Определение № 258 от 24.06.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. Бургас , 24.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Частно наказателно дело № 20212100200530 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.

70 от НК и е образувано по молба на осъдения Д. Ч. Г., ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от осем месеца, наложено по ЧНД № 1591/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.

В съдебно заседание представителят на началника на Затвора – Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй като счита, че не е налице втората материална предпоставка, визирана в чл.

70, ал. 1 от НК, а именно, че осъденият не е дал доказателства за своето поправяне.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение.

Осъденият Д. Ч. Г. поддържа молбата си за условно предсрочно освобождаване и моли тя да бъде уважена.

Съдът, след като изслуша становището на страните и като прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:

Лишеният от свобода Д. Ч. Г. е роден на ** г. в гр. ** и е с регистриран постоянен адрес в същия град, ул. „**“ № *. Той е **, ** гражданин, **, с ** образование и е с ЕГН **********.

С определение от 20.01.2021 г. по ЧНД № 1591/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е било 1 определено общо наказание на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК измежду наложените на Д. Ч. Г. наказания по НОХД № 848/2020 г., НОХД № 511/2020 г. и НОХД № 1436/2020 г., всички по описа на Районен съд – Сливен, като е наложено най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от осем месеца, и е бил определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание. Със същото определение е било приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено на Г. по НОХД № 817/2018 г. по описа на Районен съд – Сливен, като е определен първоначален общ режим за изтърпяването му.

Определението е влязло в сила от 05.02.2021 г.,

Наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца осъденият е започнал да търпи в затвора в гр. Бургас на 28.12.2020 г. Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд 24.06.2021 г., осъденият Г. е изтърпял фактически 5 (пет) месеца и 26 (двадесет и шест) дни и от работа 13 (тринадесет) дни или всичко 6 (шест) месеца и 9 (девет) дни, с остатък за изтърпяване от 1 (един) месец и 21 (двадесет и един) дни. Преди да започне да изтърпява наложеното му найтежко наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, Г. е изтърпял за времето от 28.09.2020 г. до 28.12.2020 г. в затвора в гр. Бургас наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено му по НОХД № 817/2018 г. по описа на Районен съд – Сливен.

При постъпването си в затвора в гр. Бургас, осъденият е бил настанен в приемно отделение, като от 05.11.2020 г. е бил разпределен в Затворническо общежитие „Дебелт“, където пребивава и към настоящия момент. Бил е трудово ангажиран в бригада „Промет“, но поради здравословен проблем е решил да преустанови работата си.

Считано от 27.05.2021 г. първоначално определеният общ режим за изтърпяване на наказанието е бил заменен на лек.

В хода на поправителното въздействие в местата за лишаване от свобода по отношение на осъдения Г. са били извършени общо две оценки на риска от рецидив и вреди - една първоначална, при постъпване в затвора, и една последваща.

Първоначалната оценка на риска от рецидив е била установена в средни стойности - 62 точки, с изразени проблемни зони: отношение към 2 правонарушението, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Рискът от вреди е бил определен в средни нива по отношение на обществото от извършване на користни деяния против собствеността. Целите и задачите на първоначалното планиране са включвали: разпознаване на факторите, допринесли за извършване на престъпления; осмисляне на действията и последствията след злоупотреба с наркотици; изграждане на адекватни умения за обществено приемливо поведение и мислене; изграждане на умения за преодоляване на зависимостта от криминално проявени лица, както и повишаване и утвърждаване на социалната компетентност.

При изготвената втора по ред оценка на правонарушителя, степента на риска от рецидив се е понижила от 62 на 48 точки, отново в границите на средните стойности. Рискът от вреди е бил в ниски нива в условията на затворническото общежитие от открит тип и среден при живот на свобода. По отношение на определените за дефицитни зони е било констатирано следното:

- отношение към правонарушението - приема в известна степен отговорността за действията си, осъзнава мотивите за криминалното си поведение и донякъде допуска и разбира вредата която би нанесъл;

- начин на живот и обкръжение - в условията на МЛС не се влияе от криминалното обкръжение. При живот на свобода се наблюдават модели на поведение, свързани със зависимости - първоначално хазарт, впоследствие употреба на наркотици;

