Решение № 212 от 07.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Кюстендил, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500641 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 5125/08.06.2022 г. от „Йеттел България“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“ Бизнес парк ***, сграда 6 чрез пълномощника адв. З. Ц. от САК, със съдебен адрес и такъв за призоваване и съобщения: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № 6, ет. 5, насочена срещу Решение № 313 от 05.05.2022 г. на Районен съд – Кюстендил, постановено по гр.д. № 1589/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Кюстендил е отхвърлил като неоснователна исковата претенция на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *** против К. Ю. П. за признаване за установено в отношенията между страните, че К. Ю. П. дължи на „Теленор България“ ЕАД, сума в размер на 1102, 42 лева, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260358 по частно гражданско дело № 763/2021 г. по описа на КРС, представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № ***/05.07.2019 г., фактура № ***/05.08.2019 г., фактура № **********/05.09.2019 г., фактура № ***/05.10.2019 г., издадени във връзка с Договор за мобилни услуги № *** от 30.09.2014 г., Допълнително споразумение № *** към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 26.07.2017 г., Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 26.05.2018 г., Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг от 20.06.2018 г. и допълнително споразумение № *** от 29.06.2018 г. към договор за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, 1 считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, и е осъдил на основание чл. 77 от ГПК „Теленор България“ ЕАД да плати по сметка на Районен съд – Кюстендил сума в размер на 150 лева, представляваща невнесен депозит за вещо лице по изготвена съдебно-счетоводна експертиза.

Въззивното дружество обжалва постановения съдебен акт, в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца установителен иск за сумата от 177,73 лева, представляваща месечни абонаментни такси и такса спиране, дължими по Договор за мобилни услуги № *** от 30.09.2014 г., изменен с Допълнително споразумение № *** от 26.07.2017 г.. Договор за мобилни услуги № *** от 26.05.2018 г., изменен с Допълнително споразумение № *** от 29.06.2018 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за мобилни услуги № *** от 20.06.2018 г., за което са съставени фактура № ***/05.07.2019 г., фактура № ***/05.08.2019 г., фактура № **********/05.09.2019 г., както и за сумата от 614,56 лева , представляваща общ сбор на лизингови вноски, дължими съгласно Договор за лизинг от 26.07.2017 г., Договор за лизинг от 26.05.2018 г. и Договор за лизинг от 20.06.2018 г., за което са съставени фактура № ***/05.07.2019 г., фактура № ***/05.08.2019 г.., фактура № **********/05.09.2019 г., фактура № ***/05.10.2019 г., за събиране на които е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 763/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, като счита обжалваното решение за неправилно в тази си част, като постановено в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди, че решението е постановено при допуснати процесуални нарушения необсъждане на всички събрани доказателства, неправилно установена фактическа обстановка, липса на задълбочен анализ на събраните доказателства, направени правни изводи в несъответствие с приетите за установени обстоятелства. Възразява като неправилна срещу констатацията на първоинстанционния съд, който приел, че вземанията на мобилния оператор за дължими и незаплатени абонаментни такси са недоказани в производството.

Подчертава, че размерът и дължимостта на тези вземания са ясно договорени в сключените между страните договори за мобилни услуги, а месечните абонаментни такси са дължими поради предоставения достъп до мобилната мрежа на оператора, през съответния месец от продължителността на съответния договор за мобилни услуги. Твърди, че за периода, през който са натрупани процесните задължения за месечни абонаментни такси достъп до мрежата е бил налице. Счита, че представените по делото процесни фактури също доказват дължимостта на месечните абонаментни такси, като счита че доказателственатата им стойност следвало да бъде преценена от решаващия състав по вътрешно убеждение с оглед на всички доказателства и обстоятелства по делото и сочи съдебна практика на ВКС.

Акцентира, че процесните фактури съдържат задължителните реквизити по ЗСч и като счетоводни документи се ползват с документална обоснованост за всеки един свой реквизит, включително за предмета и стойностното изражение на стопанската операция, която отразяват, като счита, че разпоредбата на чл. 182 ГПК е приложима и в настоящия случай.

Допълва, че в случая по делото липсват данни ответникът да е предприел действие съобразно предвиденото в чл. 31 от ОУ за оспорване на дължимите суми по съдебен или 2 извънсъдебен ред, както и каквито и да било действия във връзка с твърдението, че ищецът не му е предоставял достъп до мрежата си или съобщителни услуги.

