Решение № 2148 от 14.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2148 гр. Варна, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20223110114667 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „М.-А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. М.Л. № * срещу „М.-А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. М.Л. № * „Н. *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Б., община В.д., иск с правно основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 266, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 286 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1150,00 лв., представляваща дължима цена на предоставени счетоводни услуги, за които са издадени фактури № №*** г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от подаване на исковата молба - 07.11.2022 г. до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба ищецът, чрез адв. И. В., твърди, че в периода месец май 2016 г. 31.12.2021 г. страните са били в трайни търговски отношения, по силата на което ищецът е предоставял на ответника счетоводни услуги, основно представяне на справки -декларации пред НАП, при месечна такса от 50,00 лв. по предварително издаадена фактури. Твърди се, че считано от февруари 2020 г. ответникът спрял да погасява задълженията си, но продължил да ползва предоставяните от ищеца счетводни услуги. Поддържа, че ответникът не е заплатил дължимите суми по следните фактури: фактури № № ****г. Сочи, че падежът на фактурите е на датата на тяхното издаване, както и че фактурите са осчетоводени. Сочи, че ответникът е поканен да заплати доброволно задълженията си, но това не е сторено. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Н. *“ ЕООД, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В проведено по делото на 15.05.2023 г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването му в съдебно заседание.

1

В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът не е оспорил твърденията на ищеца за наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по неформален договор за счетоводни услуги извършени в периода 07.10.2021 г. 27.10.2021 г. ; точното изпълнение на задължението на изпълнителя (ищец) по договора в качествено, количествено и времево отношение; предаването на извършената работа и приемането □ от възложителя (ответник); изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение по договора.

Твърденията на ищеца се подкрепят и от представените с исковата молба писмени доказателства, сред които 21 бр. справка-декларация за данък върху добавена стойност за „Н. *“ ЕООД със следните вх. №№ ***г., съобщение изх. № *г. за резултати от обработката на декларация чл. 92 за 2021г., съобщение изх. № *г. за резултати от обработката на декларация чл. 92 за 2020г., фактури № № **г., писмо-покана до „Н. *“ ЕООД от „М. А.“ ЕООД.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният главен иск за реално изпълнение се явява вероятно основателен, съотвено акцесорният за обезщетение за забава върху главницата.

Ответникът не е оспорил и размерът на претенциите.

Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция следва да се уважи по този ред.

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски в исковото производство в размер на 50,00 лв. за заплатената държавна такса.

Воден от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Н. *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Б., община В.д. ДА ЗАПЛАТИ на „М.-А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. М.Л. № * сумата от 1150,00 лв. , представляваща дължима цена на предоставени счетоводни услуги, за които са издадени фактури № № ** г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от подаване на исковата молба - 07.11.2022 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 79, ал.1 вр. чл. 266, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 286 от ТЗ.

ОСЪЖДА „Н. *“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Б., община В.д. ДА ЗАПЛАТИ на „М.-А.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. М.Л. № * сумата 50,00 лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2