Определение № 325 от 24.06.2026, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно наказателно дело 565/2026
- Вид
- Определение № 325
- Подписан
- 24.06.2026
- В сила
- 24.06.2026
- Състав
- Лада Паунова, Елена Каракашева, Виолета Магдалинчева
Цитирани разпоредби
- чл.201, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.29, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.31, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.43, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 325 гр. София, 24.06.2026 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Лада Паунова
Членове:
Елена Каракашева
Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Елена Каракашева Касационно частно наказателно дело № 20268003200565 по описа за 2026 година Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.43, т.3 НПК за промяна на местната подсъдност на разглежданото НОХД № 555/2025 г. по описа на Районен съд- Монтана.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното:
Съобразно правилата за местна и родова подсъдност пред Районен съд- Лом е било образувано НОХД № 507/2024 г. по внесен обвинителен акт срещу Д. П. М. за извършени престъпления по чл.201, ал.1 от НК и чл.195, ал.1, т.6 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.Видно от материалите по делото, всички съдии от РС- Лом на основание чл.29, ал.2 от НПК, са се отвели от разглеждане му, като са посочили причините в изготвените от тях съдебни актове- подсъдимата М. е работила като разследващ полицай в РУ на МВР-гр.Лом, поради която причина магистратите от посочения съд са изградили с нея колегиални отношения, което би могло да породи съмнение в тяхната обективност и безпристрастност.В производство по чл.43, т.3 от НПК, състав на ВКС, с Определение №61 от 06.02.2025г. по н.д. № 51/2025г. е изпратил делото за разглеждане на РСМонтана, пред който същото е било образувано под № 555/25г. по описа на съда.Първоначално делото е било разпределено на съдия-докладчик К. С., който го е внесъл за разглеждане в открито съдебно заседание.Съдебното производство е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК, като защитата на подсъдимата е депозирала искане да бъдат разпитани само шест от посочените от прокурора свидетели.Съдебният състав е провел четири съдебни заседания, в които е разпитал посочените от защитата свидетели и е изслушал обясненията на подсъдимата.Счел е, че за изясняване на делото от фактическа страна е необходим разпит на още едно лице, поради което е отложил делото за извършване на това действие.Преди датата на последно насроченото съдебно заседание, с Определение № 122 от 30.04.2026г. съдиятадокладчик С. се е отвел от разглеждане на делото, като е посочил следните аргументи:1/“На съдията-докладчик станаха известни обстоятелства … които от професионална, колегиална и етична гледна точка не следва да се посочват…“ и 2/ „…в МРС е взето принципно становище, че по дела, по които са страни в лично качество колеги адвокати от АК-Монтана, действащи юристконсулти, служители /в т.ч. бивши /на 1 структурите на МВР и др. такива, упражняващи дейност в съдебен окръг Монтана… е редно съдиите да се отвеждат от подобен род дела.“Делото последователно е било разпределено на останалите магистрати, работещи в РС-Монтана, като всеки от тях се е отвел от разглеждането му, позовавайки се на „принципно взетото становище“ от съдиите в този съд, цитирано по-горе.Така, с Определение №186/15.06.2026г.
/постановено повече от една година след постъпване на делото в РС-Монтана/ производството по последното е било прекратено и същото изпратено на ВКС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.
Подробното отразяване на движението на делото пред РС-Монтана не е самоцелно, а произтича от необходимостта да се очертае формалния подход при посочените от съдиите от този съд основания да се отведат от разглеждането му, който е в противоречие както с изискванията на чл.31, ал.3 от НПК за сериозна убедителна мотивировка на самоотвода, така и с фундаменталните изисквания въобще за прилагането на този институт.
Безспорно касационната инстанция е в невъзможност да контролира постановените самоотводи, включително и в производство по чл.43, т.3 от НПК каквото е настоящото. Доколкото обаче, необосноваността им пряко се отразява на движението на делото, както и на разумността на срока на наказателното производство, те подлежат на проверка и контрол от Инспектората при ВСС /в този смисъл вж. Определение №54 от 12.04.2018г. на ВКС по ч.н.д. №332/2018г., І н.о., НК/.
Върховната съдебна инстанция е имала повод да посочи ясно отношението си към самоотводите на формално основание, каквито са и настоящите, както и негативните последици от тях /вж. Определение №254 от 04.05.2025 по ч.н.д. №346/2025г., ВКС, ІІ но., НК и Определение №269 от 18.05.2026г. на ВКС/ по ч.н.д. №443/2026г., І н.о., НК/.В посочените съдебни актове е изразено категорично убеждение, с което настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло, че отвод по чл.29, ал.2 от НПК може да се направи само, когато се посочат и когато съществуват реални основания за член на съдебния състав да се счита предубеден или заинтересуван от изхода на делото пряко или косвено, както и че във всички случаи обстоятелствата, които се сочат като създаващи основание да се подозира съдията в пристрастие и липса на обективност, трябва да се основават на обективно съществуващи предпоставки.Липсата на последните съотнесено към конкретиката по настоящия казус очертава формалност на направените самоотводи, доколкото като причина за същите са посочени не обективно съществуващи обстоятелства, а „принципно взето становище“ от съдиите в РС Монтана да не разглеждат дела, по които страни са доста широк кръг лица.Негативните последици от коментираното процесуално поведение, освен че рефлектират върху движението на конкретното дело от гледна точка на продължителността на наказателното производство и възможността за вероятно изтичане на давностните срокове, на практика тангират и с отказ от правосъдие.
Невъзможността за контрол върху съдебните самоотводи и създалата се в случая поради постановяването им ситуация на невъзможност РС-Монтана да сформира съдебен състав, който да разгледа делото налагат необходимост от уважаване на искането за промяна на местната подсъдност.Поради посочените причини, делото следва да бъде възложено на друг, равен по степен съд, в териториална близост до местно компетентния по правилата на подсъдността, а именно РС- Берковица , за да се избегнат затруднения във връзка с организацията на провеждането на съдебните заседания,както и с неудобствата на ангажираните с участие в него лица.
Предвид посочените по-горе в настоящото определение съображения, копие от същото следва да се изпрати на Инспектората при ВСС за проверка на движението на делото и евентуално необоснованото му забавяне поради направените от съдиите 2 при РС-Монтана самоотводи.
Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО, ОПРЕДЕЛИ:
ИЗПРАЩА прекратеното НОХД разглеждане от РС – Берковица.
№555/2025г. по описа на РС – Монтана за
Копие от определението да се изпрати на РС- Монтана.
Копие от определението да се изпрати на Инспектората при ВСС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3