Решение № 139 от 29.04.2026, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. гр.Велинград, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско дело № 20255210100974 по описа за 2025 година

Предявени са от Е. К. Б. с ЕГН **********, адрес: гр. Ракитово, ул.Хан Аспарух 1, против "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1797 ж.к. Изток, бул./ул. бул. „Д-р Г. М.

Димитров“ № 16А, ет. 1, ап. офис № 2, иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, с който моли съда да прогласи, че договор за кредит № 9879044007/09.01.2024 г. е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК, и в условията на евентуалност съда да прогласи, че клаузата за определяне на „таксата за бързо разглеждане“ по ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № 9879044007/09.01.2024г е нищожна на основание чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД, както и на основание чл. 143 от ЗЗП и чл. 21 от ЗПК вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК обективно съединен с иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, с който ищецът иска ответното дружество да бъде осъдено да му заплати сумата от 264 лева, недължимо платена по недействителен договор за кредит № 9879044007/09.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, и в условията на евентуалност, да осъди „Вивус.БГ“ ЕООД да й заплати, сумата от 226.94 лева, недължимо платена такса разглеждане“ по ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № 9879044007/09.01.2024 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

С исковата молба ищцата излага, че е сключила договор за кредит № 9879044007/09.01.2024 г. с "ВИВУС.БГ" ЕООД, по силата на който получава сумата в размер на 1100 лева, при ГПР 49.70% и годишен лихвен процент40.97 %. Сочи, че съгласно договора следвало да заплати и допълнителна услуга такса разглеждане в размер на 226,94 лева.

1

Твърди, че е заплатила по договора сумата в размер на 1364 лв. Счита, че договор за кредит № 9879044007/09.01.2024 г. е нищожен на основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че бил сключен при неспазване на нормите на чл.

22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че допълнителната услуга „такса разглеждане“ и „такса за удължаване“ по договор за кредит № **********/24.05.2023 г. и Анекси към него са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД и поради това, че били сключени при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Твърди също, че сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като в него не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Счита, че така уговорените допълнителни такси са нищожни на основание чл.10а ал.1 от ЗПК, на основание чл.143 ал.1 от ЗЗП и на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. Поради изложено моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Ангажира доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответното дружество, не депозира отговор.

С писмено становище след изтичане на срока за отговор оспорва предявените искове, като излага съображения по същество, че същите са неоснователни. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26 ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, вр.с чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК, при условията на евентуалност ако бъде отхвърлен иска за нищожност на договора, да се обяви за нищожна отделната клауза за начисляване на такса за бързо разглеждане на искането с правно основание чл. 143 от ЗЗП и чл. 21 от ЗПК вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 34 ЗЗД, а при отхвърляне на иска за обявяване на целия договор за нищожен, при условията на евентуалност – иск за връщане на недължимо платената такса за бързо разглеждане на искането в размер на 226,94 лв.

За основателността на предявените искове, в тежест на ищцата е да докаже, че с ответника е сключен договор № 987904407/09.01.2024 г., че е платила изцяло дължимата сума по договора, а именно сумата от 1364 лв. В тежест на ответника е да докаже, наличието на основание за плащане на сумата от 1364 лв.

Заради това, че ответното дружество не е подал отговор на исковата молба в дадения от съда срок, съдът е обявил в доклада си по делото, че няма факти, които да се признават и да не се нуждаят от доказване, заради което и 2 всички фактически констатации на съда се базират единствено на събраните по делото доказателства.

Видно от представения договор за кредит № 9879044007/09.01.2024 г., страните по настоящото дело са сключили договор за потребителски кредит, по който ответникът е предал на ищцата в заем сумата от 1100 лева за срок от 30 дни, при посочен ГПР 49.70%, включващ само договорната лихва като разход, като ищцата се е задължила да върне сума в общ размер на 1364 лв., включваща главницата, договорна лихва в размер на 37,06 лева и такса за бързо разглеждане в размер на 226,94 лева.

Съгласно чл. 4. 2 от Общите условия кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор в срок до 15 минути от изпращането му. Съгласно т.

4. 4 от Общите условия за заявката за допълнителна незадължителна услуга кредитополучателят дължи Такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на кредита и срока на договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е посочена в специалните условия на договора за кредит и е включена в Тарифата на кредитора.

По делото е прието без възражения заключение по допусната съдебносчетоводна експертиза, като вещото лице установява, че в информационната система на кредитора няма отразени постъпили плащания от страна на ищцата Е. Б. по процесния договор. Размерът на ГПР е формиран по следния начин, в него е включена само договорната годишна лихва в размер на 40,99 %.

Сумата, договорена за такса за бързо разглеждане е в размер на 226,94 лв. Ако същата бъде включена в общите разходи по кредита, то размера на ГПР би бил равен на 1227,42 %.

След анализ на съдържанието на договора, съдът приема, че същият е такъв за ползване на потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

3

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи в исковата молба, съдът констатира следното:

Ищецът е потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключил през 2024 г. договор за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от него. Клаузите в договора за кредит не са индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от търговеца и ищцата не е имала възможност да влияе върху тяхното съдържание, като доказателства за противното не се събраха в хода на производството.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.

От съдържанието на договора се установява, че ГПР е 49.70%. В ГПР, обаче, не е включена дължимата се сума от 226,94 лева - "такса за бързо разглеждане". Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно т. 2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В подкрепа на формулирания извод е и Решение на СЕС по дело C?714/22, в което е прието, че член 3, буква "ж" от ДиректИ. 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги 4 потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

По изложените съображения предвидената в договора "такса за бързо разглеждане" представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на

Министерския съвет на Република България, по-конкретно основен лихвен процент - 0. 1 %, плюс 10 %, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Очевидно е, че с включването на сумата от 226,94 лв. отчетена като такси за допълнителни незадължителни услуги в ГПР, същият ще надвишава многократно предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.