Определение № 254 от 11.04.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. София, 11.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно търговско дело № 20231001000232 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Развиващото се по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл.729, ал.3 ТЗ производство е образувано по частна жалба на „Финансово - индустриална група Рей Холдинг“АД, ЕИК 202495623, чрез изпълнителния си директор И. П. насочена против Определение № 260046/10.02.2023 г., постановено по т.д. № 78/2017 г. по описа на ОС Враца. С него, по възражение на НАП, изготвената от синдика на „Агрокомплекс Рашово“ООД /н/, ЕИК 131124513 за разпределение на налични суми в масата на несъстоятелността, обявена в Търговския регистър /ТР/ под № 20221116113318, е отменена частично в частта над сумата от 98 643,47 лв. от продажната цена на имуществото, предвидена за удовлетворяване на вземанията на „Финансово-индустриална група Рей Холдинг“АД - цесионер на вземанията на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД, който от своя страна е цесионер на вземанията на „Уникредит булбанк“АД и е указано на „Финансово - индустриална група Рей Холдинг“АД, че следва да внесе сумата от 62 856,33 лв. в едноседмичен срок от влизане на определението в сила, след което да се изготви нова частична сметка за разпределение между кредиторите на длъжника при спазване на приетия с одобрените списъци ред на удовлетворяване на кредиторите.

В частната жалбата се развиват доводи за неправилност на атакуваното определение, като постановено в противоречие на материалния закон – ТЗ, в нормите му на чл.722 и ЗЗД – чл.729 ТЗ.

Поддържа се, че в случая първоинстанционният съд неправилно е приложил цитираните правни норми, доколкото вземанията на праводателя на частния жалбоподател „Уникредит Булбанк“АД по договор за банков кредит № 0002/263/23022016 от 23.02.2016 г. били предявени пред синдика в производството по несъстоятелност на „Агрокомплекс Рашово“ООД /н/ в размер общо на 107 648,73 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 99 600 лв., считано от датата на подаване на молбата по чл.685, ал.1 ТЗ до окончателното изплащане на задължението. Предявеното вземане по този кредит било обезпечено с ипотека от 29.02.2016 г. върху недвижим имот - земя и сгради, изнесени от синдика на търг с тайно наддаване по чл.717в ТЗ, с изкл. на сградата „Краварник“ с площ от 1003 кв.м., която била продадена по-рано от синдика.

Така предявеното вземане било включено от синдика в списъка на приетите вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ, одобрен от съда по несъстоятелността с определение по чл.692, ал.2 ТЗ, като в срока по чл.694, ал.6 ТЗ не били предявени искове по ал.1-ал.3 с.чл., поради което и същите се считали за приети по смисъла на чл.693 ТЗ.

1

Посочено е, че в раздел „Лихви/Разноски“ на списъка по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ вземанията на „Уникредит Булбанк“АД по обсъждания договор за банков кредит били приети изцяло, без обаче изрично да е отразено и акцесорното вземане на законна лихва върху главницата от 99 600 лв. от датата на подаване на молбата по чл.685, ал.1 ТЗ до окончателното им изплащане.

Същевременно синдикът не изготвил и не обявил списък за неприети вземания по чл.686, ал.1, т.3 ТЗ, от което следвало да се разбира, че той мълчаливо е приел и предявеното вземане от кредитора за законна лихва така, както е посочено в молбата му по чл.685, ал.1 ТЗ.

Поддържа се, че ако вземането не било прието, то е следвало да бъде включено в списъка по чл.686, ал.1, т.3 ТЗ, какъвто няма съставен и обявен в ТР, респ. - такъв списък не бил предмет на одобрение от съда по реда на чл.692 ТЗ.

Предвид изложеното жалбоподателят твърди, че цялото вземане на „Уникредит Булбанк“АД по договора за банков инвестиционен кредит от 23.02.2016 г. в размер на 107 648,73 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 99 600 лв., считано от датата на подаване на молбата по чл.685, ал.1 ТЗ до окончателното изплащане на задължението, обезпечен с ипотека от 29.02.2016 г., е включено в списъка с приети вземания по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ с поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ и ФИГ Рей холдинг“АС се явявало титуляр на това вземане, ведно с привилегиите и обезпеченията, които то носи, в резултат на сключен договор за цесия с предходния титуляр на вземането, който го придобил по аналогичен начин от „Уникредит Булбанк“АД.

Твърди, че законната лихва се определя от синдика при изготвяне на сметката за разпределение и в случая нямало спор, че обезпеченото с ипотеката вземане е по-голямо от предложената от „ФЕГ Рей холдинг“АД цена, поради което купувача не дължи довнасяне на сума за удовлетворяване на вземанията на кредитори с по-нисък ред на вземанията, какъвто в случая се явява НАП с вземане по чл.722, ал.1, т.6 ТЗ.

Погрешен бил изводът на първоинстанционния съд, че срещу списъка с приети вземания в случая нямало постъпило възражение в срока по чл.690, ал.1 ТЗ, поради което и вземането за законна лихва, което е обичайна законна последица на забавата за плащане, не следва да участва при изчисляване вземането на обезпечения кредитор. Според текстът на цитираната разпоредба кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане. В случая обаче кредиторът не би могъл да направи възражение за неприето вземане, т.к. липсвало произнасяне на синдика, поради което и следвало да се счита за прието.

По изложените съображения обжалваното определение се явявало неправилно и се иска отмяната му.

Отговори по частната жалба не са постъпили в срока по чл.276, ал.1 ГПК, във вр. с чл.613а, ал.3 ТЗ, нито синдикът е взел допълнително становище по нея.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на частния жалбоподател, след като извърши служебна справка по партидата на дружеството в несъстоятелност в ТР и съобрази данните от първоинстанционното дело във връзка с оплакванията на частния жалбоподател, приема следното:

Частната жалба е подадена от активно легитимирано лице – „ФИГ Рей холдинг“АД НАП е кредитор с прието вземане, който не е подал жалба срещу частичната сметка за разпределение, но тя е била изменена по жалба на друг кредитор в ущърб на жалбопадател.

Жалбата му е постъпила по делото в рамките на преклузивния срок за атакуване на първоинстанционното определение, поради което и е процесуално допустима.

Разгледано по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения:

Съобразно дадените разяснения в Определение № 862/ 20.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 811/2012 г., I т. о., ТК, с определението по чл.729, ал.1 ТЗ съдът се произнася по съставената от синдика сметка за разпределение, като в това производство извършва преценка доколко съдържащите се в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези в одобрения от съда списък на приетите вземания, какъв е размера на получените при осребряването на имущество от масата на 2 несъстоятелността суми и как тези сума трябва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка, тогава когато сметката за разпределение е частична.

Следователно – в производство като настоящето основното задължение на съда се заключава в това да прецени правилно ли е извършено разпределението на получените от осребряване на имуществото на несъстоятелния търговец суми между кредиторите с приети вземания, индивидуализирани в одобрените списъци по чл.692 ТЗ.

Съобразявайки се с гореизложеното при разрешаване на спорния по делото въпрос дали вземането на жалбоподателя „ФИГ Рей холдинг“АД за законна лихва върху главницата от 99 600 лв., представляваща вземане по договор за банков кредит №№ 0002/263/23022016 от 23.02.2016 г., подлежи на удовлетворяване в реда по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, решаващият въззивен състав взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Макар останалите томове по първоинстанционното дело да не са приложени към настоящето, няма спор, вкл. се установява от служебно извършената справка по партидата на длъжника в ТР, че в срока по чл.685, ал.1 ТЗ неговия кредитор „Уникредит Булбанк“АД е предявил свои вземания в производството по несъстоятелност на „“Агрокомплекс Рашово“ООД /н/ с молба от 17.11.2017 г., вкл. и това, произтичащо от договор за банков кредит № 0002/263/23022016 от 23.02.2016 г., ведно със законната лихва върху същото, считано от датата на депозиране на молбата за приемане на вземането до окончателното изплащане на задължението.

При съобразяване на молбата и доказателствата към нея синдикът е включил в списъка с приети вземания по реда на чл.686, ал.1, т.1 ТЗ такива, представляващи вземане за главница в размер на 99 600 лв., вземане за лихви в размер на 4 672,23 лв. за периода 21.04.2019 г. - 03.10.2017 г., вземане за лихви в размер на 776,22 лв. за периода 03.10.2017 г.

- 31.10.2017 г. и съдебни разноски за събиране на вземането в размер на 2 315,02 лв.

Вземането е прието в ред за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, предвид наличието на обезпечение в полза на кредитора - учредена ипотека върху недвижим имот - земя и сгради.

Няма спор, че независимо посоченият кредитор да е предявил приетото вземане и ведно със законната лихва върху главницата от 99 600 лв., считано от датата на подаване на молбата по чл.685, ал.1 ТЗ до окончателното изплащане на задължението, вземането за лихва не е било включено нито в списъка с приети вземания по реда на чл.686, ал.1, т.1 ТЗ, нито в списъка с неприети вземания по чл.686, ал.1, т.3 ТЗ, нито първоинстанционният съд се е произнесъл по него по реда на чл.692 ТЗ при одобряването на списъците.

Не се спори и че приетите за удовлетворяване в производството по несъстоятелност вземания на „Уникредит Булбанк“АД са били прехвърлени с договори за цесия първоначално на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД, а в последствие и на „ФИГ Рей холдинг“АД /Договор за цесия с с нотариална заверка на подписите рег. № 4954/10.08.2021 г. на нотариус № 533 Петьо Петров - л.1519 - л. 1525 от делото и Договор за цесия от 15.10.2018 г./.

Установява се от данните по първоинстанционното дело /приложения т. VI/, че в качеството си на кредитор с прието вземане с молба вх.№ 262328/05.12.2022 г. /пощенско клеймо от 02.12.2022 г./ „ФИГ Рей холдинг“АД е предявило по реда на чл.688, ал.3 ТЗ и свое вземане за законна лихва и надбавка за просрочие от 2% върху сумата от 99 600 лв. след датата на откриване на производството по несъстоятелност, за периода 19.12.2017 г. 20.12.2022 г. в размер на 60 190,19 лв.

Същото е било включено в допълнителния списък с приети вземания по реда на чл.688, ал.3 ТЗ /публикуван в ТР на 14.12.2022 г./, с ред за удовлетворяването му по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, поради причина че е обезпечено с ипотека върху собствен на длъжника недвижим имот.

Този четвърти списък с приети вземания е вписан в ТР с вписване под № 20221214092758, като на 21.12.2022 г., а срещу него е подадено възражение от кредитора НАП с аргументи, че е погасено по давност за периода 19.12.2017 г. - 30.11.2019 г.

По възражението съдът по несъстоятелността се е произнесъл с определение по реда на чл.692, ал.4 ТЗ, като го е оставил без уважение и е одобрил представения четвърти списък 3 с приети вземания, вписан в ТР под № 20221214092758.

Определението е обявено в ТР на 15.03.2023 г.

По делото няма данни възразилият взискател НАП е предявил отрицателен установителен иск по реда на чл.694 ТЗ за установяване несъществуване на оспореното от него вземане на „ФИГ Рей холдинг“АД за законна лихва, прието с четвъртия списък.

Отделно от горното установява се от извършената справка в ТР, че в хода на производството по несъстоятелност синдикът на „Агрокомплекс Рашово“ООД /н/ е изготвил частична сметка за разпределение вписана в ТР под № 20220601152732, с която в полза на кредитора ФИГ Рей холдинг“АД е разпределена сума в размер на 8 720 лв., за удовлетворяване на вземането му с поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.