били методически център на тази дейност. Работещите в цялата система на ДКМС били на 8-часов трудов договор, на ненормирано работно време, което означавало, че са работили и в съботите, и в неделите, повече от 8-часов работен ден. Месечното си възнаграждение получавали от ОК на Комсомола. Работещите в Окръжния комитет – каквато била свидетелката, били длъжни да поддържат методическа и организационна връзка с кадрите.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.
По предварителните въпроси и допустимостта на исковата претенция съдът се е произнесъл с Определение № 5053/01.04.2026 г. Липсата на правоприемник на ДКМС към настоящия момент е публично известен факт. В Отказ за издаване на удостоверение изх. № 5506-03-447#1/ 09.06.2025 г. изрично се сочи, че в ТП на НОИ – Варна, липсват документи, установяващи осигурителен стаж и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя ДКМС.