Решение № 4871 от 16.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4871 гр. София, 16.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100509728 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД срещу решение от 13.05.2021г., постановено по гражданско дело № 4679/2021г. на СРС, 40 състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от въззивното дружество срещу „ЗК Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над сумата 1275. 72 лв. до пълния предявен размер от 1623. 56 лв. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 328. 86 лв. до пълния предявен размер от 419 лева.

Въззивникът – ищец обжалва решението в посочената част, с доводи за неправилност и необоснованост. Поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил, че процесният автомобил към датата на ПТП е бил в експлоатация от 1 година, 4 месеца и 9 дни, т.е. е бил в гаранция и е следвало да бъде възстановен в официален сервиз. Сочи, че така определеното обезщетение е под определения минимален размер съгласно Наредба № 49/14.10.2014г. за задължително застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз. Счита, че в случая действителните вреди са тези, които увреденият 1 реално би заплатил за ремонта на процесното МПС в оторизирания сервиз на вносителя на автомобила, доколкото автомобилът е бил нов и предмет на гаранционно поддържане. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и да постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове, както и да му присъди сторените разноски.

Въззиваемият – ответник ЗК „Л.И.“ АД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор.

Решението в частта за уважаване исковете е влязло в сила.

Софийски градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната му част.

При преценка правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира следното:

Производството пред СРС е образувано по предявени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на главница в размер на сумата 1623. 56 лв., представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Ланд Ровер Дискавъри спорт“, рег. № *******, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.03.2018г. в гр. София, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане и сумата 419 лв. – лихва за забава за периода 13.07.2018г. – 26.01.2021г.

С оглед влязлата в сила част на решението за уважаване на исковете, спорен във въззивното производство е само въпросът за размера на обезщетението по чл. 411 КЗ.

За да уважи частично иска за главницата, СРС е приел, че размерът на обезщетението възлиза общо на сумата 2899. 28 лв., която представлява стойността на щетите по средни пазарни цени съгласно заключението на приетата САТЕ, като е приспаднал извънсъдебно признатата и заплатена от 2 ответника сума в размер на 1638. 56 лв.

Съгласно заключението на приетата САТЕ, стойността на вредите съгласно Методиката към Наредба № 49/14.10.2014г. е в размер на сумата 3247. 12 лв., какъвто е размерът на заплатената от ищеца сума на автосервиз „Мото пфое“ ЕООД, където е ремонтиран увредения лек автомобил „Ланд Ровер Дискавъри спорт“, съгласно неоспорените представени две фактури №№ 225620 и 2256221 от 26.04.2018г. Вещото лице е дало констатации в отговор на въпрос, поставен от ищеца, че към датата на застрахователното събитие, процесният автомобил е бил в експлоатация 1 година, 4 месеца и 9 дни, считано от датата на първоначалната регистрация – 27.10.2016г. и предвид този срок, е бил в гаранционен период, при липса на събития, изключващи гаранцията. Ответникът не е оспорил тези констатации на вещото лице, включително и в хода на въззивното производство. Не е спорно и обстоятелството, че сервиз Мото пфое е официалният сервиз на марката автомобили „Ланд Ровер“.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Законодателят изрично е предвидил възможността застрахователят по имуществена застраховка да предяви вземанията си директно към застрахователя по "Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на 3 автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.

Размерът на застрахователното обезщетение по имуществените застраховки трябва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди към деня на събитието – чл. 386, ал. 2 КЗ. ъгласно чл. 400, ал. 1 КЗ, за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. За възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Противно на доводите в жалбата, Методиката – приложение № 1 към чл.

15, ал. 4 към Наредба № 24 от 8 март 2006г. /действащо право по арг. от § 3, ал. 3 от ПЗР на Наредба № 49/14.10.2014г./ не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката. В разпоредбата на чл. 4 от Методиката изрично е предвидено, че се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Независимо от изложеното, в процесния случай ищецът се е позовал на Методиката, с оглед твърденията, че процесният увреден автомобил е гаранционен. Тези твърдения не са оспорени от ответника и са подкрепени от констатациите на вещото лице. По делото са приети два броя неоспорени фактури, издадени на ищеца във връзка с отремонтирането на процесния автомобил в официалния сервиз на марката на обща стойност от 3247. 12 лева. Същата стойност е посочена от вещото лице като оценка на процесните щети по пазарни цени, по задачата на ищеца, 4 съгласно методиката. С оглед гореизложеното, настоящият състав счита, че ответникът ЗК „Л.И.“ АД, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", дължи възстановяване на платеното от въззивника - ищец обезщетение до пълния размер на предявените и действително причинените и изплатени от него щети, съобразно приложените по делото писмени доказателства за отремонтиране на автомобила в официален сервиз.

С оглед изложеното, жалбата е основателна и решението в обжалваната част следва да бъде отменено, като бъде постановено ново за уважаване на иска за главницата до пълния предявен размер от 1623. 56 лв., както и акцесорния иск за мораторна лихва до пълния размер от 419 лв. По отношение на иска за мораторна лихва за забава не са изложени конкретни оплаквания и е налице сила на присъдено нещо по отношение на определения момент на забавата.

Решението следва да бъде отменено и в частта, с която са присъдени разноски в полза на ответното дружество.

С оглед изхода на спора, на въззивника – ищец следва да се присъдят допълнително претендираните и доказани разноски за СРС в размер на сумата 95. 41 лв. и сумата 150 лв. – разноски за въззивното производство.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 13.05.2021г., постановено по гражданско дело № 4679/2021г. на СРС, 40 състав, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Дженерали застраховане“ АД срещу „ЗК Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над сумата 1275. 72 лв. до пълния предявен размер от 1623. 56 лв. и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 328. 86 лв. до пълния предявен размер от 419 лева., както и в ЧАСТТА, с която е осъдено „Дженерали застраховане“ АД да заплати на „ЗК Л.И.“ АД, сумата 64. 33 лв. – разноски по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, с ЕИК ******* да заплати на ЗК „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК*******, на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, допълнително сумата 347. 84 лв. /разлика над сумата 1275. 72 лв. до пълния 5 предявен размер от 1623. 56 лв./, представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на лек автомобил „Ланд Ровер Дискавъри спорт“, рег. № *******, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 08.03.2018г. в гр. София, ведно със законната лихва от 27.01.2021г. до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата 90. 14 лв./ разлика над сумата 328. 86 до пълния предявен размер от 419 лв./ - лихва за забава върху главницата за периода 14.07.2018г. – 26.01.2021г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 150 лв. – разноски за въззивното производство и сумата 95. 41 лв. – допълнително разноски за първоинстанционното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6