Решение № 3980 от 11.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3980 гр. Пловдив, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330106187 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от О. И. К., ЕГН **********, с адрес ****************, против „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин, бул.

„Панчо Владигеров“ № 21, бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 480 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от дата 11.05.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, който размер на законната лихва за периода от 11.05.2016г. до 06.02.2024г. е 389,82 лева, както и сумата от 325 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6109/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив, въз основа на който е образувано изп. дело № ******* г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № ***, с район на действие - Окръжен съд - Пловдив.

В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 14.05.2016г., издаден по ч.гр.д. № 6109/2016г. по описа на Районен съд – Пловдив в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, ищецът е осъден да заплати следните суми: 480 лева главница, ведно със законна лихва от 11.01.2016г., до погасяване на вземането и разноски в производството в размер на 325 лева. Въз основа на описания Изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №************ по описа на ЧСИ П. И., рег.№***, район на действие – Окръжен съд - Пловдив. Ищецът твърди, че не е получавал уведомление по чл.99 от ЗЗД за прехвърляне на вземането от друг кредитор. За 1 претенцията на ответника научил през април 2024г. с полученото от работодателя му запорно съобщение с изх. № 4302/06.02.2024г., издадено по посоченото изпълнително дело. Сочи, че от образуване на изпълнителното дело през 2016г. до настоящия момент не бил уведомяван за предприети принудителни действия във връзка с процесното вземане. Счита, че към датата на предявяване на исковата молба е изтекла погасителната давност, както за главницата, така и за лихви, такси и разноски и за събирането им не могат да бъдат предприемани принудителни изпълнителни действия. Заявява, че няма намерение да заплаща доброволно задължението, предмет на настоящата искова молба, тъй като смята същото за недължимо.

С оглед описаното предявява настоящия иск. Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, с който счита предявения иск за изцяло неоснователен. Твърди, че между „Би Енд Джи Кредит“ ООД в качеството му на кредитор и О. И. К., в качеството му на кредитополучател, бил подписан Договор за кредит №**********, съгласно който за ищеца възникнало задължение да погаси посочения кредит, в сроковете и по условията на договора. Поради неспазване на поетия ангажимент по сключения договор за кредит, предишният взискател „Би Енд Джи Кредит“ ООД пристъпил към принудително изпълнение, за което било образувано изп.дело №********г. по описа на ЧСИ П. И. По отношение на твърдените факти от ищеца за изтекла петгодишна погасителна давност, счита, че същите не се подкрепят от фактите по водения изпълнителен процес. Смята още, че твърденията на ищеца са неясни, противоречиви с фактическата действителност и в противовес със задължителната практика на ВКС.

Посочва, че погасителната давност е прекъсната на дата 25.10.2016г. с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, с която взискателят е възложил правомощия на съдебния изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ. На 25.10.2016г., според ответника, започнал да тече нов погасителен период, който също бил прекъснат от следните обстоятелства: На 02.11.2016г.

– наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение;

На 06.12.2017г. – изпратено запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД, а на 08.12.2017г. до „УниКредит Булбанк“АД; На 17.04.2018г. – молба от ответника за конституиране като взискател по изпълнителното дело, в която освен, че са възложени правомощия по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител, е изискано и насрочване на дата за опис, оценка и публична продан в дома на длъжника;

На 01.03.2019г. – наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение и изпратено запорно съобщение до „ОББ“ ЕАД; На 18.02.2020г. – наложен запор върху получаваното от длъжника трудово възнаграждение; На 04.06.2021г. – молба за насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника; На 30.03.2022г. – изпратено запорно съобщение до „Юробанк“ АД; и На 08.02.2024г. – наложен запор върху получаваното трудово възнаграждение.

От изложената хронология на извършените спрямо имуществото на 2 ищеца изпълнителни действия, ответникът твърди, че не е изтекла погасителна давност както по отношение на главното, така и по отношение на всички следващи го акцесорни вземания. Твърди още, че давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020г. и е продължил да тече от 22.05.2020г. съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020г.). Т.е. давността за вземанията е била спряна за 68 дни, които влизат в процесния период. На това основание смята, че от общия срок, в който давност е текла по отношение на вземанията по процесния изпълнителен лист, следва да бъде приспаднат периодът от общо 68 дни. Твърди, че по изпълнителното дело не са настъпвали сроковете по чл.

