Решение № 206 от 15.07.2020, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 206 15.07.2020 г. град Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Окръжен съд – Хасково, граждански състав, на първи юли, две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ГОЧЕВ

2. МИЛУШ

ЦВЕТАНОВ, секретар: Г* К*, като разгледа докладваното от мл. съдия Милуш

Цветанов в.гр.д. № 508 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 5/04.02.2020г., постановено по гр.д. №38/2019г. по описа на Районен съд - Ивайловград са уважени предявени от Д.Г.К. против,Териториално поделиение „ДГС- Ивайловград“, с ЕИК:201617600640046, на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, съответно - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № РД-11-1/28.02.2019г. на директора ТП ДГС Ивайловград; за възстановяването на Д.К. на заеманата от него преди уволнението длъжност „****“ в ТП ДГС Ивайловград; и за заплащане на обезщетение в размер 7320 лева за срока от 6 месеца, през които ищецът е останал без работа, считано от 28.02.2019г., ведно със законна лихва от 24.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати деловодни разноски съответно - на ищеца- 600лв., и по сметка на РС- Ивайловград – 990,96лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът - ТП ДГС Ивайловград, като страната, чрез пълномощника си, го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил адекватно събраните по делото доказателства, приемайки и позовавайки се на експертно заключение по въпроси, за отговора на част от които не са необходими специални знания и умения. Поддържа се, че погрешно посочената в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание дата на първия от процесните протоколи за освидетелстване на сечище, съставени от К., е техническа грешка, която не може да обоснове немотивираност на заповедта по смисъла на чл. 195, ал.1 от КТ, нито неспазване на чл. 193, ал.1 от КТ. Твърди се, че въпреки наказаният с уволнение да е бил в отпуск към датата на съставяне на втория от протоколите, на които се основава уволнението му – това не го изключва като автор на протокола, съставен от неговия профил за достъп до системата. Поддържа се системност при нарушаването на трудовата дисциплина от страна на К. – на база предишни нарушения, за които са приложени доказателства по делото. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни. Претендират се разноски.

В депозирания в срока по чл. 263 ГПК писмен отговор от процесуалния представител на Д.К. подадената въззивна жалба се оспорва при съображения за нейната неоснователност и недоказаност. На база посочената различна дата за първия от протоколите, на които се основава уволнението се твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не отговаря на изискванията по чл. 195, ал.1 КТ, както и че се отнася за различно нарушение от това, за което са поискани и дадени обяснения от К. – основание за отмяна на заповедта съгласно чл. 193, ал.2 КТ. Твърди се, че предвид наложена практика на ДГС-Ивайловград - протоколите за освидетелстване на сечище да се попълват на база рапорти на началник ГСУ, то отговорност за пренесени от рапортите непълноти и неточности не може да се носи от съставилия протокола за освидетелстване. Изтъква се, че към датата на съставяне на втория от протоколите за освидетелстване на сечище, на които се основава уволнението, Д.К. е бил в платен годишен отпуск и не е доказано да е автор на протокола, който освен това не е подписан. Твърди се необоснованост на заповедта относно посочената в нея системност на вменяваните на К. нарушения на трудовата дисциплина, както и че не му е дадена възможност да бъде изслушан или да даде обяснения относно такава квалификация на нарушенията. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се направените от страната разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата - както е подадена. Процесуалният представител на въззиваемия оспорва жалбата като неоснователна с доводи за недоказаност на посочените в нея нарушения.

Хасковският окръжен съд, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От допълнително споразумение (л.74) към трудов договор № РД-12-08 от 19.06.2018г. се установява, че считано от посочената дата въззиваемият Д.Г.К. е бил назначен на длъжност „****“ към Териториално поделение ДГС Ивайловград на „Югоизточно държавно предприятие“ ДП.

