Определение № 740 от 28.12.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 740 гр. Враца, 28.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500433 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 413 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 12638/29.08.2025 на А. В. П., ЕГН:

**********, чрез адвокат С. Б. Б. от САК срещу Заповед за изпълнение н а парично задължение по чл. 410 от ГПК с Рег.№ 1507/ 11.08.2025 от 11.08.2025г. в частта за разноските по ч.гр.дело № 2526 / 2025 г. , ГО, IV с-в, Районен съд - Враца.

В частната жалба се излагат съображения за недопустимост на заповедния съд служебно да намалява размера на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в рамките на неговата първа фаза. Казва се, че нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК не може да намери приложение в това производство, защото то е едностранно и безспорно и неучастваща страна няма как да депозира възражение за прекомерност към този момент. Такова възражение би могло да бъде направено едва на по-късен етап. Оплаква се, че с действията си заповедният съд е нарушил диспозитивното начало. Излага доводи за принципите на свободата на договаряне, свободната стопанска инициатива, равенство и забрана за дискриминация, подчертавайки, че пазарът е водещ при определяне на адвокатските възнаграждения, а съдът няма право да се намесва в отношенията между адвокат и клиент, без да е сезиран с такова възражение. Отбелязва, че Наредбата за възнагражденията на адвокатската работа понастоящем е в съответствие с правото на ЕС, доколкото тя не предвижда минимален размер на възнаграждение, съответно - че позоваването на тази практика е ирелевантно. Посочва се също, че трябва да се вземе предвид, че осъществените от процесуалния представител действия не се изчерпват с подаването само на 1 заявлението за издаване на заповед за изпълнение, доколкото преди това същият е събрал необходимата документация, съответно се е запознал с нея и е предприел последващата организация по защита и съдействие на своя доверител.

Моли разпореждането, обективирано в обжалваната заповед за изпълнение, да бъде отменено като неправилно и въззивният съд да присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение - 400 лв.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл.413, ал.1 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред Районен съд-Враца е образувано по повод заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.“, чрез клона си „ УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.-клон България“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** за парично вземане в размер на 782,33 лева, представляваща главница - обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяната на полет номер W64301 от 02.07.2024 г. по дестинацията летище София - Лондон; Със заявлението са претендирани и сумата 25,00 лева - разноски за държавна такса и сумата 400,00 лева-разноски за адвокатско възнаграждение с ДДС.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение с Рег.№ 1507/ 11.08.2025 от 11.08.2025г., с която Районен съд — Враца е уважил изцяло искането в частта относно претендираните главница и разноски за внесена държавна такса.

Искането за присъждане на разноски за платеното адвокатско възнаграждение е намерено за частично основателно - съдът е приел, че следва служебно да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на делото, позовавайки се на Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 г. на СЕС. Извършвайки служебно преценка за сложността на производството и такава за пропорционалност на разноските, съдът е приел, че в конкретния случай възнаграждението следва да бъде намалено и на заявителя да се присъдят разноски в размер на 240 лв. с ДДС.

Въззивният съд намира частната жалба за основателна. Съгласно чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 412, т. 6 ГПК заплатените от ищеца, съответно заявителя такси, разноски и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Следователно предпоставките за присъждането на разноски, включително и в производство по чл. 410/417 ГПК, са две - искането да е уважено и разноските да са сторени.

В случая вземанията по заявлението са изцяло уважени и заявителят е представил доказателства за ефективно заплатен адвокатски хонорар за заповедното 2 производство срещу този длъжник в размер на 400 лв., но районният съд не е присъдил пълния размер на сторените в производството разноски в полза на страната, която има такова право.

Въззивният съд подкрепя по принцип аргументите за пропорционалност на разноските и възможността на съда да определи и присъди различен от поискания размер на разноски за адвокат, но намира същите за неприложими по служебен почин на съда в настоящата хипотеза. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 78 ГПК ясно разпорежда кога и при съобразяване на какви критерии съдът има право да присъди на страната различен размер на разноски, свързани с нейния адвокат, а именно - по искане на насрещната страна. Възражение за прекомерност насрещната страна може да заяви с подаване на самостоятелна жалба срещу заповедта в частта за разноските или в последващо исково производство по реда на чл. 422 ГПК.

В този смисъл са мотивите в т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които с приемането на действащия ГПК отпада правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита и че само страна може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи своята преценка съобразно правната и фактическа сложност на делото и ако изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата, да намали размера на адвокатския хонорар. Аргументи в този смисъл се извеждат и от мотивите в т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в смисъл, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, като в образуваното исково производство по реда на чл. 422 ГПК съдът следва да разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд - Враца - напр.