433, ал.1, т.8 от ГПК, като споделя становището, че настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД. Сочи, че ако искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, то давността се счита за прекъсната с искането. Поддържа, че всички изброени изпълнителни действия са прекъснали течащата погасителна давност, с което се доказвало, че както предишният взискател, така и ответникът и съдебният изпълнител не са бездействали, а напротив, предприемали са необходимите действия в хода на изпълнителното производство.

С оглед изложеното ответното дружесто моли предявеният иск да бъде отхвърлен като изцяло неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

С исковата си молба ищецът е представил копие на запорно съобщение по изп.дело №***********г. по описа на ЧСИ П.И., с което е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищеца при „******“ ООД за следните суми, дължими на взискателя по делото „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, а именно: 480 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата от дата 11.05.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, който размер на законната лихва за периода от 11.05.2016г. до 06.02.2024г. е 389,82 лева, както и сумата от 325 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6109 от 2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както и сумата от 470,14 лв. с ДДС такси по ТТРЗЧСИ и присъединено на основание чл. 458 ГПК публично вземане в размер на 181,41 лв.

По настоящото гражданско дело е приложено копие на изп.дело № ***********г. по описа на ЧСИ П. И. Същото е образувано за събиране на 3 вземането на „Би Енд Джи Кредит“ ООД спрямо ищеца по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 6109/2016 г. по описа на Районен съд - Пловдив за процесните суми. Делото е образувано на дата 21.10.2016 г. по молба на кредитора, с която е направено искане за пристъпване към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, като са възложени на съдебния изпълнител и правомощията по чл. 18 ЗЧСИ по свое усмотрение да извършва справки и да предприема действия по принудително изпълнение. С молбата са заплатени и дължимите такси за образуване на изпълнителното дело и извършването на изпълнителни действия по него. Въз основа на молбата на взискателя, съдебният изпълнител е извършил справки за имущественото състояние на длъжника и е връчил ПДИ на 08.12.2016 г.

На дата 27.07.2017 г. е депозирана молба за способ от страна на взискателя „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с оглед на която през м. декември 2017 г. е наложен запор на вземанията по банкови сметки на длъжника в „Експресбанк“ АД, „Райфайзенбанк“ ЕАД (който впоследствие е вдигнат по молба на взискателя, предвид наличие на доброволни плащания по делото), „Първа инвестиционна банка“ АД и „УниКредит Булбанк“ ЕАД, както и върху трудовото възнаграждение на О. К., получавано от работодателя „********“ ЕООД (който впоследствие също е вдигнат по молба на взискателя, отново предвид наличието на доброволни плащания по делото).

На дата 17.04.2018 г. е депозирана молба от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД за конституирането му по изпълнителното дело като взискател в качеството му на частен правоприемник на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, като отново е направено искане за предприемане на действия по принудително изпълнение и са възложени на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ.

Молбата е уважена от ЧСИ, предвид представените доказателства за правоприемството, и „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е конституиран като взискател на мястото на „Би Енд Джи Кредит“ ООД, за което обстоятелство длъжникът О. К. е уведомен с нарочно писмо от 01.02.2019 г.

На дата 22.02.2019 г. е депозирана молба от „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД за налагане на запор върху вземанията по банковите сметки на длъжника по изпълнителното дело. В тази връзки и предвид преустановяването на плащания от страна на О. К., още на следващия месец отново е наложен запор на вземанията му по банкови сметки в „Райфайзенбанк“ ЕАД.

На дата 12.02.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила нова молба за способ от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, като е наложен на 18.02.2020 г. и запор на трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя „*********“ ООД.

На дата 14.06.2021 г. по изпълнителното дело има нова молба за способ от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, като считано от 05.10.2022 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника при друг работодател „*********“ ООД. На 10.10.2022 г. отново е депозирана молба за предприемане на действия по принудително събиране на вземането, като са запорирани вземанията по банковите сметки на длъжника в „Юробанк 4

България“ АД на 07.02.2023 г. Наложен е и последващ запор от дата 07.08.2023 г. на трудовото възнаграждение на длъжника К. при новия му работодател Сдружение „*****************“. След прекратяване на трудовото правоотношение на О. К. с това дружество, е наложен запор при „*********“ ООД от 08.02.2024 г., копие от което запорно съобщение е представено с исковата молба.

На дата 11.03.2024 г. по изпълнителното дело е депозирана нова молба за способ от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД.

Следва да се отбележи, че в хода на изпълнителното дело са разпределяни и суми в полза на взискателя, като същите са отнесени за погасяване на сторените разноски в рамките на изпълнението, а именно за юрисконсултско възнаграждение и платени такси към ЧСИ. Не са разпределяни суми за погасяване на вземанията по изпълнителния лист.