Акт от 31.07.2020, Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 775

31.07.2020 г., гр. Сливен

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав в публично заседание на 02.07.2020г., в следния състав: председател: МИНЧО МИНЕВ секретар:

ТАНЯ ИВАНОВА прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ гр. дело № 3659 по описа за 2019 година.

В исковата молба на „АГЕНЦИЯ ЗА

СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД /АСВ/ със седалище гр.София се твърди, че по силата на сключен на 29.09.2017г. договор, с № 30421, „Креди Йес“ ООД предоставило на П.И.Б. заем, в размер 700лв. Мъжът пък се задължил да го върне, заедно с договорна лихва в размер на 159.07лв., на дванадесет равни месечни погасителни вноски, всяка по 71.59лв., първата от тях с падеж 16.10.2017г., а последната- с падеж 17.09.2018г. По този начин страните договорили общ размер на плащанията 859.07лв.

Ищецът твърди още, че подписвайки договора, заемополучателя се е задължил да гарантира изпълнението на задълженията си като предостави на кредитори си, в 3-дневен срок, поне две обезпечения от три възможни: издавайки запис на заповед; като осигури поръчител- едно или две физически лица, което да отговаря за изпълнението им или пък като осигури валидна банкова гаранция. Това обаче Б. не сторил и по тази причина за него възникнало задължение и за неустойка, също в абсолютен размер- 640.93 лв., чието плащане също следвало да се извърши по погасителен план на дванадесет вноски, всяка от 53.41лв.

В резултат на това се оказвало, че дълга си ответника трябва да погасява с месечна вноска в размер на 125лв.

Според ищеца, заемодателя е изпълнил задължението си да предостави договорената сума на заемополучателя, тъй като този факт последния удостоверил с под писването на договора. Б. обаче не спазил уговорката да погасява и в срок, задълженията си и по тази причина му била начислена и лихва за забава- защото в договора за заем съществувала и такава уговорка-че дължи законна лихва за всеки ден забава. На това основание му била начислена лихва за периода 15.12.2017г.- датата, на която станала изискуема първата неплатена от ответника вноска, до датата на подаване на заявление в съда, на обща стойност 162.96лв., която представлява сбор от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала и незаплатена вноска.

Ищецът признава, че ответника все пак е извършвал плащания по договора за заем- в размер на общо 251лв., с което били погасени: неустойка 107.82лв.; договорна лихва 44.60лв. и главница 98.58лв.

Търговското дружество-ищец черпи претендираните по това дело права от твърдяното от него обстоятелство, че е кредитор на ответника, тъй като по силата на договор за цесия е изкупило паричните му задължения към „Креди йес“.

Именно в качеството си на актуален кредитор и предвид липсата на изпълнение от страна на П.Б., „Агенция за събиране на вземания“ЕАД депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК за дължимите от мъжа парични суми и му била издадена, в производството по ч.гр.д.№ 2394/2019г., заповед за изпълнение. Срещу нея обаче било подадено възражение по чл.414 от ГПК, което мотивира предявяването от АСВ на искове съда с решението си да приеме за установено, че ответника му дължи: 601.42лв.- неплатена главница, ведно със законната лихва, считано от датата на входиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до изплащане на задължението;

114.47лв.- договорна лихва; 533.11лв.- неустойка и 162.96лв.- обезщетение за забава.

Ищецът претендира и разноски: както в заповедното производство /75лв.+28.24лв./, така и направени от него в настоящото дело, а за последното и, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв.

На ответникът бе връчен препис от исковата молба, но писмен отговор не депозира. Той и не се яви на проведеното съдебно заседание. В него не присъства и представител на ищеца, но чрез писмено изявление на такъв исковете се поддържат.

