Решение № 71 от 21.04.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. ****, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. Петрова при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Гражданско дело № 20213130101058 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване от Ф.Ю.И., ЕГН **********, с адрес с.

*****, ул. „*****“ №20 срещу А.А.И.., ЕГН **********, с адрес с. *****, обл.

***** иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, съединен с небрачни искове с правна квалификация чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК, във вр. с чл. 59, ал. 2, чл. 143, чл. 56 и чл. 53 от СК – предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете А. А.А. на майката, определяне режим на личен контакт на бащата с детето, осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 250лв., с падеж 5-то число, считано от датата на подаване на исковата молба /30.08.2021г./ , до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението й или прекратяването й, за ползването на семейното жилище и да бъде постановено след развода съпругата да носи предбрачното си фамилно име – С..

В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи по силата на сключен граждански брак на 15.04.2019 г., за което е съставен акт за граждански брак № 46 от 15.04.2019 г. от община ****, област *****. От съвместното им съжителство на ***** г. се родила дъщеря им А. А.А., ЕГН **********, за което е съставен акт за раждане № 0725 от *** г. от Община ****. Излага, че от самото начало съвместният им живот започнал със затруднения в общуването, поради липса на познания за личността на другия, от различните им предпочитания, увлечения и избори, културни и 1 национални обвързаности, възпитание, отразяващи се като цяло на отношението им към семейството и поетите със създаването му отговорности.

Ответникът имал двойно гражданство - българско и турско, което обстоятелство предвид насадените в детството порядки и ценности, го карало да не може да се интегрира достатъчно приемливо в нейната общност.

Поради тази причина в честите им конфликти той започвал да се разграничава от нея и детето, изтъквайки етнически причини за поведението й, обиждайки я, че мислила само за пиене и ядене. Най-чест повод за спречкванията им /почти ежедневни/, била необходимостта от парични средства за поддържане минимални условия в дома и за детето. В редките случаи, когато купел нещо за дома, предимно за ядене, си водел записки, като след това натяквал, че бил купувал всичко. Въпреки ниската възраст на детето, което се изхранвало все още чрез кърмене, поради което ищецът се нуждаела от здравословна храна, детето се нуждаело от приемането на пюрета, които постепенно да заместят кърменето, от дрешки, поради бързия растеж, памперси, козметика, играчки и лекарства. Справяла се с покриването на нуждите на дома и детето с помощта на родителите й, които й предоставяли финансови средства, хранителни продукти и поемали част от грижите за детето. А. бил неангажиран към семейството, като не желаел не само да ги поддържа, но не участвал в домакинската работа или при отглеждането на детето. Никога не го е разхождал, не го е хранил, не се занимавал с него. Вниманието му към А. се изчерпвало в рамките на от 5 до 10 минути. Сериозен проблем в отношенията им било закупеното от тях жилище, като ответникът не спирал да й натяква, че са се установили да живеят в това затънтено село, а не в **** и че можело да живеят в жилище под наем. След установяване невъзможността да продължат живота си съвместно ищецът се опитала да го убеди да прехвърлят имота на дъщеря им, като му предаде част от платената от него цена при покупката, при което А. се развикал, че той нямало да има жилище, но и те нямало да имат такова, тъй като щял да го запали. Ответникът имал избухлив, невъздържан, неуравновесен и раздразнителен характер. Откакто се разделили, вече почти месец, бил изпратил за детето 3 броя млека, един брой памперс и козметичен продукт за кожата. Поради изложеното счита, че бракът им с ответника следва да бъде прекратен поради ненужността му за обществото, детето и тях самите. Счита, че разбирателство и доверие между тях нямало, безвъзвратно си е отишла взаимната любов, съвместните им очаквания били провалени, поради което прекратяването на брака било единственият разумен изход за отношенията им, доколкото продължаването му било безпредметно и противоречало на принципите и морала. Предвид изложеното моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който изразява становище за основателност на иска за прекратяване на брака, без да се изследват причините и вината, довели до неговото разстройството.

Твърди, че от 04.08.2021 г. между съпрузите е налице трайна фактическа раздяла, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, без възможност да бъде саниран за в бъдеще, поради което съществува само формално, а това не 2 е нито в техен, нито в обществен интерес. По отношение на съединените небрачни искове изразява следното становище: Заявява, че твърдението, че се разграничавал от своето дете, както и че не е осигурявал минимални условия в дома им, необходими за отглеждане на детето им, не отговаряли на истината. Напротив, не само, че работел и то нерядко и извънредно, за да издържа семейството си, но заедно с това успявал да плати два банкови кредита. Един - изтеглен на името на ищеца, по който той се явявал солидарен длъжник и който е послужил за закупуване на семейното им жилище, като той всеки месец превеждал по 600 лева по банковата сметка на ищеца, за да бъдат удържани за целите на кредита. По тази причина въпросният заем бил обслужван изцяло от него, което се доказвало от приложените към отговора извлечения от банковата му сметка. Освен този заем имал и втори такъв, изтеглен на негово име от „Банка ДСК" АД, който послужил за извършване на ремонт на жилището, също изплащан отново изцяло, само и единствено от негова страна, като в тази връзка всеки месец му се удържали по 124 лв., което се удостоверявало също с представените от него банкови извлечения от банковата му сметка. Основното му нетно трудово възнаграждение, което получавал на средногодишна месечна база, било 891.96 лв., за доказването на което представя удостоверение с изх. № 633/21.10.2021г., издадено от работодателя му. Предвид крехката възраст на детето им счита, че на този етап родителските права по отношение на детето им следва да бъдат възложени на ищеца, с оглед на което заявява, че не оспорва иска относно възлагане упражняването на родителските права. Възразява на искането относно възлагане ползването на семейното им жилище на ищеца, макар признаването на иска относно възлагането родителските права на същата, т.к. той нямал друго жилище, в което да живее и възлагането ползването на семейното жилище на ищеца щяло да доведе до още една финансова тежест за неговия бюджет, понеже същото щяло да доведе до наемане на друго жилище, за което освен плащаните кредити и издръжка, щяло да се наложи да плаща и месечен наем. Претендира семейното жилище да бъде предоставено на него. От друга страна при последните му посещения на имота установил, че същият бил със сменени брави и ключалки, входната врата била заключена със синджир и катинар и всички мебели и домакинско оборудване, включително и личните му вещи изнесени от къщата и същата не се обитавала, което го навеждало на мисълта, че ищецът нямала жилищни нужди щом била опразнила жилището, а за него такова било налице.