Съгласно Заповед № РД-11-1/ 28.02.2019г. на директора на ТП ДГС Ивайловград (л.35) на К. е наложено дисциплинарно наказание – уволнение, за извършването на две нарушения на трудовата дисциплина, твърдени за извършени при условията на системност. Първото от тях е описано като неизпълнение на възложената работа, поради съставянето на Протокол № 0426416/ 16.10.2018г. за освидетелстване на сечище с невярно съдържание, изразяващо се в: липсата на отбелязване в документа на налична дървесина в сечището и на временен склад, невярно посочване, че в сечището няма неотсечени маркирани стъбла, както и некоректност на отразеното „задоволително“ състояние на сечището. Посочените несъответствия са установени посредством проверки на терен, извършени от нарочно назначени комисии, за които са съставени съответно: протокол вътр. № АСД-02-2/30.01.2019г. (л.26), протокол вътр. № АСД-02-3/05.02.2019г. (л.27), както и констативен протокол сериен №114234 на Югоизточно държавно предприятие.

За второ нарушение, в заповедта е посочено също невярно съдържание на твърдян за съставен от К. протокол № 0450691 от 28.12.2019г. (л.16 от делото) за освидетелстване на сечище, данните от който не съответстват на тези от проверка на терен, извършена от експерти от РДГ Кърджали и ИАГ на 13. и 14.02.2019г.

(л.32).

Когато се претендира незаконност на дисциплинарно уволнение, съдът е длъжен да установи извършено ли е претендираното деяние, съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли му по тежест наложеното дисциплинарно наказание (Решение №

177/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 193/ 2011 г., ІV г.о. на ВКС и др.).

По въпроса извършени ли са претендираните деяния:

Първото от тях се изразява в отразяването на изброените в заповедта като неверни обстоятелства в протокол № 0426416/18.10.2018г.

От обясненото от самия К. (л.157) става ясно, че лично е подписвал протокола с №0426416/18.10.2018г., от което следва, че той е извършил деянието, изразяващо се в съставянето на процесния документ. Второто описано в заповедта нарушение на К. обаче се основава на неподписан Протокол №

0450691 от 28.12.2019г. за освидетелстване за сечище (л.16). Със Заповед

№ 361/19.04.2018г. на Изпълнителния директор на ИАГ (л.108) подписването на този вид протоколи е предвидено като изискване за тяхната валидност. Предвид изложеното протоколът не може да се приеме за документ, съставен от К., за да носи последния вменяваната отговорност за съдържанието му, и извършването на второто деяние не е доказано.

По въпроса съставлява ли първото от деянията нарушение на трудовата дисциплина:

Болшинството от настоящия състав споделя изводите на първата инстанция, основаващи се на анализ на това дали доказаното деяние съставлява нарушение на отбелязаното в длъжностната характеристика на длъжността „****“ задължение –„-…да участва в освидетелстването на сечищата“. В тази връзка - съгласно чл. 109, ал. 1 от Закона за годите – протокол за освидетелстване на сечище се съставя от лицето, което е издало позволителното за сеч. От досието на отдел 23, подотдел „а“ в землището на с.

Попско, общ. Ивайловград става ясно, че за периода 2017г.-2018г. са издавани две позволителни за сеч и са съставяни два протокола за освидетелстване на сечище. Първото от разрешителните, с № 0398749/ 08.11.2017г. (л.73 от досието на отдела) е издадено от инж. Ирина Янева. То е за площ 22,3 хектара и за срок от 11.11.2017г. до 31.12.2017г. От съставения от инж. Я*** Протокол за освидетелстване на сечището - № 0387586/ 04.01.2018г. (л.37 от досието на отдела) се установява, че сечта е била проведена не върху цялата площ, а върху 19 хектара, като от позволени 559 м3 се действително отсечени 477 м3, 215 м3 от които – са били налични на временен склад, а нямало останали налични добити дърва в сечището с площ 19 хектара, където е работено. Тъй като в останалите 3,3 хектара (от 22,3-те, за които се е отнасяло първото позволително) не е извършван добив – обектът е останал „преходен за 2018г.“ и само за тази част е издадено следващо позволително за сеч, с № 0434008/ 22.05.2018г. (л.29 от досието на отдела) - от инж. Д.К., за срок от 25.05.2018г. до 31.07.2018г. Следователно протокола за освидетелстване на сечище за частта от 3,3 хектара е следвало да се издаде от инж. К..