Определение № 503/14.10.2022 г. по ч.гр.д. № 412/2022 г., II въззивен граждански състав, и Определение № 445/13.08.2025 г. по ч.гр.д. № 346/2025 г., III въззивен граждански състав.

Обратното не следва от цитираното от районния съд решение на СЕС, тъй като същото намира приложение при определяне от съда на възнаграждение при оказана безплатна правна помощ, както и при извършване на преценка за пропорционалност след заявено възражение за прекомерност от насрещната страна. В единия случай адвокатско възнаграждение не е заплатено ефективно, единствено е предоставена правна помощ, като съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата в този случай изначално съдът (а не страните по договорен път) определя адвокатското възнаграждение и го присъжда на адвоката. В другия случай е упражнено процесуалното право на 3 възражение за прекомерност от насрещната страна, в който случай съдът дължи разглеждане по същество на това възражение. Както се каза, настоящата хипотеза не е такава.

Предвид изложеното и доколкото в развилото се едностранно производство нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е била приложена служебно от съда, без да е надлежно сезиран с такова искане от насрещната страна, то съдът е допуснал процесуално нарушение, довело до неправилен краен извод относно размера на разноските, за които следва да се издаде заповед за изпълнение. В случая са налице всички предпоставки за уважаване на претенцията за разноски в размер на 400 лв.

По тези съображения заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските, в която е обжалвана, като постановена при допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до неправилност, като вместо това на заявителя бъде присъдена допълнително сумата от 160 лв. с ДДС, представляваща разликата от присъдената сума от 240 лв. до пълния заявен размер от 400 лв. Жалбата следва да се уважи и делото да се върне на Районен съд - Враца за издаване на заповед за изпълнение за разноски в размер на още 160 лв.

Воден от горното, Окръжен съд – Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 11.08.2025 г., обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК Рег.№ 1507/ 11.08.2025 . по разноските по ч.гр.д. № 2526 / 2025Г-, ГО, IV с-в, Районен съд - Враца, в частта за разноските, с която не е уважено искането на заявителя А. В. П., ЕГН: ********** за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., а е присъдена само сумата от 240 лв., като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт., чрез клона си „ УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.-клон България“, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора А. В. П., ЕГН: ********** сумата от още 160 лв. с ДДС, представляваща разликата от присъдената сума в размер на 240 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 2526/2025 г. по описа на Районен съд - Враца до пълния размер от 400 лв. с ДДС на сторените от заявителя разноски за адвокатско възнаграждение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на А. В. П., ЕГН: ********** против длъжника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.“, чрез клона му „ УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.-клон България“, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** за сумата от 160 лв., представляваща допълнително присъдената сума за разноски за адвокатско 4 възнаграждение в заповедното производство.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Враца за издаване на заповед за изпълнение за допълнително присъдената сума.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 740 гр. Враца, 28.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500433 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 413 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 12638/29.08.2025 на А. В. П., ЕГН:

**********, чрез адвокат С. Б. Б. от САК срещу Заповед за изпълнение н а парично задължение по чл. 410 от ГПК с Рег.№ 1507/ 11.08.2025 от 11.08.2025г. в частта за разноските по ч.гр.дело № 2526 / 2025 г. , ГО, IV с-в, Районен съд - Враца.

В частната жалба се излагат съображения за недопустимост на заповедния съд служебно да намалява размера на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в рамките на неговата първа фаза. Казва се, че нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК не може да намери приложение в това производство, защото то е едностранно и безспорно и неучастваща страна няма как да депозира възражение за прекомерност към този момент. Такова възражение би могло да бъде направено едва на по-късен етап. Оплаква се, че с действията си заповедният съд е нарушил диспозитивното начало. Излага доводи за принципите на свободата на договаряне, свободната стопанска инициатива, равенство и забрана за дискриминация, подчертавайки, че пазарът е водещ при определяне на адвокатските възнаграждения, а съдът няма право да се намесва в отношенията между адвокат и клиент, без да е сезиран с такова възражение. Отбелязва, че Наредбата за възнагражденията на адвокатската работа понастоящем е в съответствие с правото на ЕС, доколкото тя не предвижда минимален размер на възнаграждение, съответно - че позоваването на тази практика е ирелевантно. Посочва се също, че трябва да се вземе предвид, че осъществените от процесуалния представител действия не се изчерпват с подаването само на 1 заявлението за издаване на заповед за изпълнение, доколкото преди това същият е събрал необходимата документация, съответно се е запознал с нея и е предприел последващата организация по защита и съдействие на своя доверител.