Решение № 6082 от 05.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6082 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511399 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20098242 от 24.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 23 692/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГК, 68 състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.240 ЗЗД и чл.422 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Й.

В. С., ЕГН ********** дължа на „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК 203670940 следните суми: 9237,28 лева – главница, представляваща сбор от месечните погасителни вноски с падежи през периода от 05.12.2016 г. до 05.06.2020 г. по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13489815 от 24.06.2016 г. между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца-заявител по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. и приложение № 1 към него; 7 499,84 лева, представляващи договорна възнаградителна лихва за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2020 г. и 5 144,84 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 06.12.2016 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.07.2020 г. да окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 28 074/2020 г. по описа на СРС, 68 състав.

Със същия съдебен акт ответницата Й. В. С. е осъдена да заплати на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ АД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумите:

767,64 лева – направени разноски в исковото производство /държавна такса и депозит за ССЕ/, 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, 417,64 лева – разноски за заповедното производство за държавна такса и 50,00 – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство. .

Срещу така постановеното съдебно решение е депозира въззивна жалба от ответника Й. В. С., гр.София – чрез процесуалния й представител адв.Т., в която се поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, поради което моли същото да бъде обезсилено, а в условията на евентуалност – да се отмени като неправилно и да се постанови ново решение, с което да се отхвърлят предявените срещу нея искове. Наведени са доводи, че първоинстанционният съд не е обсъдил правилно и коректно всички събрани 1 по делото доказателства, че неправилно е възприел тезата, че е безспорно по делото сключването и съдържанието на договора, необосновано е стигнал до заключението, че ответницата не е оспорила нито сключването, нито съдържанието му, като е подминал без разглеждане и обсъждане направените възражения за недействителност на договора, инвокирани в отговора на исковата молба, на основание чл.22 ЗЗП във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗЗП, доколкото в същия не е посочен годишен процент на разходите. Твърди се и че СРС не е обсъдил правоизключващото възражение за високия размер на договорната неустойка, която излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции; че съставът на първоинстанционния съд неправилно е кредитирал съдебносчетоводната експертиза, на изводите на която е приел фактическа обстановка като достоверна, а всъщност тя е непълна и неточна, вследствие на което е постановено неправилно решение, както и че това решение е неправилно и на основание факта, че при постановяването му не е взето предвид релевираните от ответницата факти, свързани с нарушение на чл.11, ал.2 ЗПК, а именно – неподписване та общите условия към договора.

Претендира присъждането на сторените в производството разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от и щ е ц а „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който същата е оспорена като неоснователна. Релевирани са твърдения, че процесният договор съдържа всички задължителни реквизити и не противоречи на императивните правила на ЗПК; че клаузите на договора са индивидуално договорени, такива, с които ответникът изрично се е съгласил, подписвайки го; че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК изисква да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, които в сключения между страните договор са предвидени. Инвокирани са съображения за съобразяване на изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК. Заявено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваното решение. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част.

Настоящата инстанция намира за неоснователно оплакването на жалбоподателката за недопустимост на първоинстанционното решение в атакуваната част. Безспорно е в теорията и съдебната практика, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такова е решението, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Първоинстанционното решение в атакуваната част не страда от някой от визираните пороци, които да обуславят неговата недопустимост.

Предвид горното съдът дължи произнасяне по правилността на решението с оглед изложените в жалбата доводи.

При условията на обективно кумулативно съединени са предявени положителни установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.9 ЗПК и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника Й. В. С. с подадено в срока на чл.414 ГПК възражение с вх.№ 23017594 от 08.03.2021 г. срещу вземанията, за които на 13.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 28 074/2020 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление с вх.№ 3032216 от 01.07.2020 г. за сумите: 8 237,28 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-13489815 от 24.06.2016 г. за периода от 05.12.2016 г. до 05.06.2020 г. между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на дружеството-заявител с договор за цесия, ведно със законната лихва, считано от 01.07.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в 2 размер на 7 499,84 лева за периода от 05.03.2017 г. до 05.06.2020 г., обезщетение за забава в размер на 5 144,84 лева за периода от 06.12.2016 г. до 12.03.2020 г., като на заявителя са присъдена разноски по делото: 417,64 лева – държавна такса и 50,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение № 246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и мн.др./. В тежест на ищеца е да установи в това производство – качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно право.

Съгласно т.1 от цитираното по-горе ТР № 1/2013 по тълк.дело № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС в изпълнение на принципа за законност /чл.5 ГПК/ въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на повелителни правни норми.

В разпоредбата на чл.26 ЗЗД са уредени общите хипотези на нищожност на сделките в гражданското право. Наред със същата, в отделните нормативни актове, регламентиращи определени обществени отношения, се съдържат специални норми, касаещи (не)действителността на сключените от гражданскоправните субекти сделки. Такъв акт е Законът за потребителския кредит /ЗПК/, установяващ специална правна уредба по отношение на договора за кредит, по който страна е потребител-физическо лице.

С оглед съвпадащите становища на страните по делото в производството не е спорно, което се установява и от представения заверен препис от този акт, че на 24.06.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 – като кредитор и Й. В. С., ЕГН ********** – като кредитополучател е подписан визираният в заявлението договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-13489815, с предмет: отпускане на кредитополучателя от страна на кредитора кредит за потребителски цели в размер на 20 000,00 лева, като кредитополучателят е поел задължението да върне кредита на 84 броя погасителни вноски на стойност от 448,69 лева, като погасителните вноски съставляват изплащане на вземанията по кредита ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена надбавка /т.3/, съставляваща печалба на кредитора, като крайният срок за издължаване е 05.05.2023 г. Не е спорно в процеса, че сумата по кредита е получена от ответницата. От неоспореното заключение на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице А. Б., се констатира, че на 27.06.2016 г. по банковата сметка на ответницата Й. С. в „Банка ДСК“ ЕАД е преведена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 19 300,00 лева с основание „съгласно договор PLUS-13489815“.

Предвидено е и че лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора в размер на 13,75 % /т.3 и р.“Параметри и условия“/, че годишният процент на разходите е в размер на 16,03 % , като началната дата за изчисляването му е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него /т.3/; че съгласно р.“Параметри и условия“ на сключения договор част от същите е застрахователна премия от 6 300,00 лева и такса ангажимент от 700,00 лева, като в т.2 е установено, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, като посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на броя вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, както и че кредитополучателят заплаща и такса „Ангажимент“, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора при съдържащите се този документ условия, размери и срокове, като таксата се заплаща от кредитополучатели при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита.

В т.5 е отразено и че при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени от договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост, съотв., че разноските за събиране на вземането се определят от управителния орган на дружеството и са в размер на 12,00 лева и се начисляват за всяка просрочена непогасена месечна вноска по погасителния план и са дължими от кредитополучанеля от 3 момента на забавата.