Решение № 273 от 25.06.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Ботевград, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VII-МИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Административно наказателно дело № 20241810200206 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН .

Предметът на обжалване:

Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5768246 издаден от ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Р. Р. Н., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева, за извършено от нея нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба от Р. Р. Н., чрез адв. И. Е. Г. е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен .

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, не се явява. В писмена молба от жалбоподателя, чрез адв. И. Е. Г. от САК, се сочи че не възразява да бъде даден ход на делото, че няма да сочи нови доказателства, както и че няма нови доказателствени искания. Моли Съда да отмени обжалвания ЕФ. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Постъпила е писмена защита, чрез гл. юрик. Г.а, с която моли Съда да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като 1 неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

От фактическа страна:

Според процесния електронен фиш на 15.03.2022 г. в 11.08 часа, в Софийска област, община Ботевград по автомагистрала Хемус, км. 35+200 с посока на движение към гр.София, при ограничение от 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Ауди А8, с регистрационен номер *****, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M, при разрешена стойност на скоростта 90 км/ч., е отчетена скорост на движение на описания автомобил от 133 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км при измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта 40 км/ч.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № 1204р-2309/16.03.2022 г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ОТП Лизинг ЕООД, а жалбоподателят е вписан като ползвател на процесния автомобил.

По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като ползвател на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”; заповед № 8121з172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра 2 на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 15.03.2022г., снимков материал; справка за регистрация на МПС, справка-отговор от Областно пътно управление-София, ведно със схема за временна организация и безопасност на движението на АМ Хемус, в участъка от км 35+200, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

От справката на АПИ и схемата към нея, изискана и приложена по делото по служебна инициатива на съда, се установява категорично, че към датата на извършване на нарушението /15.03.2022г./ при км 35+620 пътното платно в посока гр. София е действал знак „В26” /Забранено е движението със скорост, по-висока от означената 90км/, монтиран на км 35+580.

Следователно автоматизираното техническо средство е монтирано след пътния знак, тоест в зоната на действие на пътния знак ограничаващ скоростта на движение, поради което следва да се приеме, че водачът в момента на заснемането е управлявал в рамките на участъка, касаещ това ограничение.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 31.03.2021г. с протоколен номер № 2.41.21. Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.

Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством който е извършено нарушението, към процесната дата жалбоподателят е негов ползвател, се установява от приложената по делото справка за собствеността на МПС-то.

Снимката на автомобила е с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би 3 могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя.

Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От правна страна:

Във връзка с пасивната легитимация на жалбоподателя, следва изрично да се посочи, че в чл. 189, ал. 4 и 5 ЗДвП е въведена презумптивна отговорност за собственика на моторното превозно средство /МПС/, който в общия случай следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се установява действителния водач. Собственикът може да снеме отговорността от себе си по два алтернативни механизма. Първият е по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като за всяко отделно управление на МПС, с декларация посочи кое е действителното лице, което го е извършило, с прилагане на неговото СУМПС. В този случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава нов на посоченото лице. Вторият начин е чрез вписване в свидетелството за регистрация на МПС по реда на чл.

4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи на регистриран ползвател, в който случай на основание чл. 188 ЗДвП отговорност за извършеното нарушение носи регистрирания ползвател и ЕФ се издава направо на негово име, като в този случай именно той се ползва от правомощието по чл. 189, ал. 5 ЗДвП да посочи с декларация действителното лице, което е управлявало МПС, ако е било различно от него.

Не се установява от материалите по делото жалбоподателят да се е възползвал от предвидените алтернативни способа, поради което именно той е санкциониран в качеството си на регистриран собственик и не може да оспорва авторството на деянието в процеса по обжалване на ЕФ.

Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научил за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е 4 допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.

Водим от гореизложеното съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати съществени процесуални нарушения – основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание, поради което спорът следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 10.02.4835. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е десет години, но съгласно ал.5 на същия член когато 5 срокът на валидността на одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то се намира в употреба, ако отговаря на характеристиките указани в закона то се счита за одобрен тип.

Раздел 3-ти на същия закон предвижда осъществяването на първоначални и последващи проверки от страна на оправомощени лица от Българския институт по метрология, чрез които да бъде установена годността на съответния тип средство за измерване.

Посочения по делото АТСС е преминал такава последваща проверка, в чието заключение е отразено, че конкретното средство съответства на одобрения тип. Следователно е било годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ.

Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип TFR1-M1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.

5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Жалбоподателят, макар да оспорва констатациите, не ангажира доказателства, за да ги обори, а негова е тежестта да стори това.

В случая не е дължимо обозначаване на мястото за контрол с ПЗ Е24, в каквато насока е била регламентацията на чл. 7 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. до отмяната на нормата, обнародвана в ДВ, бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г.

Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложената снимка клип № 23611, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от 6