Решение № 1445 от 27.11.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 2343/2025
- Вид
- Решение № 1445
- Подписан
- 27.11.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Ани Харизанова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.329, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.34, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.14 · Семеен кодекс
- чл.17 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.49, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.53 · Семеен кодекс
- чл.56 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1445 гр. П., 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Н. Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20255220102343 по описа за 2025 година
Производството по делото образувано по искова молба от Н. Д. А. с ЕГН ********** от град П.к, ул.“Д. Д.“№15Г, ет.4 срещу Г. С. А. с ЕГН ********** от град П.к, ул.“Д. Д.“№15Г, ет.4, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищцаат и ответника са сключили граждански брак на 17.07.2023г в град П.. От брака си нямат родени деца. Твърди се, че бракът бил сключен прибързано и емоционално . Съпрузите поживяли малко в личното жилище на ответника в град П., след което заминали за Г. , където се установили да живеят трайно и преимуществено. Твърди се, че ежедневието на съпрузите се изпълнило с непрекъснати спорове по всички въпроси, дори и за най-дребни неща. Чувствата им охладняли и между тях настъпило пълно отчуждение. Твърди се че здравословното състояние на ищцата сериозно се влошило. Наложило се да претърпи мозъчна операцияотстраняване на тумор в главата на 02.02.2024г. Продължава да се лекува в Г.. След операцията за ищцата се грижели само родителите и. Влошеното и здравословно състояние довело до раздялата им през януари 2024г. и от тогава и понастоящем не живеят заедно и не поддържат никакви контакти помежду си. Ищцата твърди, че краткотрайната им брачна връзка е разстроена до такава степен, която не може да бъде превъзмогната от нея персонално. Счита, че бракът им съществува само формално и е изпразнен от необходимото за една пълноценна брачна връзка съдържание, като не съществува възможност за помирение между съпрузите. Твърди се, че раздялата помежду им е трайна и необратима.
Моли се съда да постанови решение, с което да се прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Ищцата желае след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име Я.. Няма претенции по отношение на ползването на семейното жилище, находящо с в град П.к, ул.“Д. Д.“№15Г . Не 1 претендира заплащане на издръжка.
В подкрепа на твърденията си ищцата сочи доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който брачният иск се оспорва само досежно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка . Сочи се, че бракът създава задължения за всеки от съпрузите и докато той не бъде прекратен, съпрузите не могат да са свободни и са длъжни да следват произтичащите от брака задължения . Нарушението на брачните задължения от единия от съпрузите не освобождава другия от брачните му задължения- ако той ги наруши бракът се прекратява по вина и на двамата. Твърди се, че ищцата е нарушила свои основополагащи за благосъстоянието на брачната връзка задължения, установени с норми на закона, изискващи от съпрузите да изграждат отношения на основа на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. От ищцата като съпруга липсват индиции за сериозни опити за скрепяване на брака, проявявайки изискуемата отстъпчивост или каквато и да е друга форма на компромис. Твърди се, че и ищцата с поведението си е допринесла за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. С отговора се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата не се явява по уважителни причини. Същата се представлява от пълномощник, снабден с изрична представителна власт по смисъла на чл.34, ал.2 от ГПК. Пълномощникът поддържа брачния иск.Подробни съображения по същество са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа заявеното с писмения отговор становище.
Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, доводите на страните, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение прие за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак№214/17.07.2023г, съставен от Община П. е видно, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 17.07.2023г. Предбрачното фамилно име на ищцата е Я..
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Я. и К.
М.. Свидетелят Я./ баща на ищцата/обясни, че след сватбата си ищцата и ответникът живеели известно време при майката на ответника в дома и в град К., Г.. В същия град живеят и родителите на ищцата. В началото на 2024г ищцата се разболяла. Разбирайки диагнозата, майката на ответника и заявила да си ходи при родителите и. Ищцата се преместила в дома на родителите си, но ответникът не я последвал, а останал в дома на неговата майка и от този момент и понастоящем двамата са разделени.. Ищцата претърпяла тежка мозъчна операция. Възстановителният процес е много дълъг като година и половина ищцата продължава да ходи на рехабилитация и прегледи. През целия този период 2 ответникът само веднъж я е придружил до болницата.След заболяването взаимоотношенията между съпрузите се влошили.Ответникът престанал да се интересува от съпругата и, не се грижел за нея, престанал да я търси. Повече от година между двамата съпрузи няма никакъв контакт. По думите на свидетеля ответникът вече съжителства с друга жена.
Свидетелят К. М./ братовчед на ответника и кум на страните / заяви, че ответникът му споделял, че от самото начало на брака си двамата със съпругата му имали проблеми, тъй като ищцата се опитвала да отдалечи Г. от родителите му. Ответникът споделил на свидетеля, че още преди да се разболее ищцата се държала грубо с него, не го уважавала като мъж.Според свидетеля миналата година Г. направил опит да заживеят заедно с Н. в дома на родителите и, но двамата се скарали. Свидетелят заяви ,че няма лични впечатления от отношенията между двамата съпрузи. Всичко, което знае, му е споделено от Г..
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Районният съд е сезиран с брачен иск за развод по реда на чл.318, предл.първо от ГПК във вр. с чл.49, ал.1 от, съединен с небрачни искове по чл.53 и чл.56 от СК.
