Решение № 550 от 04.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 550 гр. Б., 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20251200500637 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по възивна жалба с вх.№ 11338/08.05.2025г., подадена от адв.

С. Б., като пълномощник на П. С. Ц. и Й. Д. Ц., и двамата с адрес: гр. Б., ул.“С.“ №10 против Решение № 206/18.03.2025г. по гр.д.№1503/2024г. по описа на РС- Б..

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло. Решението се сочи, че е неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробно се аргументират като неправилни действията на съда по некредитиране на част от данните от експертизата, в която вещото лице сочи начин на ползване на процесния имот от ищците, както и начина на ограждане на имота. Твърди се неправилен анализ на експертизата и на събраните гласни доказателства, поотделно и в съвкупност, като се излагат подробни съображения и в тази насока, което е довело до неправилно установена фактическа обстановка. Неправилния анализ на доказателства е довело до погрешни правни изводи относно факта 1 на владение на спорния имот и времето за давностното му придобиване от жалбоподателите. Развиват се доводи за наличието на всички елементи на придобивната давност и осъществяваното от ищците владение от 2007г. до 2017г. и след това, а за периода от 1996г. до 2007г. присъединяване на владението на праводателите им. Изтъкват се съображения, с които се оспорва тезата на ответната страна, че имотът попада в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ, като се анализират предпоставките за това, като се поддържа, че не е налице пречка за давностното му придобиване. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски за двете инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчени на ответната страна В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Обоснова се правилен анализ на доказателствата и направени въз основа на тях законосъобразни правни изводи. От въззиваемата страна се сочат подробни аргументи, че спорният имот е земя, която попада във фонда по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ вр. с чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, на което основание е станала публична общинска собственост, поради което е недопустимо да се придобива по давност с оглед предназначението на имота като пасище. При тези оспорвания се иска потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

Жалбоподателите, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от пълномощник, който поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, поддържа оспорванията в отговора към въззивната жалба.

Страните нямат искания и не сочат доказателства. Въззивният състав не констатира необходимост от събиране на такива, свързани с приложение на императивна правна норма или за защита интересите на страни, за които служебно следва да следи и прилага, поради което доказателства пред настоящата инстанция не са събирани.

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС Б. е образувано по искова молба от П. С. Ц. и Й. Д.

2

Ц., с която против Община Б. е предявен установителен иск – за признаване за установено по отношение на ответника Община Б., че ищците Ц. са собственици на основание давностно владение, осъществено от тях в периода от 2007г. до сега и при условията на присъединяване към тяхното владение на това на праводателите им, считано от 1996г. до 2007г., на следния недвижим имот - Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-146/13.03.2019г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Д., общ.Б., обл.Б., местност „Т.А.“, с площ на имота 524 кв. м. /петстотин двадесет и четири квадратни метра/, вид територия: Земеделска, категория: 9 /девета/, с начин на трайно ползване:

Пасище, стар номер: 077003, при граници /съседи/: поземлен имот с ***,

***, ***, ***, ***.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на основание давностно владение на гореописания поземлен имот, като сочат, че на 01.11.2007г. на основание покупко-продажба са придобили съседния на процесния имот с идентификатор ***, който започнали да ползват и владеят заедно с процесния по делото с идентификатор ***. Твърдят, че към започналото от тях владение от 2007г. са присъединили и това на праводателите на закупения от тях съседен имот, считано от 1996г. до 2007г.

При предприемане на действия по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за претендирания имот след справка в общината и СГКК - Б. установили, че имотът е записан като земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед №РД-10- 121/28.07.2008г. на Областна Дирекция „Земеделие“ гр.Б.. оспорват обстоятелството, че процесният имот е бил внасян в ТКЗС или друга организация, поради което не са били налице предпоставките същият да бъде включван в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ.

В отговора на исковата молба ответникът Община Б. оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че за имота има съставен АОС. Твърди се, че съгласно Приложение №1 към раздел I, т.1 от Протоколно решение №3 от 25.07.2008г., Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ е определила като имот по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ територията, в обхвата на която попада процесният имот - същият е посочен под номер 438, като имот с №77003, с площ 0.524 дка, с начин на трайно ползване - пасище, мера, начин на възстановяване - в съществуващи стари реални граници. От ответната страна се поддържа, че със Заповед №РД-10-121/28.07.2008г. на Директора на Областна дирекция 3

„Земеделие“ - гр.Б. е одобрено Протоколно решение №3/25.07.2008г. на Комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, на която е възложено да определи земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища - земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове и които стават общинска собственост, като съгласно Приложение №1 към раздел II, т.1 от протоколното решение са определени земите в землището на с.Д.. Оветникът обосновава придобиване на собствеността по силата на закона - - чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, като публичният характер на поземления имот се предопределя от разпоредбите на чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС във връзка с чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ и на това основание се позовава на забрана за придобиването й по давност съгласно чл.7, ал.1 и ал.4 от ЗОС. Изтъква се, че и вида на трайното ползване на имота като „пасище“ го определя като имот, който служи за задоволяване на обществен интерес, поради което не може да се придобива по давност.

