Решение № 324 от 18.12.2024, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Смолян, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500432 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 79/06.08.2024 г. по гр. д. № 293/2023 г. Златоградски районен съд е отхвърлил предявения на осН.ние чл. 124 от ГПК, във вр. с чл.

77 и чл. 79 от ЗС иск да бъде признато за установено спрямо ответниците П.

Д. Р., М. Г. Р., С. Г. Р., Г. И. Г., В. Г. Д., И. Г. Г., Д. Г. Н., Р. В. К., С. В. С. и И. С.

К., че ищцата Р. Х. Й. е собственик на осН.ние давностно владение от 1999 г. на ПИ с идентификатор ***, с адрес гр. Златоград, ул. „Албена“ № 43, представляващ незастроен имот за жилищни нужди с площ 565 кв.м., стар номер 79, кв. 151 парцел VІ – като неосН.телен и недоказан; ищцата е осъдени да заплати деловодни разноски на С. Г. Р. в размер на 2 700 лева и на И. С. К. в размер на 450 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищцата Р. Х. Й., чрез пълномощник адв. В., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуален закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосН.ност, както и е постановено в протИ.речие с доказателствата по делото, превратното тълкуване на доказателствата и превратно тълкуване и прилагане на относимите правни норми.

1

Във въззивната жалба се твърди, че противно на приетото от районния съд, доказателствата по делото установяват осъществено от ищцата давностно владение, като се прави позоваване на разписка за платена цена от 04.08.1999 г., както и на показанията на свидетелите Б. К., З.Ч., К. и С.Х..

Твърди се, че самият свидетел Б. К. заявява, че е ползвал имота от името и за сметка на ищцата, както и се установява, че свид. К. е ползвал част от имота, но с разрешение на свид. Б. К..

Твърди се в жалбата, че от показанията на свидетелите К., Ч. и К. се установява, че процесния имот е в местността „Р.п.“, поради което са несъстоятелни възраженията, че разписката за продажната цена се отнася за друг имот. Сочи се, че от всички свидетелски показания, в това число и отговорите на ответниците по реда на чл. 176 от ГПК, се установява, че от 1999 г. насам ответниците не са владели процесния имот.

Във въззивната жалба се прави позоваване на Определение № 50071/27.02.2023 г. по гр. д. № 3089/2022 г. на ІІ г.о. на ВКС, като в тази връзка се сочи, че съседът К. е искал от свид. Б. К. /лицето, което владее имота от името и за сметка на ищцата/, разрешение да постави в имота дърва. Сочи се също, че имота е бил ограден, оградата е изградена от свид. Б. Крушаров, като не е имало спорове от когото и да е било.

Твърди се в жалбата, че ищцата е държала имота като свой – свидетелите установяват, че ищцата е считала имота за свой, тъй като е платила покупната цена за него, както и е отдала имота за ползване от свид. Б.

К.. Сочи се, че от друга страна, ответниците не са извършвали действия по отстраняването на ищцата от процесния имот, респективно на лицето, което ползва имота от нейно име и за нейна сметка.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена; претендират за разноски за двете инстанции.

В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответниците Г. И. Г., П. Д. Р., И. Г. Г., М. Г. Р., С. Г. Р., Д. Г. Н., Р. В. К., С. В. С. и В. Г. Д., чрез пълномощник адв. И. Г., с който се прави искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно постановено.

Твърди се в отговора, че разписката от 04.08.1999 г. не съдържа волеизявление за предаване владението на имота, поради което няма осН.ние да се приеме, че от тази дата тече давностно владение в полза на ищцата.

Твърди се, че от съдържанието на разписката не се идентифицира имота, за който е платена сумата, както и че това е изцяло договорената продажна цена.

Твърди се, че свидетелите установяват, че местността „Р.п.“ се намира на известно разстояние от процесния имот, а описанието на имоти по местности е типично за земеделски земи, а в случая се касае за урегулиран имот.

Сочи се в отговора, че сумата по разписката от 04.08.1999 г. е предадена на част от съсобствениците, поради което не се установява как 2 ищцата е демонстрирала намерение на владелец и за своене на имота пред всички съсобственици на имота.

Твърди се от ответниците, че в исковата молба не са въведени твърдения, че фактическата власт върху имота ищцата е упражнявала чрез трето лице, поради което изследването на това обстоятелство излиза извън предмета на делото. Твърди се за установено, че ищцата и свид. К. са заменили имотите си и всеки е владял за себе си.

Твърди се също в отговора, че не е доказан срока на твърдяното давностно владение – не е установено началото му, а ако поставянето на ограда се приеме като такова действие, то тя е поставена преди 5 - 6 години.

Според ответниците самото действие на свид. К. за доброволно премахване на оградата е явна демонстрация на отношение на държател към имота, а не на владелец.

По повод твърденията в жалбата, че ответниците не са извършвали действия по отстраняване на ищцата от имота се твърди, че никой не е виждал ищцата да ползва имота, част от ответниците не са знаели, че някой ползва имота, други са давали разрешение на трети лица да складират дърва и материали в имота, както и че самата ищцата и свид. К. не са давали повод да бъдат гонени от имота.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение, претендират се разноски.

Отговор на въззивната жалба в срок е подаден и от ответникът И.

С. К., чрез пълномощник адв. М.А, в който се излагат доводи за законосъобразно и обосН.ност на първоинстанционното решение.

В отговора на ответника К. се сочи, че разписката от 04.08.1999 г. удостоверява намерение за сключване на договора за продажба; в нея не фигурират всички съсобственици на имота; в разписката имота не е съответно индивидуализиран, за което не е била налице пречка, тъй като през 1997 г. ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост; в разписката липсва изявление за предаване владението на имота.

