Решение № 21 от 21.01.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Монтана, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20251600500466 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 80 /01.07.2025 г. ,постановено по гр.дело № 805/2024Г. БРС е признал ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК с правно основание чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Т. Г. Й. с ЕГН ********** от гр. С. ЖК хх-2, хх, общ. С. ДЪЛЖИ НА хх ЕАД с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. С. район хх, представлявано от А А в и И Е следните суми за жилище, находящо се в гр. С , обл. С. общ. „хх, ж.к. „хх-2“, ххт които 498.91 лева главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 13.06.2021 г. до м.04.2023г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до изплащане на вземането, 117.57 лева мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 15.05.2024 г.., както и суми за дялово разпределение- 28.99 лева главница за периода 13.06.2021 г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 13.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 622/2024 г. по описа на РС Берковица, като е отхвърлил исковете за разликата над посочените суми до пълния предявен размер и за периода за главниците за периода месец 05.2021 г. до 12.06.2021 г., както и изцяло иска за заплащане на лихва върху главницата за дялово разпределение,като е отхвърлил исковете над уважения размер. Така постановеното решение е обжалвано от Т. Г. Й. в ЧАСТТА, в която съдът е уважил предявените искове с оплакване за незаконосъобразност.

Жалбоподателят твърди,че липсват доказателства, ответникът да е вещен ползвател на имота, респеективно потребител,поради което и изводът на съда,че същият е потребител, е необоснован.Направени са възражения и относно методиката на изчисляване .Поддържа също така,че при изготвянето на експертизата вещото лице е работило по документи, които 1 липсват по делото.Предвид гореизложените оплаквания моли съда да отмени решението в атакуваната част, като му бъдат присъдени и направените в производството разноски.Като особено искане е посочено,че следва да се измени и решението в частта за разноските,като сумата, внесена за извършване на експертизата следва да остане в тежест на ищеца.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „хх” ЕАД, ЕИК 831609046 ,в който се поддържа, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено,като се излагат подробни доводи в тази насока .

Жалбата е ДОПУСТИМА ,като подадена от надлежна страна в законоустановения срок.

По същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,като съораженията за това са следните:

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца искове, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Окръжен съд Монтана, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Районният съд е обсъдил подробно всички направени от страна на ответника възражения,настоящата инстанция споделя същите изцяло, поради което и препраща към мотивите на атакуваното решение.Предвид това съдът ще се спре само на няколко основни оплаквания в жалбата .

Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК при условията на разделност пасивно субективно и кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия.

От приетата по делото Декларация от 22.12.2000 г. по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 от преходните и заключителните разпоредби на ЗМДТ /л. 124-127/, в която ответникът Т. Г. Й. е декларирал, че е съсобственик на имот, находящ се в гр. С. общ. „хх-2“, ж.к. „хх-2“, бл. 632, вх. 8, ет. 4, ап. 10, както и че притежава 4/6 ид.ч. от същия.

2

Ответникът не твърди, нито се установява да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния недвижим имот, поради което се установява за целите на процеса, че е носител на вещното право на собственост върху процесния недвижим имот и като такива имат качеството на потребители на топлинна енергия.Както правилно е приел и първоинстанционният съд,тази декларация не е титул за собственост, но същата удостоверява извънсъдебно изявление на ответника ,не е оспорена в настоящото производство, поради което и съдът приема,че удостоверява действително право на собственост върху процесния имот.Този извод се основава и на останалите събрани писмени доказателства- Протокол от проведеното Общо събрание на етажните собственици за избор на изпълнител на услугата дялово разпределение от 05.10.2000 г. /л. 23-25/, към който е приложен списък на етажните собственици, който е подписан под № 10 от ответника в качеството му на собственик. Издадените от ищцовото дружество фактури /л. 26-30/ и индивидуалните справки, изготвяни от фирмата за дялово разпределение /л. 76-78/ за исковия период също са на името на ответника.Предвид така изложените съображения съдът намира за неоснователно твърдението в жалбата,че ответникът не е собственик на имота и съответно не е потребител на топлинна енергия .

Жалбоподателят твърди,че така постановеното решение е неправилно и предвид факта,че един и същ състав по абсолютно идентичен казус е постановил противоречиви решения. С решение по гр.дело № 569/23 г. искът на Топлофикация е отхвърлен с мотиви,че не е установено правото на собственост.При служебна проверка съдът намира,че това твърдение е неоснователно.По цитираното по-горе дело действително не са приложени доказателства за собственост, но в настоящото производство такива са налице и това коренно променя и фактическата обстановка по двете дела.

В жалбата се твърди,че техническата експертиза е работило по някакви неясни документи и по неправилни формули.

Изготвената експертиза е приета в съдебно заседание на 15.05.2025г. ,на което ответникът не се е представлявал /налице е изрична молба от процесуалния му представител за даване ход на делото/ и съответно същата не е оспорена от страните. И пред настоящата инстанция не е направено искане за назначаване на нова експертиза. Вещото лице е посочило в експертизата си какви документи е прегледало , по каква формула е направено изчислението ,поради което правилно първоинстанционният съд е приел заключението като дадено обективно, безпристрастно и компетентно .

В жалбата се твърди също така,че не е имало необходимост от назначаване на съдебно-техническа експертиза,поради което тези разноски следва да бъдат понесени от ищеца . Това твърдение е неоснователно .Действително, ответникът е поискал да не бъдат назначавани никакви експертизи, тъй като не оспорва размера на сумите, а само тези, които са погасени по давност .На практика обаче с подадените молби /включително с жалбата и със становището пред настоящата инстанция/ се оспорва формулата за изчисляване на енергията ,което възражение предполага именно назначаване на съдебно-техническа експертиза .

Във връзка с оплакването във въззивната жалба на ответника, че съдът неправилно е уважил претенцията за мораторна лихва върху сумата за топлинна енергия, тъй като не била доказаната датата на публикуване на сумите в сайта на ищцовото дружество, следва да бъде посочено, че периодът, за който е уважен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е 15.09.2022 г. до 15.05.2024 г., като за този период намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "хх" ЕАД на клиенти на гр. С. приети с Решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Ответникът като потребител на топлинна енергия и 3 страна по договорно правоотношение, сключено при публично известни общи условия, отговаря както за дълга, така и за последиците от неплащането му на падежа. Противно на изложеното във въззивната жалба, за доказване на изпадането на длъжника в забава не се изисква публикуването на дължимите суми в интернет, тъй като съгласно чл. 33 ал 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.

32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва - чл. 33, ал. 4 от Общите условия. Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за период, спрямо които намират приложение посочените общи условия, не е необходимо публикуването на фактурите на интернет страницата на продавача или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава.

Във връзка възражението за недължимост на такси за извършваната услуга дялово разпределение следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В този смисъл без дялово разпределение не може да се определи цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост. Следователно предоставянето на такава услуга е задължително.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. След изменението на посочената разпоредба (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на СЕС, като клиентите заплащат на продавача стойността на услугата за дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. От приетия по делото Протокол 05.10.2000 г. от проведено Общо събрание на собствениците в сграда-етажна собственост процесната сграда се установява, че хх ООД /сега „хх“ ООД /е избрано за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия. Ето защо за ответника е налице основание за заплащане на услугата дялово разпределение.