Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6098 от 13.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 13746/2024
Вид
Решение № 6098
Подписан
13.10.2025
В сила
13.10.2025
Състав
Стефан Исаков Шекерджийски

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 181 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 181, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • § 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 3, ал. 2, т. 3 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 6098 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20241100113746 по описа за 2024 година искове с пр.осн. чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът – П. Г. С., в исковата си молба и уточнение на същата от 08.01.2015г., твърди, че на 19.09.2024г. около 08:30ч., сутринта в гр. София паркирал на пътно уширение на бул. „Климент Охридски“. Тръгнал да върви по уличния тротоар и решил да пресече, за да стигна до един от магазините на фирма „Ташев и Галвинг“.

В момента, в който тръгнал да пресича, се спънал с десния си крак в издадени арматурни железа, които се намирали на уширението на булеварда в непосредсвена близост до тротоара и една пътна шахта срещу административен номер на бул. „Климент Охридски“ № 69. Бил закаран в УМБАЛ „Св. Анна“. Установило се: счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка; две охлузвания на дясната длан и травма на палеца на десния крак. Претърпял болки и страдания.

Направил общо 14 посещения в рехабилитационен център.

Травмата наложила да спре ремонтните дейности, с които се занимавал. Наложило се да се развалят договори.

С оглед изложеното, моли да се осъди ответникът да му заплати:

- сумата от 30 000 лева, неимуществени вреди;

- сумата от 1 115,89 лева, разходи за прегледи и изследвания при съответните медицински лица, закупуване на медицински изделия и лекарства и провеждане на рехабилитация (преглед в „ЕМБАЛ Царица Йоана ИСУЛ“ – 70 лева; Преглед в МБАЛ „Смета София“ - 50 лева; подлакътна туника – 33,20 лева; покупка на лекарства - 122,69 лева; рехабилитация – 840 лева).

1

- пропуснати ползи 37 600 лева: бил сключил два договора - от 04.08.2024г.

С П.К. С. за ремонт на жилище (баня, кухня антре хол) на обща стойност 21 100 лева, като в деня на договора получил на ръка 2 000 лева. Наложило се да върне и половината от получената сума в размер на 1 000 лева; и

От 01.09.2024г. с Н.Н.Р. за ремонт жилище - баня, коридор и хол на обща стойност 17 500 лева.

Претендира още законната лихва, считано от 19.09.2024г. и разноски.

Ответникът - СТОЛИЧНА ОБЩИНА, оспорва иска:

- искът бил нередовен, тъй като не било конкретизирано точното място на инцидента; нямало доказателства за състоянието на ищеца преди увредата;

- оспорва механизма на увредата; евентуално се прави възражение за съпричиняване;

- оспорва размерите на претенциите;

- оспорва отговорността си относно шахтата;

- оспорва договорите относно датите им.

Третото лице-помагач на ищеца - „Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД , счита, че неправилно е конституирано като помагач, а по същество се присъединява към позицията на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Депозирани са две заключения на СМЕ и СТЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на второто в.л. в о.с.з. от 01.04.2025г. се установява, че:

1. СМЕ: по отношение на ищеца е установено: счупване на главичката на лъчевата кост на лявата ръка; две охлузвания на дясната длан; счупване на нокътя и кръвонасядане на палеца на десния крак.

Тези увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да бъдат получени по времето и начина описан в исковата молба - при спъване с дясното стъпало в областта на палеца и падане върху лява длан при изпъната ръка в лакътя.

Счупването на главичката на лъчевата кост на лявата ръка реализира признака трайно затруднение движението на крайник (лявата ръка) за срок не по-малък от 2 месеца при обичаен ход на възстановяване.

Увреждането на палеца на десния крак е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Лявата ръка е имобилизирана с бинтова превръзка и оретеза. В делото са приложени и медицински документи за проведена лечебна физкултура 14 процедури и физиотерапия 2 магнит - 14 процедури с № 103/18.10.24г.

При преглед извършен за нуждите на настоящата експертиза е установено, че по отношение счупването на главичката на лъчевата кост на лявата ръка, С. е хирургически здрав.

Ръката извършва практически пълен обем движения, само при свиване в лакетната става с длан към рамото се свива на няколко сантиметра по отдалечено от рамото спрямо дясната ръка.

При прегледа се оплака, че при претоварване на ръката субективно чувства опъване по външната повърхност на лакета, което му пречи да работи тежък физически труд.

С времето и активна рехабилитация се очаква значително подобряване по отношение тези оплаквания.

Счупена е главичката на лъчевата кост. Тя не се чупи при директен удар в лакътя.

Ищецът е паднал напред - по лице, защото има две охлузвания на дланите. Паднал е на длани, извърта се и покрива целия лакът. Охлузването в областта на дясната длан сочи на падане върху охлузваща повърхност - асфалт, шахта, тротоар – това са охлузващи повърхности.

Няма описани данни в медицинската документация за съпътстващи заболявания.