По делото пред първата инстанция са събрани гласни и писмени доказателства,приобщена е съдебно – техническа експертиза. От анализът им, за което въззивният съд дължи самостоятелна преценка, се установява следното:

С нот.акт за продажба на недвижим имот №32, том 7, дело №1628/24.10.1996г. на 24.10.1996г. Б.М.Т. продава на сина си ПП.М.Т., собствения си придобит чрез търг недвижим имот, намиращ се в землището на с.Р. и с.Д., местност „Т.Д.“ или „Т.А.“, а именно земеделска земя 8630 кв.м., с граници – парцел I, свободна земя, парцел – III и път Б. – Б., ведно с намиращите се в този имот овчарник с жилища за овчари.

На 01.11.2007г. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №156, том IV, рег. №8538, дело №683 от 1.11.2007г. на нотариус К.М., рег.

№415 в регистъра на НК ПП.М.Т. и М.Б.Т. продават на ищеца П. С. Ц. следния недвижим имот, находящ се в с.Р., общ.Б. - УПИ IV - 474, кв.1 извън регулацията на с.Р., общ.Б., съгласно застроително решение одобрено със Заповед

№312/19.04.2000г., доп.кадастрален план със

Заповед

№1304/19.04.2001г. и двете на Кмета на Община Б., с площ на имота от 840 кв.м., при съседи: асфалтов път, нива, УПИ III-474 и полски път.

След горната сделка е настъпила промяна в кадастралния статут на имота, както и са налице данни, че същият е бил застроен. Тези обстоятелства – 4 относно настъпилите кадастрални и фактически промени в спорния имот, включително и данни за идентичността му се установяват с нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот №112, том 1, рег.

№1830, дело №107 от 01.06.2021г.

С този нотариален акт ищците П. С. Ц. и Й. Д. Ц. са признати за собственици в законов режим на общност на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-189/27.03.2019г. на ИД на АГКК, последно изменение засягащо поземления имот от 07.08.2020г., с адрес на имота с.Р., местност местност „Т.А.“, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., при граници и съседи поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***,

***.

Със същия нотариален акт, установяващ идентичност на поземлен имот с идентификатор *** с описания в нот.акт №156, том IV, рег. №8538, дело №683 от 1.11.2007г. УПИ, ищците са признати за собственици и на две сгради – сграда с предназначение –„Жилищна сграда –еднофамилна“, заснета с идентификатор ***, с площ от 188,00 кв.м., построена въз основа на Разрешение за строеж №93/21.03.2008г., въведена в експлоатация на основание Удостоверение за въвеждане в експлоатация №95/09.11.2020г., както и сграда с предназначение -„Складова база, склад“, заснета с идентификатор ***, построена въз основа на Разрешение за строеж №369/11.10.2011г., въведена в експлоатация на основание Удостоверение за въвеждане в експлоатация №95/09.11.2020г., с площ от 19.40 кв.м., разположена до описаната по-горе жилищна сграда.

От събраните гласни доказателства се установява следното:

Св.Н.Т. сочи, че познава въззивнице повече от 10 години са съседи в с.Р., община Б., където имат къща с имот около 800 – 900 квадрата, закупен от П.Т., който също познава. Свидетелят твърди, че ищците освен този имот, който са закупили ползват и съседния имот, който „наследил от П. и съпругата му“, но не знае дали е в регулация или земеделски. Преди това този имот около 500 квадрата е бил ползван от П., а след това П. започнал да си паркира колите, земеделска техника. Свидетелят твърди, че спорния имот се поддържа от П. като го озеленява, паркира колите, има септична яма. В съседство е закупения 5 от него имот, който е ограден отпред, има телена ограда откъм главния път, а между двата имота няма ограда - има храсти, дървета, зеленина. Ограда има само откъм главния път, където е главният път за Б., но той е с телена мрежа.

Този допълнителен имот от 500 квадратни метра е вътре в оградата и попада в имота, който ползва П.. Не знае съседите на спорния имот. От една страна е път, а от горна страна сочи, че имота граничи със сем.З., на юг е главният път, който е старият път за Б., от другата страна имот на ищеца. Този имот ищецът ползвал от закупуването на съседния и едва впоследствие разбрал, че праводателят му П. нямал документ за него. П. е ползвал процесния имот № 3 от 1990г. като строителна площадка и след продажбата е предоставил на ищеца да го ползва. Свидетелят сочи, че от закупуването на съседния имот процесния се ползва от ищеца и не знае някой да е оспорил собствеността му.

Почиства го, озеленява го. Не знае дали имотът е внасян в ТКЗС. Сочи, че в спорния имот ищецът /П. Ц./ е изградил септична яма, която е на границата на закупения и процесния имот, но в западната му част, като свидетелят описва имота по предоставените му снимки от заключението на вещото лице.

Посочва изградени асми и потвърждава, че в закупения от ищеца имот има изградена подпорна стена откъм главния път, а на юг този имота граничи с път, като няма ограда между пътя, с който граничи. На предявеното Приложение № 4 от заключението на вещото лице свидетелят посочва, че имот с № 2 е на семейство З.. Между имот № 2 на З. и имот № 3 откъм улицата, от пътя до имот № 3 е оградата, както е пътя и този имот в средата тук е оградата, но тя е частична, много стара и свидетелят е категоричен, че тя не е правена от ищеца. В процесното място от ищеца е сложен трошен асфалт и си паркира колата, сложил е строителни материали, фрези, селско стопанска техника и т.н., а на източната граница между двата имота е залесено с дървета и туя. В южната част твърди, че в имота има много дървета и храсти, които не са саморасли.