Решение № 169 от 26.11.2021, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№............. град Шумен, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – град

Шумен, в публичното заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Снежина

Чолакова при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 164 по описа за 2021 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр.с чл.4, ал.1-5 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Административното производство е образувано въз основа на жалба с вх.№ 94-В-111 от 10.05.2021г. по описа на Община В.П., уточнена с молба рег.№ ДА-01-1641/01.06.2021г. по описа на ШАдмС, депозирани от В.С.Д. с ЕГН **********,***«Б.Ч.Д..» № 148, срещу Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК (АУЗ) № 6293-1/26.02.2020г., издаден от П.Л.Д., на длъжност специалист „Административно обслужване“ в Община В.П., с който са установени задължения на В.С.Д. за Данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и Такса „Битови отпадъци“ (ТБО) за данъчни периоди 2017г., 2018г. и 2019г., в общ размер на 3782,62 лева, от които 493,40 лева ДНИ и 3289,25 лева ТБО, ведно с лихви за просрочие в общ размер 573,15 лева, от които 74,76 лева лихви върху задълженията за ДНИ и 498,39 лева лихви върху задълженията за ТБО.

В жалбата се навеждат аргументи за незаконосъобразност на атакувания АУЗ, като се сочи, че поради неизплатени задължения за предоставена вода „ВиК-Шумен“ООД е прекъснало водоснабдяването на имота, с което си действие едностранно е прекратило договора за водоснабдяване и в резултат на това предприятието е станало неизползваемо. Сочи се, че считано от 2012г., предприятието, за което са установени задължения за Такса „Битови отпадъци“, не работи като промишлен обект със стопанско предназначение – „дърводелски цех“. Навеждат се и доводи, че през периодите, описани в АУЗ, по отношение на обекта не е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване, нито са кумулирани битови отпадъци. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания акт в цялост.

В съдебно заседание В.С.Д. се представлява от адвокат Ж.Ж.от ШАК и С.Д.– син на оспорващата, които в хода на устните състезания поддържат жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвиват, отправяйки искане за отмяна на АУЗ както по отношение начислените задължения за ТБО, така и по отношение начислените задължения за ДНИ.

Ответната страна – Главен специалист „Местни данъци и такси“ и ръководител на местни приходи по чл.4, ал.5 от ЗМДТ при Община В.П., редовно и своевременно призован, не се явява лично. Същият се представлява от адвокат Г.Б.от ШАК, която в първото по делото заседание и в писмено становище рег.№ ДА-01-2809/25.10.2021г. по описа на ШАдмС оспорва жалбата, отправяйки искане за отхвърлянето ѝ като неоснователна. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на производството писмени доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

С декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.№ 1574/12.07.2012г. оспорващата В.С.Д. декларирала, че е придобила по наследство недвижим имот с партиден № 7701Н1632, с адрес на имота п.к.9850, гр.В.П., представляващ земя и сграда, както следва:

- 1/1 идеална част от Земя с площ 8002,00 кв.м. и застроена площ 1060.00 кв.м.;

- 1/1 идеална част от Производствен обект с година на построяване 1956г., с конструкция М1-масивна и с РЗП общо 577.00 кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 577.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван 0.00 кв.м.;

- 1/1 идеална част от Производствен обект с година на построяване 1997г., с конструкция М3-масивни монолитни и с РЗП общо 76.00 кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 76.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван 0.00 кв.м.;

- 1/1 идеална част от Други нежилищни обекти с година на построяване 1957г., с конструкция ПМ-полумасивна и с РЗП общо 11.00 кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 11.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван 0.00 кв.м.;

- 1/1 идеална част от Производствен обект с година на построяване 1997г., с конструкция М3-масивни монолитни и с РЗП общо 11.00 кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 11.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван 0.00 кв.м.;

- 1/1 идеална част от Други нежилищни обекти с година на построяване 1957г., с конструкция ПН-паянтова и с РЗП общо 52.00 кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 52.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван 0.00 кв.м.;

- 1/1 идеална част от Други нежилищни обекти с година на построяване 1957г., с конструкция ПН-паянтова и с РЗП общо 73.00 кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 73.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван 0.00 кв.м.;

- 1/1 идеална част от Други нежилищни обекти с година на построяване 1997г., с конструкция ПН-паянтова и с РЗП общо 260.00 кв.м., в т.ч. РЗП на обекта 260.00 кв.м., РЗП на мазе 0.00 кв.м., РЗП на таван 0.00 кв.м.

С резолюция за възлагане на проверка за установяване на факти и обстоятелства № 6293/26.02.2020г., издадена от Д.А., на длъжност Главен специалист «Местни данъци и такси» при Община В.П., било разпоредено извършването на проверка по отношение на В.С.Д. от гр.Варна, чието извършване било възложено на П.Л.Д.– специалист «АО» и Б.М.В.– Старши специалист «МДТ» при Община В.П., със срок на проверката – 04.03.2020г.