Твърди се, че в исковата молба не се сочат фактическите действия, с които ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота, както и не се сочи как намерението й за своене на имота е достигнало до ответниците.

В отговора на К. се правят твърдения, че от снабдяването на ответниците с нотариален акт през 2018 г. са изминали 5 г. добросъвестно владение до продажбата от 2023 г. Твърди се, че собственическите намерения на ответниците се демонстрират със снабдяването с НА през 1997 г., след това през 2018 г., подаване на възражение срещу изменение на кадастралната карта от 2020 г. и накрая продажбата от 2023 г.

С отговора на ответника К. се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение; претендират се разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателката пълномощникът й В.

3 поддържа въззивната жалба.

За въззиваемия И. К. пълномощникът му адв. М.А оспорва въззивната жалба.

За въззиваемите Г. Г., П. Р., И. Г., М. Р., С. Р., Д. Н., Р. К., С. С. и В.

Д. пълномощникът им адв. И. Г. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страни, ДТ е внесена, а по същество съобрази:

Ищцата Р. Й. твърди, че от 04.08.1999 г. упражнява владение върху процесния имот с намерение за своене, поради което го е придобила по давност.

Ищцата твърди, че владението върху процесния имот й било предадено на 04.08.1999 г., на която дата според представената Разписка /л. 9 от първоинстанционното дело/ заплатила на П. Д. Р., М. Г. Й.Н., В. Г. Г., като наследници, и в присъствието на свидетеля Г. Г., сумата от 4 000 000 лева за покупко-продажба на недвижим имот на обект Р.п..

Твърди се в исковата молба, че ищцата и е отдавала имота под наем.

Пред районния съд е разпитан като свидетел Б. К., който дава показания, че ищцата Р. е закупила процесния имот. Свидетелят сочи, че имали споразумение с ищцата той да поддържа имота, защото тя живее в с.

Ерма река. Свидетелят твърди, че само той е ползвал имота. Свид. К. сочи, че никога никой от ответниците не е идвал да му каже да не ползва имота, спор не е имало. Свидетелят твърди, че бил сложил ограда на имота от циментови колове и мрежа, която ограда премахнал, когато миналата година /явно 2023 г./ получил обаждане, че има сделка за имота и трябва да го освободи.

Свидетелят К. твърди, че преди години засаждал мястото с картофи и го поддържал, а след това слагал своя техника. Твърди, че до появата на обявата никой не е спорил, че ползва имот. Свидетелят също така твърди, че бащата на И. К. е влизал в имота, но се е допитвал до него – например дали може да остави дърва; свидетелят им разрешил да оставят керемиди и други материали в спорния имот, докато правели покрив, но питали него.

Пред настоящата инстанция бе извършен преразпит на свидетеля К.. Пред въззивната инстанция свидетелят дава показания, че неговата къща се намира в местността „Р.п.“, а процесния имот се намира на около 500 – 600 метра от неговата къща. Свидетелят обяснява, че има имот в „К.а махала“ в с.

Ерма река, където живее ищцата Р. Й.; Ищцата предложила на К. той да ползва нейното място в гр. Златоград /процесния имот/, тъй като тя не може да ходи често в гр. Златоград, а тя да стопанисва имота на К. в с. Ерма река.

Свидетелят твърди, че тази уговорка е била през 2002 г. – 2003 г., от когато той почнал да ползва имота. К. сочи, че преди това ищцата една или две години идвала на имота – почиствала тръни и други такива дейности. Свидетелят сочи, че когато той взел имота, имота бил ливада и той го разорал /част от 4 него/, за да го ползва, като сеел картофи. Свидетелят сочи, че садил имота около 4 – 5 години, оградил имота с бетонни стълбове и мрежа и бодлива тел; от към улицата направил един портал, за да може да се влиза с товарна кола, защото имал „Ифа“ и малък камион. Свидетелят ползвал част от имота да държи там товарните коли; след като спрял да сади разораното място, го ползвал да държи там други техника – части, дърва. Свидетелят твърди, че от миналата година не ползва мястото, махнал оградата и техниката, когато след поставяне на табела за продажба на имота се обадил някой от собствениците да освободи имота. Свид. К. твърди, че и съседи ползвали имота, но се допитвали до него, като оставяли строителни материали и дърва; временно ползвали имота, докато приключат ремонта на покрива. Конкретно свидетелят сочи, че С. К. ползвал имота да складира дървата за огрев докато ги прибере, както и строителни материали, докато правел ремонт на къщата. Свидетелят сочи и за лице на име Светльо, който временно държал колата си в процесния имот, докато е предаде за скраб.

Свидетелят К. сочи, че ищцата му показала от къде до къде да ползва имота и тогава го заградил. К. твърди, че заградил имота не веднага, а около 2006 – 2007 г.; сочи, че когато правили ремонт на улицата 4 – 5 кола от оградата били паднали заедно с мрежата, той ги върнал на място, за да не пречат към улицата.

Показанията на свидетелката З.Ч. подкрепят показанията на свид.

К.. Тази свидетелка твърди, че от около 20 години вижда в имота Б. /свидетеля К./; Свидетелката сочи, че Б. направил подпорна стена около 2 метра и желязна ограда, за да вкарва товарната си кола; една година мястото било засято от Б. и жена му. Свидетелката Ч. твърди, че не е имало спорове с комшии, знаела, че Б. е купил мястото; П. има някаква част от имота, което чувала от него, като никога не е влизал в спорния имот, включително и последните 20 години. По отношение името на местността свидетелката сочи, че знае, че живее на „Р.п.“, целия район давали парцели като „Р.п.“.

Свидетелката сочи, че питала съседи защо се продава това място, след като е продадено на Б.; освен Б. не знае друг да е ползвал имота; как се разбирали Б. и С. К. не знае, но е виждала дърва на К. в имота.