Решение № 5060 от 22.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5060 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100510740 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20115206/06.02.2024 г., постановено по гр. д. № 37555/2020 г. по описа на СРС, 162 състав, е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. М. А., М. М. С., И. П. С., М. И. С. и Е. И. С. срещу К. В. К. и Н. Б. К. положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че ищците са собственици, на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ, на поземлен имот с проектен идентификатор *** с площ от 190 кв. м., заснет погрешно като част от поземлен имот с идентификатор ***.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от М. С., в която се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в производството било установено възстановяването на процесния имот по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследодателя на ищците. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещните страни К. К. и Н. К., в който се сочи, че въззивната жалба е бланкетна, като районният съд е обсъдил подробно всички приети по делото доказателства и въз основа на тях е направил правилен извод за несъществуване на претендираното право. Молят съда да потвърди решението като правилно и да им присъди разноските.

С молба от 09.09.2024 г. М. С., И. С., М. С. и Е. С. заявяват, че поддържат подадената въззивна жалба. По делото правилно било установено, че ищците, като наследници на С.В. И., са собственици на процесния имот по силата на земеделска реституция, при квоти от по 3/9 ид. ч. за М. А. и М. С. и от по 1/9 ид. ч. за И. С., М. С. и Е. С.. Имотът им бил възстановен с решение от 14.07.2019 г. по чл. 18 ж от 1

ППЗСПЗЗ, в което същият бил индивидуализиран с проектен идентификатор, граници и площ, съгласно помощен план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, тъй като към момента на одържавяване на имота не е имало одобрен кадастрален план. Възстановеният с това решение имот бил идентичен с процесния, независимо от това в коя от двете съседни местности е бил записан.

Неправилно обаче районният съд приел, че е налице пречка за реституция по чл.

18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като процесният имот с проектен планоснимачен номер *** попадал в имот с идентификатор ***, който от своя страна бил придобит чрез замяна с друг имот по реда на ЗТСП (отм.), както и бил предмет на последваща разпоредителна сделка. В случая разпоредителните сделки с придобития чрез замяна по ЗТСП (отм.) имот били извършени между наследниците на приобретателя по замяната. Съгласно практиката на ВКС в тази хипотеза имотът не се придобивал от трето лице, а само се ликвидирала съсобствеността между страните, поради което не съществувала пречка за реституция по чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ.

Посочената разпоредба защитавала правата на трети лица, придобити преди влизане в сила на реституционните норми, като изключвала реституцията само при разпоредителни сделки водещи до придобиване на собствеността от нов субект, или при застрояване водещо до фактическа промяна на имота и увеличаване на стойността му. Именно в производството по реституция по ЗСПЗЗ наследниците на приобретателя по замяната не били трети лица, а имали правното положение на техния наследодател, като имотът оставал в различни квоти при тях, а не преминавал в собственост на трето лице. По тази причина нямало извършена разпоредителна сделка по смисъла на посочената разпоредба, замяната по ЗТСП (отм.) не запазвала действието си, а ищците се легитимирали като собственици на процесния имот. Молят съда да отмени обжалваното решение, да уважи исковете и да им присъди разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. По отношение на основателността й съдът съобрази следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав намира решението за валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от М. М. А., М. М. С., И. П. С., М. И. С. и Е. И. С. срещу К. В. К. и Н. Б. К. положителни установителни искове по чл.

124, ал. 1 ГПК вр. чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че ищците са собственици, при квоти, както следва: по 3/9 ид.ч. за М. М. А. и М. М. С., и по 1/9 ид.ч. за И. П. С., М. И. С. и Е. И. С., по наследство и реституция по реда на ЗСПЗЗ, на поземлен имот с проектен идентификатор *** с площ от 190 кв. м., при граници /съседи/ ***, ***, ***, ***,

***, ***, *** - по скица – проект №15-34472117.04.2019г., издадена от СГКК – София, заснет погрешно като реална част от поземлен имот с идентификатор *** по действащите КККР, одобрени със 2 заповед №РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр.

Банкя, община Столична, район Банкя, п.к. 1720, м. „Купен дол“, вид на собствеността: частна, вид територията:урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, площ 1471 кв.м. и стар номер: кв.206, парцел IV, IX.

В исковата молба ищците посочват, че процесният имот, представляващ част от ливада с обща площ от 0,536 дка., им бил възстановен с Решение № 531-1/04.07.2019 г. на ОСЗ - Западна, гр. София, в качеството им на наследници на С.В. И., при квоти както следва: по 3/9 ид. ч. за М. А. и М. С. и по 1/9 ид. ч. за И. С., М. С. и Е. С..

Поддържат, че в административното производство по нанасяне на възстановения имот в кадастралните регистри е подадено възражение от ответниците, поради което исканото изменение е отказано и в действащата кадастрална карта на гр. София описаната реституирана част от поземления имот е заснета погрешно като част от поземлен имот с идентификатор ***, придобит от праводателя на ответниците през 1958 г., чрез замяна срещу друг негов имот, включен в ТКЗС.

