Решение № 4181 от 18.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4181 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100510593 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

С жалба с вх.№ 38 848 от 27.08.2025 г. длъжникът А. М. Р. обжалва отказ на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С.П. с рег.№ 921 на КЧСИ по изп.дело № 202092104001038, обективиран в постановление от 13.08.2025 г. да прекрати производството по това изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по подадена от същата молба с вх.№ 35603 от 12.08.2025 г.

В жалбата се поддържа, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Твърди се, че както е посочено в самото постановление, което е видно и от изпълнителното дело, в периода от 04.06.2021 г. до 07.12.2023 г. изпълнителни действия срещу жалбоподателката не са извършвани и изпълнение не е насочвано реално срещу нея. Сочи се, че съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК и константната съдебна практика по Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява; че в доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар.“перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи съществуването на съответните правно релевантни факти.

Моли съда да отмени постановлението на съдебния изпълнител С.П., с което е постановен отказ да бъде прекратено изпълнителното производство по изп.дело № 202092104001038 по отношение на жалбоподателката.

Ответникът по жалбата – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр.София в депозираните в срока по чл.436, ал.3 ГПК възражения оспорва същата като неоснователна и недоказана, тъй като не са налице сочените от закона необходими предпоставки за прекратяване на делото поради настъпила перемпция предвид своевременно предприеманите изпълнителни действия.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ С.П. с рег.№ 921 на КЧСИ чрез помощник – частен съдебен изпълнител Д.З., по реда на чл.436, ал.3 ГПК, е отразено, че по същество жалбата е неоснователна и недоказана, тъй като взискателят е бил постоянно активна страна като е искал извършването на справки и предприемането на съответните способи с цел да удовлетвори вземането си.

Съдът като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

1

Жалба е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като е безспорно, че атакуваното действие по постановление от 13.08.2025 г., с което е отказано да се прекрати изп.дело № 202092104001038 по описа на ЧСИ С.П. с рег.№ 921 на КЧСИ, попада в кръга на установените от законодателя такива във визираната норма.

Неоснователни са инвокираните в жалбата доводи от А. М. Р., че в случая са налице предпоставките на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на образуваното спрямо нея изпълнително производство. В посочената норма е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

От книжата по изпълнителното дело се констатира, че А. М. Р. е посочена като длъжник по делото с молба на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД на 17.06.2021 г. /като наследник на починалия длъжник Б.Н.Н./, в която липсва искане за предприемане на изпълнителни действия спрямо същата.

С молба с вх.№ 17673 от 25.04.2023 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника А. М. Р., както и запори върху открити на нейно име банкови сметки и сейфове в търговските банки в страната след извършване на съответните справки.

С последваща молба с вх.№ 53399/07.12.2023 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД отново е направил искане за налагане на запор върху открити на нейно име банкови сметки и сейфове в лицензираните на търговските банки в страната и запор върху трудовото й възнаграждение и/или доходи от пенсия след извършване на съответните справки.

Искане за прилагане на такива изпълнителни способи е заявено от взискателя е с негова молба с вх.№ 26371/05.08.2024 г. по изп.дело № 202092104001038 по описа на ЧСИ С.П..

На 13.03.2025 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал молба по изпълнителното производство с вх.№ 10003, с която е направено искане за налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на А. М. Р.. Наложените възбрани от съдебния изпълнител върху идеални части от два от недвижимите имоти са вписани в Служба по вписванията – Елин пелин и Служба по вписванията – София.

С молба с вх.№ 19324/28.04.2025 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е заявил искане за налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника.

На 28.05.2025 г. взискателят е поискал насрочването на опис и оценка на недвижимия имот – апартамент № 19, находящ се в гр.София, ж.к.“Изток“, ул.****.

С молба с вх.№ 25187/13.06.2025 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е заявил искане за налагане на запор върху открити на името на А. М. Р. банкови сметки и сейфове в търговските банки в страната и запор върху трудовото й възнаграждение и/или доходи от пенсия след извършване на съответните справки.

На 22.08.2025 г. е насрочен опис и оценка на 9/16 ид.ч. от апартамент № 19, находящ се в гр.София, ж.к.“Изток“, ул.****.

На 12.08.2025 г. длъжникът А. М. Р. е подала молба до ЧСИ С.П. с вх.№ 35603, с искане да бъде прекратено изп.дело № 202092104001038 по описа на същия на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради настъпила перемпция.

По искането е постановен обжалваният отказ, обективиран в постановление с изх.№ 821 от 13.08.2025 г. на ЧСИ С.П., рег.№ 921 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.

Безспорно е, че прекратяването поради т.нар.„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти, но тези факти в конкретния казус не са налице.

Правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, 2 дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е счел, че липсата на активност от страна на взискателя в хода на изпълнителното производство – да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното производство по право.

От изложените по-горе обстоятелства е видно, че в настоящия казус не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ спрямо длъжника А. М. Р.. Срокът, установен в горепосочената норма, който е преклузивен, започва от тече от всяко поискано, респ. предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпълнителни действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В случая всяко от поисканите изпълнителни действия в разглеждания по-горе период – за налагане на запори върху банкови сметки, сейфове, трудово възнаграждение и пенсия на А.

М. Р. и на възбрана върху притежавани от същата ид.части от недвижими имота, и осъществените такива – налагането на възбрани върху два недвижими имоти на длъжника и насрочването на опис и оценка на това имущество, са в интервали от време по-малки от две години между всяко едно от тях.

От значение за наличието или липсата на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е само поискването/предприемането от съдебния изпълнител при условията на чл.18 ЗЧСИ, на конкретни изпълнителни действия, но не и реалното им извършване.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваният от длъжника А.

Р. отказ на съдебния изпълнител по постановлението от 13.08.2025 г. е правилен, предвид което подадената от същата жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника А. М. Р. с вх.№ 38848 от 27.08.2025 г. по изп.дело № 202092104001038 по описа на ЧСИ С.П., рег.№ 921 на КЧСИ, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3