Въз основа на разпоредената проверка, П.Л.Д.– специалист «АО» и орган по приходите по смисъла на чл.4, ал.3 от ЗМДТ, по силата на Заповед № 632/20.11.2017г. на Кмета на Община В.П., на основание чл.107, ал.3 от ДОПК издала АУЗ № 6293-1/26.02.2020г., с който установила, че В.С.Д. дължи ДНИ и ТБО за периода 2017г.-2019г. за притежавания от нея имот с Партиден № 7701Н1632, с адрес п.к.9850, гр.В.П., представляващ земя и сгради, както и лихви за просрочие, изчислени към 26.02.2020г., както следва:

ДНИ :

За 2017г. - 165,72 лева главница и 41,87 лева лихви, на обща стойност 207,59 лева;

За 2018г. – 163,96 лева главница и 24,75 лева лихви, на обща стойност 188,71 лева.

За 2019г. - 163,72 лева главница и 8,14 лева лихви, на обща стойност 171,86 лева.

ТБО :

За 2017г. - 1104,79 лева главница и 279,11 лева лихви, на обща стойност 1383,90 лева;

За 2018г. – 1093,00 лева главница и 165,01 лева лихви, на обща стойност 1258,01 лева.

За 2019г. - 1091,46 лева главница и 54,27 лева лихви, на обща стойност 1145,73 лева.

Общата стойност на установените задължения за ДНИ и ТБО е в размер на 3782,65 лева главница и 573,15 лева лихви, на обща стойност 4355,80 лева.

След издаването му, АУЗ бил съобщен на оспорващата чрез нейния пълномощник С.Д., на 23.02.2021г., видно разписката към АУЗ.

Несъгласна със същия, В.Д. го оспорила пред Ръководителя по местни приходи по чл.4, ал.5 от ЗМДТ с жалба вх.№ 94-В-67/ от 05.03.2021г.

С Решение № 002/27.04.2021г., издадено от Д.В.А.– Главен специалист «МДТ» при Община В.П., в качеството си на ръководител на местни приходи по чл.4, ал.5 от ЗМДТ, е потвърдила изцяло АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № 6293-1/26.02.2021г., съставен от П.Л.Д.– специалист «АО» при Община В.П.. За да постанови този резултат, решаващият орган е приел, че АУЗ е издаден от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В тази връзка е посочил, че АУЗ е издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК за неплатени в срок задължения по подадена декларация от оспорващата, представляваща писмено признание относно съдържащите се в нея факти и обстоятелства, с характер на частен свидетелстващ документ, въз основа на която органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителна вноска, като задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон. Приел е, че съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлените имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Посочил е и, че съгласно чл.62 от ЗМДТ ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като границите на районите и видът на предоставяните услуги, както и честотата на сметоизвозване, се определят със заповед на кмета (чл.63, ал.2 от ЗМДТ), което в случая е сторено със Заповеди № 474/27.10.2016г., № 589/30.10.2017г. и № 441/29.10.2018г., според които имотът на оспорващата попада в регулационните граници на населеното място. Уточнил е също, че съгласно чл.64, ал.1 от ЗМДТ, таксата се дължи от собствениците на имоти на територията на общината, поради което позоваването от жалбоподателката на Наредба № 7 от 23.09.1999г. е неотносимо. В решението е посочено също, че размерът на ТБО е определен по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно, съобразно Решение № 241 по Протокол № 19/20.12.2016г. на ОбС-Нови пазар и е включен в Наредба № 4 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община В.П., като за периода 2017г.-2019г. ТБО е изчислена съобразно чл.15 от Наредба № 4 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги в Община В.П., във връзка с Приложение № 1 от същата.

Допълнено е и, че съгласно чл.71, т.1 от ЗМДТ, такса за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи при непредоставяне на услугата от общината или ако имотът не се използва през цялата година, и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година (каквито в случая не са подавани). Въз основа на изложените аргументи решаващият орган е потвърдил изцяло атакувания пред него АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК с № 6293-1/26.02.2020г.

Решението е съобщено на оспорващата на 28.04.2021г., видно от приложеното известие за доставяне с обратна разписка.

Несъгласна с АУЗ, В.Д. го е оспорила пред Административен съд-гр.Шумен с жалба вх.№ 94-В-111/10.05.2021г., въз основа на която е образувано настоящото дело.

В хода на съдебното производство е допусната и приета без оспорване от страните съдебно – икономическа експертиза (СИЕ). Същата е установила конкретните размери на задълженията на оспорващата за 2017г., 2018г. и 2019г., като не е констатирала разминавания с изчисленията, направени в акта. Анализирала е представените по делото документи, като въз основа на извършения анализ е заключила, че същите удостоверяват реалното предоставяне на всички услуги, включени в ТБО.

Съдът кредитира експертното заключение като обективно и компетентно дадено, с изключение на частите му, съдържащи правни изводи, чието формиране не е в правомощията на вещото лице.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК с № 6293-1/26.02.2020г., издаден от орган по приходите при община Шумен, е депозирана в законоустановения 14 дневен срок (доколкото решението на решаващия орган е съобщено на 28.04.2021г., а жалбата срещу АУЗ е депозирана на 10.05.2021г.) и след осъществяване на административен контрол по реда на чл.155 от ДОПК пред компетентния решаващ орган съгласно чл.4, ал.5 и чл.9б от ЗМДТ – Ръководител на местни приходи по чл.4, ал.5 от ЗМДТ при Община В.П., явяващ се задължително условие за съдебно обжалване на акта. Същата е депозирана от лице, притежаващо правен интерес от оспорване на АУЗ, в качеството на негов адресат, за който актът създава задължения.

По всички изложени съображения, жалбата срещу АУЗ се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

Съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК, в настоящото производство съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като съобразява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.