Решение № 55 от 16.03.2025, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Ловеч, 16.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310201031 по описа за 2024 година

С Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 8507077043, издаден от Агенция «Пътна инфраструктура» на „....“ ЕООД, представлявано от Ц. Д. Л., ЕИК:...., за извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв., за това, че на

30.03.2024 г., в

01:45 часа. е установено нарушение

№

151CE39C58474905E063011F160A6951, с ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ 124 420, регистрационен номер ...., с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община У., за движение по път I-4 км 40+670, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ат Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Нарушението е установено с устройство № 40251, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4 км 40+670.

С цитирания ЕФ е постановено жалбоподателят да заплати и съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на ползваното ППС в размер на 244.00 лева, като е посочено и че може да се освободи от административно наказателна отговорност, ако в 14 дневен срок от получаване на настоящия ЕФ бъде заплатена компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 750.00 лева при спазване на чл.189е, ал.3 и 4 от ЗДвП.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят „....“ ЕООД, представлявано от Ц. Д. Л., която го обжалват в срок и моли съда да го отмени, като и им присъди направените съдебни разноски. Сочи, че обжалваният електронен фиш е издаден в 1 нарушение на закона - чл.102, ал.2 от Закона за движение по пътищата и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 вр. чл.42, т. 4 и т.5 от Закона за административните нарушения; че ЕФ е явно необоснован приетите в него за установени факти и обстоятелства не се подкрепят от събраните в хода на това производство доказателства; Наложеното наказание е неправилно определено - в нарушение на чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.12, чл.27, ал.2 от ЗАНН.

В съдебно заседание, за наказаното дружество жалбоподател, редовно призовано, не се явява представител. Депозирано е становище от наказаното дружество жалбоподател, с вх. №702/17.01.2025 г. от адв. С. , с което е направено искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Молят съда да се произнесе с акт, с който да отмени обжалвания ЕФ на посочените в жалбата основания, които доразвива в представеното становище, както и да бъдат присъдени на жалбоподателят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550.00 лева.

Издателят на обжалвания ЕФ – Агенция «Пътна инфраструктура», редовно призовани, се представляват от юриск. К., която моли съда да се произнесе с решение, с което да потвърди обжалвания ЕФ като излага подробни аргументи в тази насока.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, като към материалите по преписката се съдържат доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя на 28.10.2024 г./л.10/, а жалбата е подадена и входирана в АПИ на 04.11.2024 г.

Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, като в същия е отразено, че на 30.03.2024г., в 01:45 часа, за ППС ВЛЕКАЧ СКАНИЯ 124 420, регистрационен номер ...., с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, собственост на жалбоподателя е установено нарушение № 151CE39C58474905E063011F160A6951, в община Угърчин по път I-4 км 40+670, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с посока Нарастващ километър, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ат Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената, като нарушението е установено с устройство № 40251, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4 км 40+670.

Направено е ясно описание на нарушението по време и място на извършване.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.

10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. С изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП , обн. в ДВ бр.

13 от 13.02.2024 г., в сила от 13.02.2024 г., изрично е регламентирана възможността за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП , поради което съдът намира, че в 2 случая не е нарушена процедурата като е издаден процесния ЕФ и направените в тази насока възражения от жалбоподателя са неоснователни.

С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по Т.Д. № 1/2013 г., е прието, че съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП.

Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, т.е. изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.“ В съответствие с цитираното ТР е и възприетото в съдебната практика, че за законосъобразността на електронния фиш е достатъчно да е изготвен чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване. В този аспект се явява неприложима разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Посочената разпоредба установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове.

Следователно и що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.

Безспорно е, че процесното ППС е преминало през платената пътна мрежа, по републикански път, без да е заплатен сегмент от пътя, за който дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗП Тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно чл. 10б, ал. 3 ЗП Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки.

Безспорно е, че за посоченото ППС има подадена тол декларация за преминаването, но платената категория е по – малка от измерената. Безспорно на база представените доказателства, собственик на процесното МПС и наказаното дружество жалбоподател, на което е наложена санкция по ЗДвП, при което дружеството се явява субект на нарушението.

Съгласно обаче, чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно таксуването на превозни средства за използване на пътни инфраструктури държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Съобразно Решение на Съда (десети състав) от 22 март 2017 година по съединени дела C-497/15 и C-498/15 (Euro-Team Kft. и Spirбl-Gйp Kft. срещу Budapest Rendorfokapitбnya) задължителен за държавите членки не само при определянето на състава на нарушението и при определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и при преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на глобата, е принципът на пропорционалност. Съобразно съда член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство национална правна уредба (на Унгария), която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и 3 тежестта им.

Съобразно решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване, отправено от АдмС-Х., член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер.

Изрично е посочено в решението, че "единственото предвидено в тази система адаптиране на размера на глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така поспециално при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут". Посочено е, че липсата на възможност за адаптиране на глобите или на имуществените санкции в зависимост от тежестта на извършеното нарушение може да е в разрез с принципа на участие на ползвателите в поддръжката на инфраструктурата.