Възразява като неоснователни срещу мотивите на районния съд за отхвърляне на процесните вземания за незаплатени лизингови вноски, дължими съгласно сключените между страните договори за лизинг, който неправилно приел, че относно договорите за лизинг не са представени погасителни планове и не ставало ясно кога тези вземания са станали изискуеми и дали са начислени правилно от страна на оператора. Акцентира върху съдържанието на чл. 3, ал. 2 от всеки един от процесните договори за лизинг. Твърди, че месечните лизингови вноски по всеки един от договорите стават изискуеми след настъпване на падеж на всяка една от процесните фактури, респективно в съответствие с ОУ изискуемостта по изброените фактури настъпва 15 дни след издаването й. Счита, че доколкото срокът за заплащане на начислените суми за съответния отчетен период е изрично упоменат във всяка от фактурите, следвало да се приеме, че поради липсата на плащания по отношение на ответника е налице забавено изпълнение на всяко едно от паричните му задължения, начислени в изброените фактури. Подчертава, че за установяване размер и дължимост на процесните лизингови вноски не се изискват специални знания.

Заключава, че съдът следва да съобрази нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК и да вземе предвид настъпването на падежа на определените вноски след предявяването на иска по реда на чл.

422 ГПК. Твърди, че към момента, към който следва да се формира сила на пресъдено нещо по настоящото дело, срокът на действие на съответните лизингови договори е изтекъл и всички дължими и неплатени месечни лизингови вноски, които лизингополучателят не е погасил до момента на изтичането срока на действие на договора вече били падежирали и изискуеми.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на така предявената претенция. Претендират се деловодните разноски за всички съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна К.

Ю. П..

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, 3 изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението е и допустимо.

По правилността:

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Страните не спорят по установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. КнОС изцяло споделя мотивите на районния съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.

Производството пред РС Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, ж.к.

„***“, Бизнес парк ***, сграда 6, против К. Ю. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, п.к.

2500, ул. „***“ №13, обективираща искане, основано на разпоредбите на чл.415 вр. чл.422 от ГПК вр. чл.79 и чл.92 ЗЗД вр. чл.345 ТЗ, да бъде признато за установено по отношение на ответника, че към ищцовото дружество съществува изискуемо вземане в общ размер на 1102.42 лв. /хиляда сто и два лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № ***/05.07.2019г., фактура №***/05.08.2019г., фактура №**********/05.09.2019г., фактура № ***/05.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

С допълнителна молба-уточнение са детайлизирани претенциите на ищцовото дружество, както следва: 110,28 лева за такси и услуги по Договор №*** от 2014 г.; 64,23 лева такси и услуги по Договор № *** от 2018 г.; 143,69 лева неустойка заради неизпълнение по предния договор; 51,97 лева такси и услуги по Договор № *** от 2018 г.;

117,69 лева – неустойка заради неизпълнение по предния договор; 57,99 лева – неплатен лизинг по Договор от 26.07.2017 г.; 64,77 лева незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 26.05.2018 г.; 172,72 лева – осем предсрочно изискуеми лизингови вноски по предходния договор; 79,77 лева – три лизингови вноски по договор за лизинг от 20.06.2018 г. 239,31 лева – 9 лизингови вноски по предходния договор.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователни исковите претенции приемайки, че представените по делото писмени доказателства – договори за 4 мобилни услуги, договори за лизинг, фактури, нямат материална доказателствена сила, при което в хода на производството са останали недоказани вземанията на ищцовото дружество.

Районният съд се е позовал на приетата съдебно – счетоводна експертиза, в която експерта е отчел, че поради непредставяне от страна на ищеца на счетоводни записвания и справки, от които да е видно, че са осчетоводени съответните фактури, дали са начислени вземания, дали са последвали плащания от страна на ответника – кога и в какъв размер, то е било невъзможно да се определи размера на неизплатеното задължение на ответника към ищеца по всяка от процесните фактури към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 22.04.2021 г. Въз основа на същите обстоятелства вещото лице не е могло да отговори на въпросите и относно размера на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на всеки един от договорите, както и относно размера на дължимите от ответника суми по договорите за лизинг. Изложеното е довело до формиране на извод при съда за невъзможността да се установят броя на платените и неплатените абонаментни такси, респективно ако са налице неплатени такси дали техният брой и сума съответстват на остатъчния срок на всеки един от договорите, свързани с мобилните номера *** и ***.