Решение № 1137 от 30.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000500766 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 525 от 23.12.2021 г., постановено по гр.д. № 818/2020г., ОС-Благоевград, 14-ти състав е осъдил ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на Н. С. П. на основание чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ 90 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 17.07.2017г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 200 000лв.

Постъпила е въззивна жалба от Н. С. П., с която се обжалва съдебно решение съдебно решение № 525 от 23.12.2021г., постановено по гр.д. № 818/2020г., ОС-Благоевград, 14-ти състав, в отхвърлителната му част до пълния претендиран размер на иска за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от 200 000 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил и 1 преценил правилно всички доказателства по делото при постановяване на обжалваното съдебно решение. Излага доводи за неправилност на решението поради неспазване на принципа за справедливост при обезщетяването на неимуществени вреди, заложен в разп. на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд не е събрал всички искани от ищеца гласни доказателства. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е приел, че продължителността на наказателното производство е била извън приетия разумен срок, което е оказало негативно влияние върху личността и психичното здраве на ищеца, но въпреки това само частично е уважил предявения иск. Твърди, че първоинстанционният съд не е отчел действителната тежест на неимуществените вреди, които е претърпял ищеца и как наказателното производство тежко и необратимо е рефлектирало върху целия му живот.

Твърди, че неправилно и незаконосъобразно първонстанционният съд е отхвърлил претенцията за законна лихва за периода от 23.02.2017г. до 17.07.2017г., като е уважил възражението на ответника за погасителна давност, без същото да е конкретизирано за посочения период.

Излага подробни съображения във въззивната жалба.

По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебното решение в обжалваната част и да постанови решение, с което да уважи в пълния размер от 200 000 лв. предявения иск за неимуществени вреди ведно със следващата се законова лихва. Претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от въззиваемата страна ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Постъпила е в срок въззивна жалба от ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу решението в осъдителната му част.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото обезщетение е завишен и несъобразен с критерия на чл.52 от ЗЗД. Твърди, че причинноследствена връзка между твърдените от ищеца претърпени вреди и воденото срещу него наказателно производство, не може да бъде установена нито от свидетелските показания, нито от приетото заключение по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Твърди, че не са представени доказателства които да установяват пряката причинно-следствена 2 връзка между незаконното обвинение производство и настъпилите вреди. по процесното наказателно

Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на предявения иск, евентуално за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

В законоустановения срок въззиваемият по тази въззивна жалба, Н. С. П. е подал отговор на въззивната жалба, като е изложил становище за нейната неоснователност.

Предявен е от Н. С. П. срещу ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ.

В исковата молба ищецът твърди, че органи на ответника са образували и водили срещу него незаконно наказателно производство с обвинение в престъпление от общ характер, продължило повече от деветнадесет години, като с тези си действия са му причинили неимуществени вреди, изразяващи се в постоянно притеснение, напрежение, стрес и неблагоприятни емоции, уронване на доброто име в обществото, ограничаване на личните му права на свобода и свободно придвижване. Твърди също, че предвид продължилото над 19 години наказателно преследване, завършило с оправдателна присъда, честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото са били силно накърнени, което е довело до понижаване на самочувствието и самооценката му: негативни за ищеца изживявания и последици. По изложените съображения ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на органи на ответника.

Ответникът, ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в постъпилия писмен отговор по чл.131 от ГПК, изразява становище, че искът е неоснователен, тъй като не са доказани претърпените вреди, твърди, че ПРБ не носи отговорност за продължителността на изтърпяната от ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража”, доколкото същата е наложена по сл.д.

№ 242/1997г. на ОСлСл-Благоевград преди отделянето на материалите по същото следствено дело и образуването на НОХД № 668/2011г. по описа на СОС. Твърди че, ищецът е предявил и друг иск срещу ПРБ на същото правно основание и е претендирал идентични имуществени вреди, за които вече е обезщетен с влязло в сила решение по гр.д. № 83/2014 г. по описа на ОС3 Благоевград. През по-голямата част от процесния период ищецът е бил посъдим по две наказателни производства и не е представил доказателства, от които да бъде установено, кои конкретно неимуществени вреди са последица само и единствено от обвинението по НОХД № 668/2011г. по описа на СОС.

Твърди, че ищецът неправилно е посочил, че периодът на увреждане е 19годишен. Прави възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: Пред настоящата инстанция са допуснати и събрани нови доказателства по искане на жалбоподателя Н. П.: допуснат е и е разпитан един свидетел А. Л. К., без родство, за обстоятелства, свързани с твърдените от жалбоподателя претърпени неимуществени вреди. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на свидетеля.

Безспорно е между страните по делото, а и от доказателствата по същото се установява, че с постановление от 16.12.1997г. по сл.дело № 242/1997г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено на престъпление по чл. 212 ал.4 във вр. с чл.20 ал.2 от НК. По внесени обвинителни актове последователно са били образувани НОХД № 1224/2004г., НОХД № 355/2011г. и НОХД № 561/2011г. по описа на ОС-Благоевград. С разпореждане от 07.12.2011г. съдебното производство по последното дело е прекратено и същото е изпратено по компетентност на Софийски окръжен съд, където е образувано НОХД № 668/2011г. На 04.03.2014г. по НОХД № 668/2011г. по описа на СОС е постановена спрямо ищеца оправдателна присъда, влязла в сила на 23.02.2017г.

Видно е, от събраните писмени доказателства, неспорни между страните поделото, че за периода от 16.12.1997г. до 03.07.1998г. по друго НОХД на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Видно е, от събраните писмени доказателства, неспорни между страните поделото, че за периода от 17.12.1997г. до 19.07.2006г. на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „забрана за напускане пределите на Република България“.

По процесното сл.дело № 242/1997г. на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за периода 17.12.1997г. до 03.07.1998г., като ищецът ефективно е изтърпял марката до 03.07.1998г., когато същата е 4 заменена с „парична гаранция“ в размер на 1 000 000 лв. Наложената друга мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ е изтърпяна ефективно от ищеца в периода от 17.12.1997г. до 19.07.2006г.

С присъда № 9 от 04.03.2014г. по НОХД № 668/2011г., по описа на СОС ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Присъдата е протестирана, като с Решение № 128/08.04.2016г. по ВНОХД № 1006/2014г. на САС същата е потвърдена, влязла в сила на 23.02.2017г., след като с Решение № 250/23.02.2017г. на ВКС не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение.

По делото е приложена Справка за съдимост на ищеца, от същата е видно, че ищецът не е осъждан.

По делото е изготвена психологична експертиза. и

Комплексна съдебно психиатрично-

По делото е разпитан един свидетел – С. С. П., чиито показания съдът кредитира изцяло. Показанията на свидетелите не противоречат на събраните по делото писмени доказателства.

Пред настоящата инстанция също е разпитан един свидетел – А. Л. К., чиито показания съдът кредитира изцяло. Показанията на свидетелите не противоречат на събраните по делото писмени доказателства.

По делото са представени писмени доказателства, съставляващи медицинска документация, които съдът изцяло кредитира, като съобразява и периода на издаване на същите.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на 5 правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на

Н. С. П. е

НЕОСНОВАТЕЛНА, а въззивната жалба на ПРОКУРАТУРАТА на

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Предявеният иск с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 предл. първо от ЗОДОВ е основателен.

Фактическият състав на посочената правна норма за ангажиране отговорността на държавата, за вреди, причинени от действията на правозащитните органи, включва вреда (имуществена или неимуществена), претърпяна от гражданин (физическо лице); незаконна дейност на някой от изброените органи и причинна връзка между незаконната дейност и вредата.

Съгл. разп. на чл.4 ал.1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Предвид изложената и приета за доказана по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че предявения иск за неимуществени вреди е основателен и доказан до размера на 20 000 лв.

Предвид постановяването на оправдателната присъда, с която окончателно е приключило воденото срещу ищеца наказателно производство, следва да се приеме, че действията на органите на ответника срещу него относно образуване на предварителното производство, вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” и обвинение в извършване на престъпление, поддържано пред първоинстанционния съд, са били незаконни по см. на чл.2 от ЗОДОВ. Тези незаконни действия са довели до търпени от ищеца страдания, изразяващи се в ограничаване на личната му свобода, довели са до изпитвани негативни емоции и субективно чувство на срам и вина.

Съдът приема за доказан факта, че посочените по-горе действия на 6 органи на ответника са довели до дискредитиране доброто име на ищеца в обществото, но след вече случила се дискредитация поради водено и друго наказателно производство. Следва да се съобрази факта, че за процесния период срещу ищеца са били водени две наказателни производства, и за търпените неимуществени вреди от първото водено производство ищецът вече е бил обезщетен със сумата от 7000 лв. /влязло в сила Решение № 5392/29.12.2014г., постановено по гр.д. № 83/2014г. по описа на ОСБлагоевград/ Предвид свидетелските показания, съдът приема за доказан факта, че повдигнатото и поддържано незаконно обвинение по НОХД № 668/2011г. по описа на СОС, наложената мярка за неотклонение са повлияли негативно върху психологическия статус на ищеца и са му донесли психическо страдание и психосоматичен дискомфорт, които обаче, състояния очевидно са преодолени от ищеца без каквито и да е последствия- не се доказват увреди на физиологичното или психологическото здраве на ищеца към настоящия момент, с необратим характер, които да са в пряка причинно-следствена връзка единствено и само с воденото процесно наказателно производство.