Решение № 181 от 04.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Пловдив, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.а в присъствието на прокурора А. Г. Я. като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20225000500348 по описа за 2022 година

Производство по чл.267 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. №3335/23.05.2022 г. от Д. Й. В. от **** с ЕГН: ********** против Решение №154/11.05.2022г. по гр.дело №762/21г. по описа на Окръжен съд-П., в частта му, с която отхвърля иска му за осъждане на П.Р.Б., ****, представлявана от Г.п.И.Г. да заплати на Д. Й. В., ЕГН **********, от ****, на основание чл.2б от ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от нарушение на правото на разглеждане и решаване на ДП №****/**** г. по описа на ** ** ****, прокурорска преписка №***/**** г. по описа на СРП в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията , за разликата над сумата от 4000 лв, до пълния предявен размер от 100000 лв, заедно със законната лихва върху тази разлика, считано от 04.03.2021 г. до окончателното плащане

В жалбата се излагат съображение, че размерът на присъденото обезщетение е несправедлив с оглед на критериите на ЕСПЧ. Заявява се, че поддържа молбата си да се изиска от М.П. да представи препис от 1 споразумението пред ЕСПЧ по жалбата на И.М.И., който се е оплакал от нарушение по чл.6-ти от ЕКЗПЧ, като моли да се обяви за ноторно решението по делото - жалба №53746/00 год. по описа на ЕСПЧ, приключило със споразумение, защото е оповестено на сайта на М.П.. Поддържа се, че Решението на ЕСПЧ има значение, защото обезщетението, което следва да присъжда българския съд за нарушения на чл.6-ти от ЕКЗПЧ не може да е помалко от това, което присъжда ЕСПЧ, със съответната актуализация, както и че лесно може да се сметне колко минимални работни заплати е било обезщетнието по делото на И. и да се сметне колко да е обезщетението на ищеца по настоящето дело.

В срока за отговор по жалбата, такъв не е депозиран от П. на Р.Б.. В този срок обаче, от П. е подадена насрещна въззивна жалба с вх.

№3934/15.06.2022г. срещу Решение № 154 от 11.05.2022г. постановено по гр.д. № 762/2021г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, в частта му, с която се осъжда П. на Р.Б., представлявана от Г.п.И.Г. да заплати на Д. Й. В. от гр. П., на основание чл. 26 от ЗОДОВ сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на ДП № ****/****г. по описа на ** ** ****, прокурорска преписка № ***/****г. по описа на СРП в разумен срок съгласно чл. 6, ал.1 от Конвенцията, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.03.2021г. до окончателното плащане.

В насрещната въззивна жалба се поддържа, че постановеното решение, в осъдителната му част, е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска настоящата инстанция да го отмени в тази част и да отхвърли предявения граждански иск от Д. Й. В. от гр. П., основан на чл. 26 от ЗОДОВ като неоснователен и недоказан или значително да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Посочва се, че първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и чл. 4 ЗОДОВ, като е направил неправилен и необоснован извод, че претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер на 4 000лв.

Счита се, че претендираните вреди са недоказани по основание и 2 размер и като пряка последица от органи на П.Р.Б., за което са изложени конкретни съображения.

Поддържа се също, че правото на предявяване на иск по чл.2б от ЗОДОВ се погасява с изтичането на петгодишен срок от настъпване изискуемостта на вземането. Посочва се, че в тази връзка, от П. е направено възражение за изтекла давност, тъй като досъдебното производство е прекратено по отношение на ищеца с постановление на СРП от 23.03.2011г., а видно от съобщение от 09.11.2021г. по гр.д.№ 762/2021г. по описа на ПОС, исковата молба е депозирана в съда с вх.№ 3912/05.11.2021г, т.е. след изтичането на петгодишния давностен срок.

В законния срок, отговор на насрещната въззивна жалба не е подаден от ищеца Д. Й. В..

След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите срещу първоинстанционното решение доводи в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл.2б, ал.1 ЗОДОВ от от Д. Й. В. от гр.П. за осъждане на П.Р.Б. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди – притеснения, обида, възмущение, които траели по време на цялото наказателно производство и не са отшумели и към настоящия момент, причинени му от нарушение на правото на разглеждане и решаване на ДП №****/**** г. по описа на ** ** ****, прокурорска преписка №***/**** г. по описа на СРП, по което е бил привлечен като обвиняем, в разумен срок, гарантирано му в чл.6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и на основаните свободи, в размер от 100 000 лв.

Съгласно чл.8 ал.2 от ЗОДОВ, абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на този иск, е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на Глава Трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение. Видно от приетата пред първата инстанция административна преписка с рег. №94-Д182/02.07.2021 г., образувана по заявление на Д. Й. В., в настоящият случай административната процедура е проведена и на ищеца е предложено от М.п. изплащане на обезщетение в размер на 3 500 лева, което обаче същия е счел 3 за недостатъчно и затова и е отказал получаването, като е предявил настоящия иск. Ето защо, предявеният иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ е допустим.

По делото няма спор, а и се установява от представените доказателства, че срещу ищеца и още две лица е образувано ДП № ****/****г. по описа на ** *** ****, преписка вх. № *** ***/****г. по описа на СРП. От материалите по него, се установява, че с постановление от 10.04.1997г. В. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.199,ал.1,т.1 НК - тежко умишлено престъпление по см. на чл. 93,т.7 НК, в съучастие с още две лица, и взета мярка за неотклонение.

На 12.08.1997г. разследването. било съставено заключително мнение по

С определение от 25.09.1997г. по н.д. № 853/1997г. на СГС, молбата на В. за изменение на мярката за неотклонение, била оставена без уважение.