2. СТЕ: На 03.02.2025г. е извършен оглед на място, при който е установено следното: мястото на инцидента се намира от дясната страна на бул. „Климент Охридски“, в посока център на гр. София, непосредствено срещу № 69 с разположен вход към дворното място на фирма „ТЕОКОМ“. На оградата на имота е монтирана и табела с надпис „Климент Охридски 69“. На това място е началото на уширение на булеварда с разположена шахта с три бетонови капака на уличното платно и непосредствено до тротоара. При огледа са отчетени координати N42.641185, Е23.353093 (място на инцидента). Непосредствено до шахтата, от страната на уличното платно са налични две арматурни железа, разположени точно до фугите между капаците на шахтата, които към момента на огледа са изрязани до нивото на настилката. Не са установени други стърчащи арматурни железа в продължение на настилката на уличното платно и тротоара по продължение на имота на бул. „Климент Охридски“ № 69. Тротоарът е разделен от уличното платно с ограда от метални тръби и метална верига между тях, боядисани в бял и червен цвят. На място няма други шахти, разположени върху уличното платно или тротоара.

Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Т.а-С.а (показанията ù са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруга на ищцета), П. и Р.. От тях се установява, че:

-св. Т.а-С.а: Ищецът се занимавал с ремонтна дейност. Веднъж, към средата на м. септември миналата година се прибрал по-рано от работа. Бил шиниран, разстроен и изпитвал много сериозни болки. Лечението продължило бавно и тежко. Той не можел да се обслужва сам. Свидетелят трябвало да му помага за ежедневните нужди.

Ищецът се занимавал преди години с ремонтни дейности, прекъснал, тъй като сменил 3 дейността си и около месец преди инцидента се върнал към това препитание. Работел сам.

След инцидента приемал обезболяващи, предписани от лекар. Ръката го боляла. Не бил ползвал болнични.

-св. П.: в къщата му в Горна баня имало нужда от ремонт. От колега на съпругата си разбрал за ищеца. Последният направил оглед. Към средата на септември се разбрали да отидат да вземат материали от „Ташев Галвинг“. Срещата беше в 8.30ч., но г-н П. пристигнал по-рано и спря откъм магазина, а ищецът спрял от другата страна на платното.

Той започнал да се оглежда, за да пресече. В момента, в който нямало коли тръгнал да пресича, но се спънал. Било на тротоара и пред него имало шахта. До шахтата стърчали два арматурни железа. Боляло го много, а свидетелят го завел в болница. Свидетелят потвърждава, че фотоматериалите, предоставени от ищеца отговорят на това, което е видял към момента на инцидента.

-св. Р.: познавал ищеца, тъй като искал да го наеме за ремонт на апартамент.

Препоръчали го приятели от квартала.

Съдът кредитира показанията на свидетелите – те са обективни, не си противоречат, а също така и на останалия, събран по делото, доказателствен материал. Показанията на съпругата на ищеца в някаква степен преекспонират болките и неудобствата, изтърпени от последния, но като цяло съответстват на останалия, събран по делото доказателствен материал и най-вече на Писмо от НОИ (л. 154). Ищецът извършва ремонти, би следвало да декларира приходите си по чл. 50 от ЗДДФЛ и това е било сторено за 2024г.

Показанията на втория и третия свидетел в основната си част обаче, съобразно посоченото по-долу в „от правна страна“, са недопустими.

Ищецът е разпитан по реда на чл. 176 от ГПК, но в отговорите му не се съдържа признание за неизгодни за него обстоятелства (чл. 175 от ГПК).

По делото са представени (първо о.с.з. от 01.04.2025г. – л. 138) веществени доказателства – фотоматериали (л. 123-6). Те са допустимо доказателствено средство (Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на ВКС; Р. № 619 от 23.10.2024г. на ВКС, IV г.о., докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3145/2023г.; Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС и Р. 1510-77-I).

С измененията на ГПК (обн., ДВ, бр. 100/21.12.2010г.) в ал. 3 на чл. 146 се създаде ново изречение второ, съгласно което, ако в изпълнение на предоставената от съда възможност за становище и ангажиране на доказателства страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК. С това изменение нормативно се закрепи съществуващото и преди това тълкуване на закона, а и създадената вече съдебна практика (Решение № 549/29.10.2010г., по гр.д. № 56/2010г., на IV г.о.; Решение № 700/06.12.2010г., по гр.д. № 304/2010г., на III г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК), че окончателната преклузия за ангажиране на доказателства от страните по делото не настъпва преди края на първото съдебно заседание, както и, че същата е свързана със служебното изпълнение на 4 задълженията на съда касаещи дадените в доклада указания и разпределяне на доказателствената тежест.

Т.е., преклузия не е настъпила по отношение на този доказателствен материал.

На първите две от тях се вижда тротоарна повърхност (шахта) със стърчащи арматурни железа. Видимо мястото е същото като това заснето от първото в.л. (л. 130-1).

Разликата е само, че железата, предвид и посоченото от експерта, са изрязани до повърхността на тротоара.

Всички доводи за някакви нередности, свързани с фотоматериалите, са не основателни.

На 08.04.2024г. ищецът и първият свидетел са сключили договор за изработка, като работата е следва да започне, считано от 02.09.2024г. Цената е 21 000 лева. Дължимата сума при подписването на сделката е 2 000 лева. За нея е приложена и разписка от същата дата (л.

39). Договорът е развален по обективни причини – Споразумение от 25.09.2024г. и съответната Разписка за 1 000 лева (л. 41).

На 01.09.2024г. е сключен договор с третия свидетел. Обща цена – 17 500 лева, като началото на ремонта е следвало да бъде към 01.12.2025г. Сумата от 2 000 лева е получена на същата дата, а на 27.09.2024г. договорът също е развален, а капарото е върнато.

Цялата документация по отношение на сделките е оспорена по реда на чл. 181 от ГПК.