В отговора на исковата молба ответниците оспорват иска, тъй като реституираният имот не бил надлежно индивидуализиран в решението на ОСЗ, като посочват, че с решението в полза на Сотир И. била възстановена ливада, намираща се в местността „Мала кория“, която била различна от местността „Купен дол“, където се намирала дадената в замяна нива на праводателя на ответниците В.К.. Налице била пречка за реституция по чл. 18з ППЗСПЗЗ поради последващи разпоредителни сделки с имота, извършени от праводателя на ответниците. Навеждат евентуално възражение за изтекла в тяхна полза 10 годишна придобивна давност, с твърдения К. К. да е осъществявала владение от 1990 г., а Н. К. - от 1997 г.

С обжалваното решение съдът приел от фактическа и правна страна, че с решение № 531-1 от 04.07.2019 г. на ОСЗ - Западна, гр. София в полза на наследниците на С.В. И. е възстановено правото на собственост върху ливада от 0,536 дка, находяща се в землището на гр. Банкя, м. „Мала кория“, представляваща имот № 10 от помощния план съгласно действащия ПУП на гр. Банкя, обхващаща поземлени имоти с проектни идентификатори

2659.2193.3611,

2659.2193.3609,

2659.2193.3608,

2659.2193.3606, включително процесният с проектен идентификатор 2659.2193.3610 с площ от 190 кв. м. Решението не страдало от пороци, обуславящи неговата невалидност, а първият одобрен кадастрален план за местността от 1960 г. бил съставен след включване на имотите в ТКЗС, като за имотите бил съставен стар кадастрален план по ортофотоплан, изготвен въз основа на аерофотоснимки от 1954 г.

В тази хипотеза съгласно чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за установяване на границите на имотите се изготвял помощен план. В случая такъв помощен план за имота бил изготвен (л. 11) и не бил обжалван от ответниците. Към процесното решение били приложени и удостоверение от техническата служба по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ от 06.12.2018 г., както и заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ от кмета на СО, район „Банкя“ (л. 140-142). Възражението на ответниците за липса на идентичност между притежавания от Сотир И. преди реституцията и възстановен в полза на наследниците му имот и имотът на ответниците с идентификатор *** било неоснователно. Съгласно приетото по делото заключение на СТЕ местностите „Мала кория“ и „Купен дол“ били съседни, без ясно установими граници между тях, като имоти от съседни местности били отразявани и в местността „Купен дол“, като при съставяне на първия кадастрален план за района от 1960 г. била възприета преобладаваща местност „Купен дол“. От друга страна, обективни данни за 3 местонахождението на имотите се съдържали и в изготвения ортофотоплан на местността.

Основателно обаче било възражението на ответниците за наличие на отрицателна предпоставка за реституция. Наследодателят на ответниците В.К.К. с договор за замяна по реда на ЗТПС (отм.), обективиран в нотариален акт № 192, том XIX, дело № 3447/1958 г., придобил собствеността върху нива в землището на с. Банкя - Градоман, гр. София, в местността „Купен дол“ с площ от 3 дка., срещу друга негова нива, включена в блока на ТКЗС - с. Банкя. На 22.04.1971 г. В.К. дарил 800/3000 ид. ч. от тази нива на дъщеря си Соня К., която с решение от 19.03.1989 г. по гр. д. № 237/1988 г., постановено рамките на производство по съдебна делба, е получила в самостоятелен дял 800 кв. м. от имота и на свой ред на 27.03.1997 г. го дарила в полза на сина си Н. К.. На 15.03.1990 г. В.К. и съпругата му М. К. дарили в полза на другата си дъщеря К. К. 800/950 ид. ч. от празно вилно място с площ от 950 кв. м., съставляващо североизточната част от имот № 100 в кв. 104 по плана на гр. Банкя, разширение „Парк Димитър Благоев“. Съгласно приетото заключение на СТЕ процесната реална част с проектен идентификатор *** с площ от 190 кв. м., представлява част от поземлен имот № 10 от помощния план за м. „Купен дол“, „Мала кория“ с идентификатор ***. При това положение към датата на влизане в сила на решението по ЗСПЗЗ процесната реална част от имота е била отчуждена чрез замяна по реда на ЗТПС (отм.) и е била предмет на последваща разпоредителна сделка. Така извършената замяна е запазила действието си, което представлявало пречка за реституиране на процесната реална част, попадаща в заменения имот.

По отношение на правилността на решението и във връзка с наведените от страните доводи, въззивният съд намира следното:

Според постоянната и непротиворечива съдебна практика /решение № 92/04.07.2018 г. по гр.д.№ 3321/2017 г. ВКС, 1 ГО/ „искът с правно основание чл. 54, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ по своя характер е установителен иск за собственост на реална част от имот, за която се твърди, че грешно е заснета в границите на имота на ответника /грешка в кадастралната карта/ или че въобще не е заснета като самостоятелен имот /непълнота на кадастралната карта/. Като установителен иск, условие за неговата допустимост е наличието на правен интерес на ищеца за предявяване на този иск. Такъв е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в границите на имота на ответника и ответникът оспорва претендираното от ищеца право върху тази част от имота, поради което не може да се проведе процедурата по чл. 54, ал. 1 ЗКИР за поправяне на грешката в кадастралната карта по административен ред, без предварителното разрешаване на спора за собственост по съдебен ред“.