След като анализира събраните по делото доказателства, съда приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложение на исковата молба- документа, представляващ листи №№ 7,8 и 9 от материалите по делото, на 29.09.2017г. е бил сключен Договор за паричен заем с № 30421, по силата на който „Креди Йес“ООД предоставя на заемателя П.И.Б. паричен заем в размер 700лв., като следва да се приеме, че сумата е получена от мъжа, тъй като договора носи подписа му - в тази връзка изрично т.4 ал.1. Той се е задължил да я върне, заедно с лихва, на дванадесет равни месечни погасителни вноски- с фиксирани падежи. Видно от ал.ал.5 и 7 на т.3, са договорени 3.3% месечна лихва по заема и ГПР 49.61%.

От погасителния план към договора пък е видно, че на съответния падеж заемополучателя трябва да прави две вноски: едната в размер 71.59лв.- за погасяване на задължението по предходния абзац, а другата- в размер 53.41лв., за погасяване на неустойка при липса на обезпечение.

Последното е основано на т.6 от договора- предвидено е задължение за заемополучателя да осигури, в 3-дневен срок, обезпечение на задълженията си, комбинирайки две от следните три възможности: било като издаде запис на заповед, било като осигури поръчител-физическо лице, което да съответства на определен профил или пък като осигури валидна банкова гаранция. Последицата от неизпълнение е неустойка в размер 640.93лв.- т.8.

Част от доказателствения материал са и Общи условия по договор за заем, в сила от 01.04.2016г, на „Креди Йес“.

От документа, представляващ листи №№ 14-18вкл. съда установява, че на 01.10.2018г. е бил сключен Договор за продажба на вземания, по силата на който „Креди Йес“ ООД прехвърля на АСВ свои парични вземания, които се посочват в приложение №1, неразделна част от договора.

Друг от представените с исковата молба документи е точно такова приложение №1 или по-скоро-извадка от него, от 01.10.2018г., в което се съдържа информация, че сред прехвърлените с цесията вземания е / в т.386/ това от П.Б. по договора за заем № 30 421 от 29.09.2017г..

С пълномощното л.№22 от настоящото дело, цедента упълномощава цесионера последния да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на задължението му. Такова уведомление до Б. АСВ е изпратило, но то не е връчено на адресата му. Въпреки това съда приема, че цесията е съобщена на длъжника-ответник- тъй като съобщението представлява част от приложенията на исковата молба и заедно с нея е връчено на ответника от съда, а в самата искова молба се съдържа изявление/искане на ищеца в този смисъл и позоваване от него на отдавна установила се съдебна практика в тази връзка.

От приложеното към настоящото дело частно гражданско дело- № 2394/2019г. съда констатира, че на 03.05.2019г./предвид дата на пощенско клеймо на плика, с който са изпратени документите/ АСВ е депозирало пред Сливенски районен съд заявление по чл.410 от ГПК и в производството по същото му е издадена заповед за изпълнение- № 1513/ 10.05.2019г., с която на мъжа е разпоредено да му заплати сумите, предмет и на настоящото дело, както и разноски в заповедното производство в размер 103.24лв..

Ответникът е подал възражение против заповедта и това е наложило съда да даде указания на заявителя, че трябва да установи съществуването на вземанията си в общия исков процес. Дружеството е предявило своевременно необходимите искове.

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове- за съществуването на парични вземания, за които, както се спомена по-горе, на ищеца е издадена по –рано във времето, в т.н. заповедно производство и на основание чл. 410 от ГПК, заповед за изпълнение. Те са с правно основание чл. 415 ал. 1 и чл.422 ал.1 ГПК; допустими са и са подсъдни на Районен съд - Сливен по правилата на родовата и на местната подсъдност. Становището на съда по всеки от тях е следното:

Установи се по делото- от писмено доказателство, че по силата на сключен на 29.09.2017г. договор, дружеството с фирма „Креди Йес“ е предоставило на лицето П.Б. паричен заем в размер 700лв. Мъжът пък се е задължил да върне сумата, заедно с договорна лихва, на 12 месечни погасителни вноски, всяка от по 71.59лв., а общото задължение възлязло на 859.07лв. Предвид тези договорни клаузи съда намира, че процесния договор е за заем- паричен заем. По тази причина са приложими разпоредбите на чл.240 и сл. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В случая кредитора е изпълнил договорното си задължение, тъй като е предал на заемателя спомената сума. Това- предаването на паричната сума /или пък вещта/ по договор за заем е не изпълнение на задължение на заемодателя, а условието да се приеме, че договора за заем е сключен. Така е, защото договора е реален и едностранен и постигнатото между двете страни съгласие за сключването му не е достатъчно последното да е факт. Необходимо е сумата да бъде предадена.

Длъжникът-ответник обаче не е изпълнил задължението си- да извърши договорените вноски, като е направил плащане/ия само в размер 251лв.

Съдът достига до този извод въз основа на признанието на ищеца на този неизгоден за него факт, както и защото Б. не ангажира доказателства за осъществени от него плащания, а по правилата на процеса това бе в доказателствената му тежест.

Видно от исковата молба, плащането кредитора е отнесъл за погасяване, частично, на следните задължения: неустойка с 107.82лв.; договорна лихва с 44.60лв. и главница с 98.58лв.

Според съда обаче ищеца няма вземане на първото от тези основания. То се обосновава като неустойка, дължима от заемополучателя за това, че не е успял да осигури две от три възможни обезпечения на задълженията си. Въпреки че такава клауза съществува в договора за заем, както и в общите условия на дружеството-заемодател, съда няма да уважи този иск, тъй като тя цели не да обезпечи изпълнение на задължението, а да осигури вземане на кредитора в по-голям краен/сумарен размер – като за заемополучателя възникне задължение за заплащане не само на възнаградителна лихва и обезщетение за забава, но и други суми. Така също, с тази, а и подобни, клаузи кредитора заобикаля вече забранената му/отнета възможност да залага в договорите за кредит изключително завишени лихвени проценти, съответно годишен процент на разходите. Всъщност, изискването към заемополучателя за осигуряване на обезпечение е несъвместимо с природата на процесния договор- това са т.н. бързи кредити, сключвани в момента на поискването или съвсем скоро след това, и отново при не малка по размер възнаградителна лихва- в случая ГПР е 49.611%, като тя е толкова висока и несравнимо по-висока от лихвите, при които банки отпускат заеми, именно поради по-високия риск, който съществува за кредитора, тъй като вземането му не е обезпечено. Т.е., или вземането на кредитора-заемател ще е обезпечено, но ще е с нисък лихвен процент, или пък ще е с висок, но няма да е обезпечено. Така също, предвиждането на тази санкционна за заемополучателя последица при неизпълнение на неговото задължение, с което те стават поне две- неустойка и обезщетение за забава, го поставя в твърде неравноправно положение по отношение на другата страна по договора- заемодателя, което усещане се засилва и от факта, че за дадената му в заем сума заемополучателя дължи и възнаградителна лихва.

Последното е нормално при договори за заем, но не е в границите на нормалното според съда заемодателя да получи три възнаграждения, тъй като освен договорната лихва такъв характер имат, независимо от начина, по който са наречени в договора, лихвата за забава и неустойката.Т.е., клаузата за неустойка в случая е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 и чл.143 ал.2, т.5 от ЗЗП, а за такива съда е задължен служебно да следи- чл.7 ал.3 от ГПК. Ето защо е неоснователен иска за сумата 533.11лв.- неустойка.

Щом ответника- заемополучател не дължи неустойка, то извършеното от него плащане- 251лв., е следвало да се отнесе за погасяване на други негови задължения. Видно от т.3 ал.2 от договора за заем и погасителния план към него, всяка от дванадесетте месечни погасителни вноски /включваща главница и възнаградителна лихва/ е в размер 71.59лв. Това означава, че с общото плащане от 251лв. Б. е погасил изцяло първите три вноски.