От заключението на приложената по делото съдебно-лесотехническа експертиза и разпитите на свидетелите К*в и Т* се установява, че с оглед недостига на лесовъди със съответно висше образование и значителния брой обекти, за които е необходимо да се издават позволителни за сеч и протоколи за освидетелстване на сечища - в ТП ДГС Ивайловград е наложена трайна практика служители на различни от ****ската длъжност, имащи наблюдение над дейностите в съответното сечище, да съставят рапорти за състоянието на съответните участъци, въз основа съдържанието на които рапорти, след резолюция на директора на ТП ДГС Ивайловград, компетентните лица (лесничеи) да съставят протоколите за освидетелстване на сечищата. Така наложената практика се потвърждава и от приложените по делото рапорти, на които се виждат и резолюциите от директора.

Сред рапортите е и този на Димитрина Христова Митрева (вх. № СГ-00-55/18.10.2018г.; л.109), резолиран от директора на поделението – на инж. К..

От посоченото се извежда, че задължението по длъжностната характеристика на К., в качеството му на **** – „да участва в освидетелстването на сечищата“, се състои във формалното съставяне на протокола за освидетелстването – чрез пренасяне в него съдържанието на представен рапорт.

По делото е безспорно, че инж. К. е съставил Протокол № 0426416/18.10.2018г. с изцяло съответстващо на рапорта на Димитрина Митрева съдържание. Следователно в аспекта на коментираното му служебно задължение - извършеното от К. не представлява нарушение на трудовата дисциплина. При този извод обсъждането на въпроса за тежеста на нарушение и съответствието й на тежеста на наложеното наказание се явява безпредметен.

Във връзка със задължението на съда да обсъди доводите на страните следва да се посочи следното:

По повод довода на въззивника, че районният съдът неправилно е приел и се е позовавал на експертни изводи, за които не са необходими специални знания и умения – личната преценка на съда, че не разполага с компетенции в неправни сфери е само в неговата дискреция, а допитването до експерт – вещо в съответната сфера лице, не разколебава, а напротив – гарантира правилността на съдебните изводи.

Предвид гореизложеното - за липсата на валиден (подписан) документ, на който да се основе второто от твърдените в заповедта нарушения - доводът на въззивника, че К. е можел да състави този документ и по време на разрешения си отпуск е ирелевантен.

Действително в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание за дата на нарушението на трудовата дисциплина, изразило се в съставянето на неверния протокол № 0426416 е посочена 16.10.2018г., а не

18.10.2018г. В писмото (изх. № АСД-09-22/11.02.2019г.; - л.23), с което от К. са поискани обяснения по чл. 193, ал.1 от КТ обаче, същият номер протокол е индивидуализиран с дата 18.10.2018г. Съгласно трайната практика на ВКС - както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин (така- Решение № 128/28.05.2013г. по гр. д. № 726/2012г. IV г.о. на ВКС, Решение № 177/ 11.07.2012 г. по гр.д.№ 193/ 2011 г., ІV г.о. на ВКС и др.) Правилото на чл. 195 ал.1 КТ не е нарушено, когато в отношенията между работника и работодателя е ясно за какво работодателят е наложил на работника дисциплинарно наказание. Наличието на яснота се установява от поставените от работодателя въпроси по повод дисциплинарното нарушение, дадените от работника отговори по чл.193 ал.1 КТ и доказателствата по спора (така - Решение № 388/ 04.10.2012 г. по гр.д.№ 205/ 2012 г., ІV г.о. на ВКС). При съобразяване на тези критерии, и предвид конкретно относимото съдържание на своевременно поисканите, дадени от К. обяснения и идентичния (единствен) номер на посочения в заповедта протокол за освидетелстване на сечище, следва да се приеме, че самото погрешно посочване в заповедта на датата 16., вместо 18.10.2018г. е фактическа грешка, която не може да обоснове липса на реквизит по смисъла на чл. 195, ало.1 от КТ, нито неизпълнение на задължението на работодателя за предварително приемане на обяснения от работника/служителя - по чл. 193 от КТ. (в същия смисъл - Решение № 651 от 26.09.2009г. по гр. д. № 3265/2008г., III г.о., ГК на