Решение № 1361 от 07.07.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1361

Сливен, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ административно дело № 20267220700270 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от Н. Д. Р., [ЕГН], с адрес: гр. Сливен, [жк], вх. ..., ап. ...., подадена чрез адв. Н. К. П. от АК–Сливен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0813-000124/15.05.2026 г., издадена от Т. П. М. на д. Н. с. към ОДМВР - Ямбол, Сектор „Пътна полиция“ - Ямбол, упълномощен със Заповед № 326з-2012/17.12.2025 г. на Директора на ОДМВР - Ямбол, с която на жалбоподателя Н. Д. Р. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство до сключването на Застраховка „ГО“.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага се становище по съществото на спора. Моли се съдът да отмени оспорената ЗППАМ. Претендира се присъждане на всички направени в хода на производството съдебно-деловодни разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Д. Р., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител адв. Н. К. П., който поддържа жалбата, съобразно изложените в нея доводи. Заявява, че иска да заостри вниманието на факта, че от представената по делото застраховка на ППС – ремарке се установява, че тя е сключена на 14.05.2026 г., а ЗППАМ е от 15.05.2026 г., поради което счита, че това е най-важното основание, поради което трябва да бъде отменена оспорената ЗППАМ. Моли да бъдат присъдени направените разноски от жалбоподателя, за което прилага списък на същите, заедно с договор за правна защита и съдействие.

Административният орган Началник сектор към ОДМВР - Ямбол, Сектор „Пътна полиция“ - Ямбол, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по същество.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.05.2026 г. полицейският служител Х. Н. Д. на д. м. а. при Сектор „Пътна полиция“ Ямбол, ОДМВР - Ямбол, съставил АУАН серия GA № 1236092/14.05.2026 г. (л. 18) на жалбоподателя Н. Д. Р. за това, че на 14.05.2026 г. около 16:30 часа в обл. Ямбол, общ. Ямбол, гр. Ямбол, ул. „Преслав“ до кръстовище с обходен път „Изток“, управлява лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег.№ [рег. номер], с прикачено към него ремарке за лек автомобил марка „Боро бр. 2“ с рег.№ [рег. номер]. След извършена справка с РСОД се установило, че ремаркето е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, във връзка с чието притежание и използване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Нарушението било квалифицирано по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането. При съставянето на акта било иззето СУМПС [номер] и СРМПС № *********. Актът бил връчен на Р. веднага след съставянето му, който го подписал, като посочил, че няма възражения.

На основание съставения АУАН серия GA № 1236092/14.05.2026 г. и в съответствие със Заповед № 326з-2012/17.12.2025 г. на Директора на ОДМВР - Ямбол (л. 23 - 24), ответникът на длъжност Началник сектор към ОДМВР - Ямбол, Сектор „Пътна полиция“ - Ямбол, издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0813-000124/15.05.2026 г., с която на жалбоподателя Н. Д. Р. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство до сключването на Застраховка „ГО“ (л. 5 и 17).

Заповедта била връчена лично срещу подпис на Н. Д. Р. на 15.05.2026 г., който я оспорил директно пред Административен съд - Сливен с жалба вх.№ СД-01-01-1617/18.05.2026 г. (л. 2).

Към доказателствата по делото са приобщени копия на: справка от нарушител/водач от АИС АНД (л. 19 - 21); справка по история на регистрацията на ремарке с рег.№ [рег. номер] и за собственика му (л. 22) и полица за сключена задължителна застраховка „ГО“ на ремарке с рег.№ [рег. номер] (л. 6 и 26).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 326з-2012/17.12.2025 г. на Директора на ОДМВР - Ямбол, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и началник сектор „ПП“ при ОДМВР - Ямбол, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 от ЗДвП. Приложената ПАМ е по чл. 171, т. 2 от ЗДвП и в този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите основания за издаване на заповедта и се е позовал на съставения АУАН серия GA № 1236092/14.05.2026 г., което препращане води до напълно изяснена фактическа обстановка. Правилно и законосъобразно административният орган е посочил правните основания за нейното издаване както и квалификацията на извършеното нарушение. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

Според чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат различни ПАМ, между които и временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който няма задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, до сключването й.

