Решение № 36 от 23.06.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Ловеч , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЕМИЛ ДАВИДОВ

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА в присъствието на прокурора Румен Иванов Петров (ОП-Ловеч) като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно наказателно дело № 20214300200235 по описа за 2021 година Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС.

Делото е образувано на 26.05.2021 г. по изпратено ни по подсъдност от Окръжен съд – Пловдив, по компетентност от Федерална служба „Правосъдие“ - **********удостоверение за признаване и приемане за изпълнение на наложена финансова санкция от ФР Германия.

Горецитираното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение № 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е издадено въз основа на Решение № 17.1505562.3/03.12.2019 г., постановено от Полицейско управление Райнпфалц, „Централен отдел глоби” – ФРГ и е влязло в сила на 28.12.2019 г., по отношение на българския гражданин М. Р. М.. Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума, в размер на 120.00 евро, която е наложена с решението за осъждане за правонарушение, както и 28.50 евро разноски по съдебното и административното производство или общия размер на финансовата санкция е 148.50 /сто четиридесет и осем евро и петдесет евроцента/.

1

При направената справка от Национална база данни „Население” /л.19 от ЧНД 1117/2021 г. на ОС-Пловдив/ относно актуалния постоянен и настоящ адрес на лицето М. Р. М., роден на 05.01.1983 г., с последен известен адрес по делото: ***** се установиха пълните данни за самоличност на засегнатото лице – М. Р. М. с ЕГН *****, с постоянен и настоящ адрес: *****.

В съдебното заседание прокурорът изразява становище, че делото следва да се прекрати, поради направеното пълно плащане на финансовата санкция.

Засегнатото лице М. Р. М., редовно призован, не се явява, като същият е представил писмени доказателства за извършено плащане на наложената му финансова санкция – платежно нареждане от 02.06.2021 година за сумата от 148.50 евро.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/ 214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимното признаване на финансови санкции

– издадено въз основа Решение №

17.1505562.3/03.12.2019 г., постановено от Полицейско управление Райнпфалц, „Централен отдел глоби” – ФРГ и е влязло в сила на 28.12.2019 г.

Решението се отнася за деяние, представляващо административно нарушение изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, каквото е изискването на чл. 30, ал. 2, т. 1, предл. 1-во от ЗПИИРКОРНФС. За посоченото деяние не се изисква двойна наказуемост, същото се отнася за административно нарушение извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за решение на български съд.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция е не по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция подлежаща на изпълнение е в размер на 148.50 евро за извършеното административно нарушение.

2

Решението не се отнася за деяния, които по българското законодателство се считат извършени изцяло или отчасти на територията на Р. България или са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.

Решението се отнася за деяние, както се посочи по-горе, което съставлява административно нарушение, изразяващо се в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата на издаващата държава – административно нарушение съгл. § 41 ал. 1 в съчетание с Приложение 2, § 49StVO (Наредба за движение по пътицщата); § 24 S t V G (Закон за движението по пътищата; 11.3.6

VKat (Каталог за гтлобите). В удостоверението е посочено, че: „На 24.10.2019 г. в 17:07 ч. в района на Neustadt/Wied, на федерална магистрала 3, на 48.050 км, в посока Kоln, въпросното лице превиши допустиматамаксимална скорост извън населени места с 40 км/ч в качеството си на шофьор на лек автомобил с регистрационна табела ОВ-7535ВМ. Разрешенаскорост: 100 км/ч.

Констатирана скорост (след приспаднат толеранс): 140 км/ч.

Деянието съставлява административно нарушение според законодателството на издаващата държава и е свързано с поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, визирано е в чл.30, ал.2, т.1, предл.1-во от ЗПИИРКОРНФС, поради което не се изисква двойна наказуемост на деянието.

Засегнатото лице – М. Р. М., към момента на извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно - наказателна отговорност и подлежи на административно - наказателно преследване за деянието, обосноваващо решението. Видно от представеното удостоверение М. е бил уведомен, съгласно законодателството на издаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалване.

Решението е постановено от Полицейско управление Райнпфалц, „Централен отдел глоби” – ФРГ и е влязло в сила на 28.12.2019 година.

Наложената финансова санкция се изразява в налагане на задължение за заплащане на парична сума в размер на 120.00 евро, която е наложена с решението за осъждане за правонарушение, както и 28.50 евро разноски по съдебното и административното производство или общия размер на финансовата санкция е 148.50 евро.

Официалния курс на еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като официалния курс на лева към еврото е 1.95583 лева за 1 /едно/ евро.

Следва да се приложи и закона за деноминацията на лева обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 г., като видно от чл.1 на този закон 3 считано от 05.07.1999 год. българския лев се деноминира, като 1 000 стари лева се заменят за нов 1 лев или официалният фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева. От така посоченото равностойността на 148.50 евро (глоба) по официалния фиксиран курс на БНБ е 291.06 лева.

От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение. Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.

В хода на съдебното следствие от страна на С.С. са представени писмени доказателства за извършено плащане на наложената финансова санкция – платежно нареждане от „Банка ДСК“ АД, с което се удостоверява, че на 02.06.2021 г. засегнатото лице е заплатило наложената м у финансова санкция в размер на 148.50 евро. В представените доказателства за извършено плащане е посочен номера на изпратеното за признаване решение.

Предвид изложеното, съдът намира, че представените писмени доказателства удостоверяват извършено пълно изпълнение на наложената финансова санкция на засегнатото лице, поради което са налице и основанията на чл. 33, във вр. с чл.17 от ЗПИИРКОРНФС за приспадане на равностойността на изпълненото. Предвид пълното заплащане на наложената финансова санкция, решението не следва да се изпраща за изпълнение на ТД на НАП гр.Велико Търново – офис Ловеч.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1 , във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС , Ловешкият окръжен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 17.1505562.3/03.12.2019 г., постановено от Полицейско управление Райнпфалц, „Централен отдел глоби” – ФРГ, заприлагане на финансови сакции, в сила на 28.12.2019 г., с което по отношение на българския гражданин М. Р. М. с ЕГН *****, с постоянен и настоящ адрес: ***** е наложена финансова санкция в размер на 148.50 /сто четиридесет и осем евро и петдесет евроцента/ евро, равностойни на 291.06 лева, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението – 03.12.2019 година.

На основание чл. 33, във вр. с чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС приспада равностойността на изцяло заплатената сума в размер на 148.50 евро, равностойни на 291.06 лева.

На основание чл. 38, ал.1, т.1 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да се уведоми компетентния орган на издаващата държава – Полицейско управление Райнпфалц, „Централен отдел глоби” – ФРГ, за признаването на решението и за приключване на изпълнението на решението.

4

На основание чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС направените разноски за превод в размзер на 60 лева остават за сметка на бюджета на съдебната власт.

Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмодневен срок от днес пред Апелативен съд гр. Велико Търново, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5