По отношение на брачния иск- съдът намира същия за основателен по следните съображения:
Законът допуска прекратяването на брака при хипотезата на чл.49, ал.1 от СК в случаите, когато бракът е “дълбоко” и “непоправимо” разстроен. Безспорно се установи след анализ на доказателствената съвкупност, че бракът между ищцата и ответника съществува формално. Между съпрузите не съществуват типичните за една пълноценна брачна връзка отношения, изградени на основата на взаимно уважение , разбирателство, привързаност.
Между тях е настъпило отчуждение. Прекъснати са пълноценните им духовни и физически контакти. Отношенията им са изострени до степен, обосноваваща сериозен и непреодолим разрив на брачната връзка. Ето защо съдът счита, че е налице обективното състояние на дълбоко разстройство на брака, което състояние съдът квалифицира и като непоправимо, тъй като от обсъдената по–горе доказателствена съвкупност не се извежда и най- бегла индиция за евентуална корекция на поведението на всеки един от съпрузите в посока на хармонизиране на брачните им отношения. Бракът между страните е лишен от предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Такава брачна връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция. Бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка, наситена със съдържанието, което разпоредбите на чл.14 и чл.17 от СК разписват, а именно – взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Липсата на тези компоненти води до разрушаване на брачната връзка.
Анализът на доказателствените материали обуславя категоричния извод, че в брака на ищцата и ответника е налице дефицит на всички тези , посочени по-горе компоненти. При това положение съдът счита, че е неоправдано запазването на брака на страните и съществуването му не е в интерес на съпрузите, поради което и на основание чл.49, ал.1 от СК следва да бъде прекратен с развод.
3
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК законът задължава съда да даде оценка на поведението на съпрузите, довело до лишаване на брачния съюз от придаденото му съдържание, ако това е поискано от някой от съпрузите. Ищцата с исковата молба е отправила искане до съда за произнасяне по въпроса за вината, което искане е поддържано и в хода на устните състезания.
С оглед конкретните данни по настоящото дело съдът намира, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи на поведението на ответника . От кредитираните с доверие показания на свидетеля Д. Я., който възпроизведе свои непосредствени възприятия от брачния живот на страните по един убедителен и наситен с конкретика начин, се установи , че поведението на ответника е разрез с повелята на чл.14 от СК. Брачните партньори си дължат взаимна подкрепа и грижа един към друг в трудни моменти от съвместния им живот. Безспорно такъв момент е бил тежкото заболяване на ищцата. Същата е била подложена на тежка мозъчна операция, след която е последвал много дълъг / повече от година/ период на възстановяване. В този период ищцата се е нуждаела най-вече от грижата, подкрепата и съпричастността на своя съпруг. Вместо това е получила от негова страна пълно дистанциране, отчуждаване и незаинтересованост. Не се установи по делото, че по някакъв начин ищцата е провокирала това негово поведение. Дори и да се приеме, предвид показанията на свидетеля М., че между страните е съществувал конфликт, поради това че ищцата не е позволявала на ответника да контактува с неговите родители, то това обстоятелство не би могло да оневини по никакъв начин ответника ,съпоставяйки комплицираната житейската ситуация , в която са били поставени двамата съпрузи по повод тежкото заболяване на ищцата. Свидетелят Д. Я. очерта в детайли как е протекъл животът на семейството в последната година и половина/ от момента на поставяне на диагнозата на неговата дъщеря и понастоящем/. През този период ищцата не е получила емоционална и морална подкрепа от своя съпруг . Напротив по думите на свидетеля Я. ответникът цяла година не е контактувал по никакъв начин със съпругата си. Съдът , преценявайки показанията на свидетеля Я. на плоскостта на разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид близката му родствена връзка с ищеца, ги приема за достоверни, тъй като са непосредствени и не бяха разколебани в хода на съдебното дирене. Свидетелят М. не пресъздаде свои лични впечатления от брачния живот на страните, а преразказа това, което му е казал ответника. Ето защо неговите показания не се кредитират от съда.
Пълното неглижиране от страна на ответника на физическите и емоционални нужди на ищцата, пряко свързани с тежкото и здравословно състояние е абсолютно неприемливо от гледна точна на семейните ценности и морала. Такова поведение е крайно укоримо и същото е в дълбок разрив с общоприетите морални категории и норми, на които следва да съответства всяка една брачна връзка, а именно- да е скрепена със съпружеска всеотдайност.На плоскостта на семейните отношения / една много деликатна сфера/ ответникът е сериозно компрометиран- посочените по-горе поведенчески прояви се квалифицират като брачни провинения, които представляват пълно отрицание на нормалното състояние на брачния съюз. По делото не се установи брачно провинение от 4 страна на ищцата.
Ето защо съдът намира, че единствено ответникът се е отклонил от установените нравствено –етични норми на поведение и е дискредитирал брака с ищцата .Съдът приема, че поведението на ответника е станало причина за възникналото състояние на липса на дължимо съдържание на брачната връзка , без възможност за преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност .
Вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника.
По отношение на небрачния иск по чл.56 от СК.
Спор за ползване на семейното жилище, което е лична собственост на ответника по делото, няма. Ето защо след прекратяване на брака ползването на семейното жилище, находящо се в град П.к, ул.“Д. Д.“№15Г, следва да се предостави на ответника Г. А..