С постановление от 29.09.1997г. на СГП, наказателното производство било частично прекратено и преквалифицирано за престъпление по чл. 198,ал.1 НК спрямо В. и останалите обвиняеми и изпратено по компетентност на СРП.

С постановление от 09.10.1997г. на СРП, досъдебното производство било върнато за допълнително разследване с конкретни указания вкл. за разпит на пострадалия.

С определение от 18.02.1998г. по ЧНД № 681/1998г. на СРС, марката за неотклонение „Задържане под стража“ взета на В. била изменена в по лека.

На 10.09.1998г. следователя съставил заключително мнение за спиране.

С постановление от 25.09.1998г. на СРП наказателното производство било спряно на осн. чл.239,ал.1,т.3 НПК /отм/, поради отсъствие на свидетел - пострадалия от деянието.

С постановление от 23.03.2011г. на СРП, наказателното производство било възобновено и частично прекратено срещу В. и другите обвиняеми по обвинение по чл.198,ал.1 вр. чл.20,ал.2 НК, мерките за неотклонение отменени. Със същото постановление наказателното 4 производство било спряно на осн. чл. 244,ал.1,т.2 НПК / поради неразкриване на извършителя на престъплението/ с изрично разпореждане, да се води срещу „неизвестен извършител“ за престъпление по чл.198,ал.1ПК и възложено извършване на оперативно издирвателни мероприятия за разкриване на автора на престъплението.

С постановление от 03.02.2021г. на СРП, наказателното производство водено срещу ищеца и останалите две лица по чл. 198, ал.1 НК било възобновено и прекратено на осн. чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24,ал.1,т.З НПК поради изтекла давност за наказателно преследване.

Възраженията на ищеца Д. В. във въззивната жалба не касаят установената от първата инстанция фактическа обстановка, а са свързани единствено с размера на дължимото му се обезщетение и съответствието му с практиката на ЕСПЧ в подобни случаи на нарушения на правото за разглеждане на делото в разумен срок по чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС.

В насрещната въззивна жалба, подадена от П., също не се оспорва възприетата от първата инстанция фактическа обстановка относно началния момент и отделните етапи (привличания, спирания, прекратявания) на наказателното производство срещу ищеца.

Възразява се обаче, че продължителността на същото е била не 23г., 9м и 24 дни, а 13г., 11м. и 13 дни, тъй като в действителност, наказателното производство било частично прекратено по отношение на ищеца и другите обвиняеми с постановление на прокурор от 23.03.2011г., като били отменени и мерките им за неотклонение. Със същото постановление, наказателното производство било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК, поради неразкриване на извършителя на престъплението, с изрично разпореждане да се води срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.198, ал.1 НК и указания за извършване на издирвателни мероприятия за разкриване на автора на престъплението. По този начин, П. спазила изискването на чл.244, ал.2 НПК, при спиране на наказателното производство, ако има привлечен обвиняем, производството спрямо него да се прекратява. Твърди се, че въпросното постановление било изпратено на страните в производството, вкл. на ищеца В., с указания, че може да бъде обжалвано относно прекратяването и спирането на производството. Според справка от 13.12.2021г., постановлението за прекратяване от 23.03.2011г., деловодно изведено на 5

29.03.2011г., е изпратено на В. на 29.03.2011г. с обикновена поща, като според данните от описната книга, същото е изпратено на всички страни в производството – четиримата обвиняеми и пострадалия, като при преглед на делото не били намерени върнати или неполучени писма. Според П., това е достатъчно основание да се приеме, че постановлението е съобщено на ищеца, като в случая, то не била обжалвано. Посочва се, че впоследствие, с постановление от 03.02.2021г. на СРП, наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.198, ал.1 НК, било възобновено и прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК, поради изтекла давност.

Въз онова на изложеното, П. счита, че в конкретния случая, продължителността на наказателното производство срещу ищеца в действителност е 13г., 11 м. и 13 дни и не надхвърля разумния срок за разглеждане и решаване, като следвало да се има предвид и че през този период, делото е било спряно около 12,5 г, поради невъзможност пострадалия да бъде разпитан.

Въззивният съд намира, че от доказателствата по делото не се установява постановление на прокурор от 23.03.2011г., с което е прекратено частично производството срещу ищеца, да е връчено надлежно на последния, в качеството му на обвиняем.

Съгласно чл.244, ал.3 НПК, „При спиране на наказателното производство, прокурорът изпраща препис от постановлението на обвиняемия, както и на пострадалия или неговите наследници, а в случаите на чл. 25, ал. 1, т. 6 и ги уведомява за правата по чл. 80.“ Съгласно ал.5 от същия член, „Постановлението по ал. 1 може да се обжалва от обвиняемия, пострадалия или неговите наследници пред съответния първоинстанционен съд в седемдневен срок от получаването на преписа.“

Съдържанието на горецитираните норми ясно сочи, че П. следва не само да изпрати препис от постановлението по чл.244 НПК на обвиняемия, но и преписът да бъде получен от последния. Това означава, че е задължение на органа, който го изпраща, да организира получаването му от обвиняемия.

Законът не визира конкретен начин на връчване на постановлението, което означава, че връчването може да бъде лично на адресата от самия орган или по друг начин, гарантиращ получаването му от адресата, напр. по пощата с 6 препоръчано писмо, с лицензиран куриер, чрез упълномощен от обвиняемия адвокат и др. Надлежното връчване на постановлението на страните в производството е необходимо, с оглед правото им да го обжалват пред съда по реда на чл.244, ал.5 НПК, в 1-седмичен срок от получаването на преписа.