Възразява срещу размера на исканата издръжка за низходящ. Безспорно било доказано, наличието и плащането на ежемесечни вноски за изтеглените заеми, които възлизали на 714 лв. месечно. Следвало да се отчете факта, в случай че ползването на семейното жилище се предостави на ищеца, че това ще наложи да си наеме квартира, т.к. нямал друго собствено жилище, което ще наложи извършването на още допълнителни ежемесечни разходи, поради което всяко присъждане на месечна издръжка в размер над минимално определения съгласно чл. 142, ал. 2 от СК би го поставило в невъзможност да посреща личните си нужди за неговото всекидневно оцеляване, което се явявало в разрез с материалноправната разпоредба на чл. 143, ал. 1 от СК, която 3 повелявала издръжката да е съобразена с възможностите и материалното състояние на родителя, който дължи издръжка, а и считал, че този размер на издръжка е съобразен и с обикновените условия на живот, необходими за израстването на детето, предвид възрастта и другите му потребности на този етап. Претендира да се определи режим на лични отношения, подробно посочен в отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от прието по делото удостоверение на л.4, че А.А.И.. и Ф.Ю.И. са сключили граждански брак на 15.04.2019г.

Приобщено към доказателствата е удостоверение за раждане на детето А. А.А., родено на *****г., от което е видно, че родители на детето са А.И. и Ф.И..

Представени по делото са договор за кредит за текущо потребление и извлечения от банкови сметки, видно от които се установява погасяване на два кредита от страна на ответника, които са общо в размер на 723.94лв.

/600лв.+123.94лв./ и един от страна на ищцата в размер на 170лв.

Същевременно, видно от писмо изх. № 12116/15.12.2021г. „Юробанк България” АД е уведомила Ф. и А.И., че сключеният между тях договор за потребителски кредит №FL997181/26.06.2019г. е обявен за предсрочно изискуем, като задължението им е в размер на 23 158.11лв.

Видно от служебна бележка, издадена от „Нурсан Отомотив“ ЕООД /л.117/, ответникът получава нетно трудово възнаграждение, ведно с премии, общо в размер на 980.95лв. Брутно същото е в размер на 1264.15лв.

Изготвен и приобщен по делото е социален доклад от ДСП - ****, от който се установява, че по данни на ищцата след раздялата основни грижи за детето поема неговата майка, като бащата не предоставял средства за неговата издръжка. Детето е в добро общо здравословно състояние. А. и майка й живеят в семейното жилище, намиращо се в с.*****, ул. „******” №100. Жилището представлява едноетажна постройка, в добро техническо състояние. Състои се от три спални помещения, хол с кухня, санитарни помещения и килер. Хигиенно-битовите условия са много добри. Г-жа И. има трудови правоотношения с „Камчия 2010” ООД, с. *****, с длъжност продавач-консултант и е осигурена на минимална работна заплата. Към настоящия момент е в майчинство.

Изготвен и приобщен по делото е социален доклад от ДСП – ****, от който се установява, че по данни на ответника семейното жилище е закупено с изтеглен кредит, който месечно изплаща в размер на 190лв. Жилището, в което живее ответника е под наем в гр.**** за сумата от 300лв. Същото представлява апартамент, състоящ се от две стаи, кухня, коридор, баня и тоалетна в едно. Съжителства с майка си Д.А.Ч.. Пред социалния работник ответникът е споделил, че работи по трудов договор като монтажник производствен контрол в „Нурсан Отовотив”, с трудово възнаг раждение в размер на 880лв.

Разпитана в съдебно заседание, свидетелката А.А.Ю., майка на 4 ищцата, излага че живее в с.***** на ул. „*****“ №20, а дъщеря й живее на 23 км. в същото населено място, в къщата, която тя й А. са закупили през 2019г. С парите от кредита са я ремонтирали, освежили. От 2019г. не е напускала имота, същия е обзаведен и има всичко необходимо за отглеждането на едно дете, Ф. много добре се грижи за детето. Излага, че й помага при отглеждането му. Ф. отивала при нея, когато детето е болно, но тъй като живее в две стаи, тя не може да живее при нея с детето. След раздялата А. не е търсил контакти с А., не е изпращал пари или дрехи, той само за колата си мислел, не за семейството. Не знае дъщеря й да е възпрепятствала контактите на бащата с детето.