- злоупотреба с наркотици - трудностите при преживяване на неблагоприятните събития са го довели до употреба на ПАВ в миналото. Към настоящия момент заявява, че осъзнава връзката между употребата на наркотици и извършените престъпления, и че приема вредата от злоупотреба с наркотици;

- емоционални и психологически фактори - не се отчитат трудности в справянето;

- междуличностно поведение и умения за общуване - към настоящия момент не изпитва трудности при овладяване на гнева. По данни от минало поведение трудно преживява неблагоприятни събития;

- умения за мислене - отчасти разпознава проблемите, търси 3 алтернативи за решаването им и донякъде осъзнава последствията. Поставя си цели в краткосрочен план и определя стъпките за изпълнението им. Разбира вижданията на другите хора, не действа импулсивно.

По време на изтърпяване на наказанието осъденият Г. не е бил наказван за извършени нарушения на реда и дисциплината и не е бил награждаван.

В изготвените от затворническата администрация доклади се съдържат следните констатации относно осъдения Г.: Като личност Д.Г. е комуникативен и неконфликтен. Криминализацията е проявена на сравнително късна възраст. Влечението му към хазарта впоследствие е довело до употреба на наркотици и зависимост. След близо три годишна употреба, получавайки подкрепа от близките си е предприел посещения при психолог за преодоляване на зависимостта. Има изградени трудови умения и навици.

Преди постъпването в затвора е работил в семейна фирма - автосервиз. В емоционален план в стандартна ситуация е овладян. Самокритичността е заявена, самооценката - реалистична. Добронамерен е в отношенията си към другите лишени от свобода и е уважителен към администрацията.

На 18.05.2021 г. с Г. е било проведено интервю за оценка на актуалния психически и емоционален статус, при което е установена липса на симптоми за криминогенно мислене, както и липса на симптоми до лека симптоматика за употреба на наркотици. Дадени са препоръки консултативно – корекционните въздействия да са в посока формиране на мотивация за спазване на установените правила и безпроблемно изтърпяване на наказанието.

Становището на началника на затвора в гр. Бургас за условно предсрочно освобождаване на осъдения Г. е отрицателно. Изразено е мнение, че за затвърждаване на формираните законосъобразни модели на поведение и постигане в необходимата степен на целите на наказанието лишаване от свобода, е необходимо да продължи наблюдението и поправителното въздействие над осъдения в условията на контролирана среда.

С оглед на така установените фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че за осъдения Д.Г. не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.

4

70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият Г. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание от осем месеца лишаване от свобода, а именно 6 (шест) месеца и 9 (девет) дни, с остатък за изтърпяване 1 (един) месец и 21 (двадесет и един) дни.

При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се направи извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения Г., които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.

В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) от НПК са регламентирани обстоятелствата, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения – доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон , както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС № 8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.

Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо него по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за 5 срок от осем месеца, наложено по ЧНД № 1591/2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, настоящият съд приема, че набелязаните като план на присъдата цели, свързани с изграждане на трайни нагласи за законосъобразен начин на живот, все още не могат да се приемат за постигнати.

Действително за осъдения Г. са налице част от обстоятелствата, които сочат на положителна промяна у осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, като приема в известна степен отговорността за действията си, осъзнава мотивите за криминалното си поведение и донякъде допуска и разбира вредата която би нанесъл, както и добро поведение – същият се отнася към администрацията на пенитенциарното заведение и надзорно-охранителния състав съобразно съществуващите правила и установени стандарти, като по време на изтърпяване на наказанието не са му налагани дисциплинарни наказания за нарушаване реда и дисциплината в затвора.

Не могат да не бъдат отчетени обаче и оценките на риска от рецидив и вреди на осъдения Г., като не се констатира съществена положителна промяна в стойностите. Посочените оценки на риска от рецидив и вреди не могат да бъдат отчетени като трайна положителна промяна в поведението на осъдения. Докато не завърши поправителния процес не може да се приеме, че при условията на свободен живот не съществува никакъв риск лицето да извърши други престъпления.

Съдът приема, че е започнал процес на положителна промяна у осъдения, но доказателствата, които осъденият Г. е дал за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК не са достатъчни, за да мотивират извод за наличие на предпоставките по чл. 70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване.