Решение № 212 от 09.12.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Провадия, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П.В.Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20213130100360 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува по искова молба на „Юробанк България“ АД срещу М.

Д. М., Д. М. Д. и П. Б. Д. за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните парични суми: 4464.07 швейцарски франка главница за периода от 14.04.2016 г. до 23.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 565.45 швейцарски франка възнаградителна лихва за периода от 16.04.2018 г. до 23.03.2021 г.; 1779.54 швейцарски франка наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на просрочени плащания) за периода от 16.04.2018 г. до 23.03.2021 г.; 34.60 швейцарски франка банкови такси за периода от 14.12.2018 г. до 23.03.2021 г.; 360.00 лева нотариални такси за периода от 23.03.2021 г. до 23.03.2021 г.,

Ищецът претендира и присъждането на съдебно-деловодните разноски пред настоящата инстанция.

Ищецът твърди, че на 03.12.2007 г. сключва договор за кредит с ответниците в качеството им на кредитополучатели, по силата на който получават на 14.12.2007 г. кредит за текущи нужди в размер на равностойността в швейцарски франкове на 4400.00 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, със срок на погасяване 180 месеца до 14.12.2022 г. Посочва се, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която се разрешава и усвоява – швейцарски франкове. Навежда твърдения, че ответниците са в неизпълнение от 14.01.2014 г., като не се заплащат 86 вноски за главница и лихва. Заявява се, че вземането по кредита е обявено за предсрочно изискуемо 1 спрямо ответниците на 25.01.2021 г.

Предвид горното, банката претендира от ответниците да заплатят солидарно гореописаните парични вземания от т.1 до т. 5, които не са погасени по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците не депозират писмен отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от своя процесуален представител, който поддържа предявените искове. Моли за уважаването им. Претендира разноски.

Ответниците, редовно уведомени, не се явяват лично, не се представляват. Не изразяват становище по предявените искове.

По фактите:

Съдът основава своите фактически констатации изцяло върху представените по делото договор за потребителски кредит *** от 03.12.2007 г., погасителен план, и приетата съдебно-счетоводна експертиза, неспорни от ответниците по делото, от които се установява, че ищецът „Юробанк България“ АД, в качеството му на кредитор, предоставя на 14.12.2007 г. на ответниците М. Д. М., Д. М. Д. и П. Б. Д., в качеството им на кредитополучатели, кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността на 4400 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита (14.12.2007 г.) , а именно 7501.00 швейцарски франка. В договора се предвижда, че погасяването на кредита ще се извършва във валутата, в която същият се разрешава и усвоява – швейцарски франкове.

Сумата се усвоява по банковата сметка на кредитополучателя М. Д. М. – чл. 2, ал. 1 от Договора. Крайният срок за погасяване на кредита, съгласно чл. 5, ал. 1 от договора, е 180 месеца, съответно плащането е на 180 месечни анюитетни вноски с падеж, считано от датата на усвояване на кредита, тоест от 14.12.2007 г. до 25.01.2021 г. – видно от погасителния план.

В чл. 3, ал. 1 от Договора се уговаря годишна възнаградителна лихва, която се състои от сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, който към момента на сключване на договора, е в размер на 4.5 %, плюс договорна надбавка в размер на 2.15 пункта, или към момента на сключване на кредита възнаграждението в полза на банката е в размер на 6.65 % годишно. В чл. 3, ал. 5 от Договора се посочва, че действащият БЛП на „Юробанк България“ АД не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, като кредитополучателите се уведомяват за новия размер на БЛП от датата, от която той влиза в сила чрез обявяването има на видно място в банковите салони и в интернет. Договорените в процесния договор надбавки от 2.15 % не се променят – плаващ е само БЛП. От експертизата по делото се установява, че след сключване на договора на 03.12.2007 г., БЛП се променя едностранно от банката на следните дати: на 14.07.2008 г. – на 5 % и лихвена надбавка 2.15 пункта или обща възнаградителна лихва 7.15 %; на 14.10.2008 г. – на 7.2 % и лихвена надбавка 2.15 пункта или обща възнаградителна лихва 9.35 %; на 16.10.2008 г. – на 2

6 % и лихвена надбавка 2.15 пункта или обща възнаградителна лихва 8.15 %; 14.10.2012 г. – на 5.75 % % и лихвена надбавка 2.15 пункта или обща възнаградителна лихва 7.9 %. Така увеличаването на лихвата по договора, довежда съответно до увеличаване размера на месечната погасителна анюитетна вноска.

Мораторната лихва, от своя страна, в случай на забава на някоя от погасителните вноски, се урежда в чл. 3, ал. 3 от Договора. В разпоредбата се посочва, че при просрочие на дължимите погасителни вноски или при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора на лихвата за редовна главница, договорена в чл. 3, ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Видно от експертизата, БЛП към момента на сключването на договора е 6.65 %, от което следва, че размерът на уговорената наказателна лихва е 16.65 %. Наказателната лихва също се променя с промяната на БЛП. За процесния период на претенцията за наказателната лихва от 16.04.2018 г. до 23.03.2021 г. процентният й размер е 17.9 % (БЛП 7.9 % + 10 пункта).

Видно от извлеченията на разплащателната сметка на кредитополучателя, кредитът се погасява в швейцарски франкове, като при липса на средства по сметката, кредитополучателят внася лева или евро и банката служебно превалутира постъпилите средства по курс „купува“ за съответния ден на вноската. От експертизата се установява, още че първото просрочие е на анюитетна вноска с дата 14.10.2009 г., която се плаща на 29.10.2009 г. Последната платена анюитетна вноска е с падеж 14.12.2013 г., която съответно се погасява на 31.03.2014 г. Кредитът спира да се обслужва от кредитополучателите от юнитетна вноска с падеж от 14.01.2014 г. до момента. Вещото лице посочва, че кредитополучателите са заплатили общо 5123.45 швейцарски франка, от които 3119.65 швейцарски франка са отнесени от банката за възнаградителна лихва и 2003.80 швейцарски франка за главница. От експертизата е видно, че при непроменен процентен размер на уговорената към момента на сключване на договора възнаградителна лихва (6.65 %), надвнесената от ответниците сума в швейцарски франкове за периода до последното плащане, е в размер на 492.95 швейцарски франка (вж. л.11-12 от ССчЕ).

В чл. 19, ал. 2 от договора се предвижда, че при неизпълнение на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. По делото са представени от ищеца покани, в които се посочва, че банката обявява вземането за главница по кредита за предсрочно изискуемо. Поканите се връчват надлежно на кредитополучателите на 25.01.2021 г. чрез ЧСИ З.Д. – лично на кредитополучателя М.М., а на останалите кредитополучатели Д. и П. Д.и – по реда на чл. 46 от ГПК чрез техния баща – кредитополучателя М.М.. В тази връзка банката заплаща разноски по изготвянето на поканите и връчването им на кредитополучателите от ЧСИ в общ размер на 360.00 лева с ДДС, видно от представената по делото фактура.

Експертизата изчислява, че възнаградителната лихва за периода от 16.04.2018 г. до 25.01.2021 г. (датата на обявяване на предсрочната изискуемост), съгласно процента, 3 уговорен при сключването на договора (6.65 %), е в размер на 476.55 швейцарски франка, а във вариант при последваща едностранна промяна на лихвата на 14.07.2008 г., на 14.10.2008 г., на 16.10.2008 г. и на 14.10.2012 г. – лихвата е в размер на 565.45 швейцарски франка. По отношение на размера на мораторната лихва, за претендирания период от 16.04.2018 г. до 23.03.2021 г., като се вземе предвид и мораториума, съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията, по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. експертизата дава три варианта на отговор, в зависимост от начина на формирането на лихвата – 2056.38 швейцарски франка, ако е в размер на 16.65 % , към момента на сключване на договора, съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора; 2210.76 швейцарски франка при последваща промяна на процетния размер на 17.9 %, поради увеличаване на БЛП; 1235.06 швейцарски франка, в случай че лихвата за забава е в размера на законната лихва, тоест 10 %.

По делото са представени доказателства и за начислени от ищеца банкови такси в размер на 0.5 % върху размера на непогасената главница, дължими на основание чл. 4, т. 1 от Договора. Видно от погасителния план за периода от 14.12.2018 г. до 23.03.2021 г. се начисляват следните годишни такси, върху размера на непогасената главница: на 14.12.2018 г. такса в размер на 14.89 шв.фр., 14.12.2019 г. такса в размер на 11.67 шв.фр. и на 14.12.2020 г. такса в размер на 8.19 шв.фр. Така общият размер на начислените годишни такси за процесния период е 34.75 швейцарски франка.

По делото се събират и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р.Г., служител в ищцовото дружество, заместник-управител на клон В., която подписва от името на дружеството процесния договор за кредит. Заявява, че преди подписване на договора за кредит клиентът се запознава устно от служител на банката, а след това и писмено, с всички условия, лихви, оскъпявания. Посочва, че по принцип договорите са при стандартни условия. Договорът се подготвя от централното управление, след което клиентът се запознава със съдържанието му и го подписва. Посочва, че клиентът има право да не подпише договора, от което не следват санкции за него.

По правото:

Съгласно пар. 13, т. 1 от ДР към Закона за защита на потребителите (ЗЗП) потребител по смисъла на закона е физическо лице, което придобива стока или услуга, които не са предназначени за професионалната му дейност, а съгласно пар.12 от ДР към ЗЗП финансова услуга е свързана с дейността на кредитна институция, като отпускане на кредити, в това число и потребителски. Следователно съществуващото между страните договорно правоотношение от 03.12.2007 г. попада под обхвата на ЗЗП и закона за потребителския кредит (ЗПК), в редакцията им към момента на сключване на договора. Ответниците усвояват кредит от финансова институция за текущи нужди, което ги прави потребители на финансова услуга. Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са посочени 17 примерно 4 изброени неравноправни клаузи. Същите, съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, са нищожни, с изключение на тези, които са индивидуално уговорени, а предвид алинея 2 на чл. 146 от ЗЗП – не са индивидуално уговорени клаузите, които са изготвени предварително и поради това потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него – чл. 146, ал. 4 от ЗЗП.

В случая, съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за кредит дължимата възнаградителна лихва се формира като сбор от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, плюс надбавка 2, 15%. В ал. 5 на същата разпоредбата се посочва, че БЛП се определя от банката и не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Съответно в чл. 6, ал. 3 от договора за кредит се предвижда, че ако банката променя БЛП, размерът на погасителните вноски, се променя автоматично, за което кредитополучателят дава своето неотменимо и безусловно съгласие. От анализа на тези разпоредбни в договора за кредит, настоящият състав приема, че чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал.

Разпечатката съдържа 27 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f92901fc-75a7-475e-a334-70828e0a3512