При проверката на ЗППАМ за съответствието й с материалния закон съдът дължи изследване на въпроса дали към момента на издаването й е било налице материалното основание за това, а именно наличие на пътно превозно средство, за което няма сключена задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В конкретния случай по делото е безспорно установено, че жалбоподателят Н. Д. Р. е собственик на процесното ремарке за лек автомобил марка „Боро бр. 2“ с рег.№ [рег. номер]. Установено е също така и не се оспорва от жалбоподателя, че към момента на извършване на проверката и съставяне на АУАН от полицейския служител Х. Н. Д. на д. м. а. при Сектор „Пътна полиция“ Ямбол, ОДМВР – Ямбол, за ремаркето не е била сключена задължителна застраховка „ГО“. От представената по делото застрахователна полица се установява, че такава е била сключена веднага след извършване на проверката на 14.05.2026 г.. Този факт се установява и от представената по делото от административния орган справка по история на ПС с рег.№ [рег. номер], а именно за служебна промяна на регистрацията му – служебно възстановяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна ГО, извършено на 14.05.2026 г..

Оспорената ЗППАМ е издадена на 15.05.2026 г., т.е. след отпаднало материално основание за издаването й, тъй като към посочената дата е имало налична сключена задължителна застраховка „ГО“ за процесното ремарке за лек автомобил марка „Боро бр. 2“ с рег.№ [рег. номер], собственост на жалбоподателя Р.. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Законовите предпоставки за издаване на заповед от категорията на оспорената в настоящото съдебно производство, нормирани в цитирания по – горе чл. 171, т. 2, б. "в" от ЗДвП изискват липса на сключена застраховка "Гражданска отговорност", като в настоящия случай при постановяване на акта такава застраховка за автомобила е сключена. Към 15.05.2026 г. основанието за прилагане на процесната принудителна административна мярка е отпаднало и административният орган е следвало преди постановяване на своя акт да се увери, че изискванията на закона към собственика на превозното средство са нарушени. Законодателят ясно е разпоредил и условието за отпадане на ПАМ – при сключване на задължителния застрахователен договор. Изпълнението на това задължение на собственика един ден преди прилагане на мярката налага извода, че заповедта е издадена при липса на относимото законово основание. Нещо повече - по аргумент от чл. 171, т. 2 от ЗДвП разглежданата мярка е преустановителна по своя характер и нейното прилагане на посочената по – горе дата е извършено в несъответствие с материалноправните изисквания и в противоречие с целта на закона.

По изложените съображения съдът приема, че към датата на издаване на обжалваната ЗППАМ не е било налице нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, което да е извършено от жалбоподателя, поради което наложената му ПАМ е незаконосъобразна, тъй като се явява лишена от основание.

Отделно от това, от изложеното следва че ЗППАМ се явява и постановена в противоречие на целите на чл. 22 от ЗАНН, което е друго самостоятелно основание за отмяната й, тъй като съгласно чл. 22 от ЗАНН ПАМ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици. В случая процесната ПАМ се налага под прекратително условие – до сключване на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, т.е. нейното съществуване би било оправдано до сключване на застраховката, но не и след това, тъй като от него момент насетне тя изоставя функциите си по чл. 22 от ЗАНН и се превръща в санкция, каквото свойство й е чуждо и не е позволено от закона. Още по-малко оправдано е същата да се налага при вече отпаднало основание.

Съобразно изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу него се явява основателна и следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него по делото разноски в размер на 5,11 евро, представляващи внесена държавна такса за разглеждане на делото и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 евро, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0813-000124/15.05.2026 г., издадена от Т. П. М. на д. Н. с. към ОДМВР - Ямбол, Сектор „Пътна полиция“ - Ямбол, упълномощен със Заповед № 326з-2012/17.12.2025 г. на Директора на ОДМВР - Ямбол, с която на жалбоподателя Н. Д. Р. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство до сключването на Застраховка „ГО“.