Присъда № 65 от 28.04.2026, Районен съд - Бургас

Мотиви към присъда №65/28.04.2026г постановена по НОХД описа за 2026г на Районен съд- Б.

№726 по

Производството по делото е образувано по повод внесен в съда обвинителен акт на Районна прокуратура-Б. срещу Л. Н. И. с ЕГН ********** от град Л., обл.Р. с обвинение за извършени престъпления по чл.183 ал.1 НК и по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК за това, че:

1. В периода от месец септември 2024г до месец февруари 2025г, в гр. Б., след като е осъден с влязло в сила на 23.01.2023г., Решение №147 от 23.01.2023г. по гражданско дело №6435/2022г. по описа на Районен съд Б., да издържа свой низходящ - малолетния си син Н.

Л. И., роден на ...г., чрез неговата майка и законен представител И. Д. К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 6 (шест) месечни вноски, всяка от които по 200,00 лева (102,25 евро) или всичко на обща стойност 1200, 00 лева (613,74 евро), платими в гр.Б. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

2.В реална съвкупност с престъплението по пункт 1, в периода от месец март 2025г. до месец октомври 2025г., в гр. Б., след като е осъден с влязло в сила на 23.01.2023г., Решение №147 от 23.01.2023г. по гражданско дело №6435/2022г. по описа на Районен съд Б., да издържа свой низходящ - малолетния си син Н. Л. И., роден на ... г., чрез неговата майка и законен представител И. Д. К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 (осем) месечни вноски, всяка от които по 200,00 лева (102,25 евро) или всичко на обща стойност 1600, 00 лева (818,06 евро), платими в гр.Б., като деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 183, ал.4, вр. с ал.1,вр. с чл.28, ал.1 от НК, вр. с чл.23, ал.1 от НК.

Съдът по молба на пострадалото лице Н. Л. И. чрез неговата майка и законен представител го конституира в качеството на частен обвинител.

Производството пред съда се разви по реда на глава ХХVІІ в частност процедурата по чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият И. призна фактите така, както са изнесен в обвинителния акт и не пожела да се събират доказателства за тези факти. Не пожела да се събират други доказателства. В последната си дума поиска от съда да му бъде наложено наказанието „пробация“.

Прокурорът поддържа обвиненията от фактическа и от правна страна. Пледира подсъдимият И. да бъде признат за виновен и по двете обвинение и да му бъдат определени две наказания пробация, включващи двете задължителни пробационни мерки за срок от една година, както и включваенто му в курсове за професионална квалификация, като и обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез поставяне на присъдата на видно място в сградата на Общината в гр.Л., обл.Р. за срок то едни месец. Предлага двете наказания да се кумулират и да се наложи едно общо в размер на най-тежкото от тях, а именно пробация включваща двете задължителни пробационни мерки за срок от една година, включване в програми за професионална квалификация. Предлага да се присъедини и кумулативното наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез поставянето на присъдата на видно място в сградата на Общината в гр.Лозенград, обл.Р. за срок от един месец.

Защитата е съгласна с предложеното от прокурора наказание.

Частният обвинител е съгласен с предложените от прокурора наказания по двете обвинения.

След съвкупна преценка на доказателствата събрани по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната

1

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

В периода от 2008г до 2021г подсъдимият Л. И. живял на съпружески начала със свидетелката И. Д. К.. По време на съвместното им съжителство на ...г. се родил синът им Н.

Л. И.. След като свидетелката К. и подсъдимият И. преустановили съвместното си съжителство през 2021г., К. се преместила, заедно с малолетния си син Н., в друго жилище, намиращо се в гр.Б., кв.“Д. Е.“, ул.“Н.“ № .... Тъй като подсъдимият И. не се включвал в грижите за детето, свидетелката К. завела гражданско дело за получаване на издръжка за отглеждане на малолетното им дете. С решение № 147 от 23.01.2023г., влязло в сила на същата дата, по гражданско дело №6435/2022г., родителските права по отношение на детето Н. И. били предоставени за упражняване на неговата майката И. К..

Със същото решение, бащата – подсъдимият Л. И., бил осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 200 лева, чрез неговата майка й законен представител - И. К..

И., обаче не заплащал дължимата месечна издръжка, поради което бил осъден по НОХД 5099/2024г. на БРС, за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, с присъда №21 от 10.02.2025г. на БРС, влязла в сила на 26.02.2025г., за това, че в периода от 01.10.2023г. до 31.08.2024г. в гр. Б., не платил повече от две месечни вноски за издръжка на детето си Н. И..

Въпреки воденото срещу него дело за издръжка, преди да влезе в сила присъдата по това дело, подсъдимият И., продължил да не плаща. Междувременно присъда №21 от 10.02.2025г. на БРС, за извършено от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК, влязла в сила на 26.02.2025г., след което подсъдимият И. продължил да бездейства и да не плаща издръжка.

В периода от месец септември 2024г. до февруари 2025г. ( до влизане в сила на присъдата на 26.02.2020г), подсъдимият И. дължал общо 6 месечни вноски, възлизащи на сумата от 1200 лева (613,55 евро).

В периода от месец март 2025г. до месец октомври 2025 г. (след влизане в сила на присъдата на 26.02.2025г.), подсъдимият И. продължил да не плаща регулярно, като не платил още 8 месечни вноски възлизащи на сумата от 1600 лева (818,06 евро).

В посочените по-горе два периода от време, подсъдимият не е плащал издръжка.

Що се отнася до платените от него суми през 2023 г., възлизащи на 1790 лева (915,21 евро), те следва да бъдат приспаднати от неплатената издръжка в размер на 2068,05 лева (1057,37 евро), за неплащането на която подсъдимият е бил осъден по НОХД 5099/2024г. на БРС.

В процесиите периоди, И. не е работил по трудово правоотношение, като последното такова е било с дружеството „М.“ ЕООД, където И. е работил като монтажник и което правоотношение е било прекратено на 12.07.2023г.

Въпреки, че в процесния период подсъдимият И. не се е намирал в обективна невъзможност да заплаща дължимите месечни издръжки за двете си деца, (не е били в затвор, не е бил болен, няма представена медицинска документация) съзнателно не заплатил общо 14 месечни вноски в размер от по 200 лева за детето си Н. Л. И., считано от месец септември на 2024г до месец февруари на 2025г и от месец март на 2025г до месец октомври на 2025г 2800 лева (920,31 евро).

С гореописаното подсъдимият Л. Н. И. е осъществил от правна страна съставите на 2 две престъпления по чл.183 ал.1 НК и по чл.183, ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК в реална съвкупност.

Обвинението се доказва от показанията на свидетелите И. Д. К.; справка съдимост на подсъдимия; заверено копие на Решение №144/23.01.2023г по гражданско дело №6435/2022г. по описа на Районен съд-Б., влязло в законна сила на 23.01.2023г; удостоверение за раждане, както и останалите писмени доказателства, приобщени по делото.

От изложеното са налице следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Въз основа на описаната по-горе безспорна фактология съдът намира, че подсъдимият Л. Н. И. с ЕГН ********** е осъществил от обективна и от субективна страна престъпления, по чл.183 ал.1 и по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК за това, че:

1. В периода от месец септември 2024г. до месец февруари 2025г., в гр. Б., след като е осъден с влязло в сила на 23.01.2023г., Решение №147 от 23.01.2023г. по гражданско дело №6435/2022г. по описа на Районен съд Б., да издържа свой низходящ - малолетния си син Н.

Л. И., роден на ...г., чрез неговата майка и законен представител И. Д. К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 6 (шест) месечни вноски, всяка от които по 200,00 лева (102,25 евро) или всичко на обща стойност 1200, 00 лева (613,74 евро), платими в гр.Б. - престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

2.В реална съвкупност с престъплението по пункт 1, в периода от месец март 2025г. до месец октомври 2025г., в гр. Б., след като е осъден с влязло в сила на 23.01.2023г., Решение №147 от 23.01.2023г. по гражданско дело №6435/2022г. по описа на Районен съд Б., да издържа свой низходящ - малолетния си син Н. Л. И., роден на ... г., чрез неговата майка и законен представител И. Д. К., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 8 (осем) месечни вноски, всяка от които по 200,00 лева (102,25 евро) или всичко на обща стойност 1600, 00 лева (818,06 евро), платими в гр.Б., като деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 183, ал.4, вр. с ал.1,вр. с чл.28, ал.1 от НК, вр. с чл.23, ал.1 от НК.

От обективна страна изпълнителните деяния са реализирани чрез престъпно бездействие–неплащане, т.е липса на фактическо и правно действие за плащане, при установено с цитираното съдебно решение задължение за заплащане на издръжки. За реализиране на състава на чл. 183, ал.1 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В този смисъл е Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров.

Деянията са извършени при форма на вината „евентуален умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Това е така, тъй като подсъдимият И. е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е техните общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици.

Разпоредбата на чл.183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл.183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, 3 без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство (каквото няма) за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност. С чл.183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично не изисква като задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително производство. Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава. Обект на престъплението са обществените отношения, осигуряващи изпълнение на задълженията на посочени от закона лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. От обективна страна подсъдимият чрез своето бездействие не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка на своя низходящ по силата на влязло в сила съдебно решение, с което е бил осъден да го издържа на месечни вноски в определен размер, като неизпълненията на тези задължения е в размер на две и повече от две месечни вноски.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо лице, което е било осъдено да издържа свой низходящ. Престъплението по чл.183 НК е типично продължено престъпление. В настоящия казус изпълнителните деяния са започнали през месец март 2025г. и са били прекратени до месец октомври 2025г. включително, когато са били сезирани органите на полицията. Деянията представляват продължени престъпления извършени в условията на реална съвкупност и в условията на повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК.

От субективна страна деянията са извършени виновно. Няма съмнение, че подсъдимият е бил наясно с предписаното му от съда активно поведение за плащане на издръжки. Съзнавал е общественоопасния характер на деянията и е предвиждал негативните последици за детето си Н. Л. И. от неизпълнение на задълженията му да го издържа. Като причина сочи, че не може да си намери работа в населеното място където живее, което обосновава извод, че И. е съзнавал и предвиждал, но само е допускал настъпването на общественоопасните последици от бездействието си, т.е. деянието му е извършено при форма на вината „евентуален умисъл“ по смисъла на чл.11 ал.2 предложение второ от НК.