Решение № 4362 от 06.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4362 гр. ..., 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110141667 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.

Предявени са осъдителни искове: с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 2500,00 лева, заявена като част от непогасено регресно вземане в общ размер на 6142,51 лева, за изплатено по застраховка „...” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на ... г. в гр. ..., на бул. „...“, срещу ... „...“, с включени разноски по определянето му в размер на 15,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /24.07.2025 г./ до окончателното изпълнение на задължението, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 353,05 лева – мораторна лихва за забава за периода от 16.07.2024 г. до 23.07.2025 г., начислена върху главницата за обезщетение, заявена като част от мораторна лихва в общ размер на 867,46 лева.

Ищецът ..., ЕИК ..., излага, че на ... г. в гр. ..., на бул. „...“, срещу ... „...“, е реализирано ПТП с участието на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., управляван от И. Ц. И., и лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., собственост на ... и управлявано от М. А. А., като съгласно изготвения Двустранен констативен протокол за ПТП виновен за инцидента е водачът на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., извършващ маневра по изпреварване на трамвайните линии. Навежда, че лек автомобил с марка и модел „...“ с рег.

№ ... е застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане „... на МПС”, а собственикът на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е застраховал гражданската отговорност на водача при ответника. Ищецът сочи, че е образувал щета № ... във връзка с 1 инцидента, вредите са описани от експерти на дружеството, като на доверен сервиз на застрахователя е възложено да възстанови за сметка на застрахователното обезщетение вредите по увредения автомобил. За извършените авторемонтни работи с преводни нареждания от ... г. и ... г. на сервиза е заплатена сумата 6127,51 лева. Поддържа, че във връзка с ликвидацията на преписката e реализирал обичайни разноски в размер на 15,00 лева. Излага твърдения, че въпреки отправена нарочна покана, ответникът не е погасил регресното вземане, като заради допуснатата забава в изпълнението, дължи и мораторно обезщетение в размер на исковата претенция. Претендираните суми сочи, че заявява като част от вземания в общ размер, посочен в исковата молба. Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

Ответникът ..., ЕИК ..., поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че към датата на процесното ПТП „Гражданската отговорност“ на увреждащия автомобил е застрахована при същия. Оспорва съществуването на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „...“ при ищеца за увредения автомобил, както и изплащането на застрахователното обезщетение. Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Оспорва произшествието да е настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., както и да е налице причинна връзка между такова поведение и щетите по лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № .... Евентуално посочва, че действително причинените вреди са в по – нисък размер. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл.411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

По делото е представен двустранен протокол от ... г., от който е видно, че участниците в ПТП – И. Ц. И., като водач на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., и М. А. А., като водач на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., са удостоверили, че на посочената дата между тях е реализирано ПТП. От описания от участниците в ПТП механизъм и изготвената скица на пътната обстановка при ПТП в протокола се установява, че водачът на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е предприел маневра за завой наляво, за влизане към паркинг, при което е реализирал ПТП с лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., който се е движел от лявата му страна, за да го изпревари. Установява се, че вследствие на удара лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е имал видими щети по предната си лява част – увредени предна броня, ляв калник, ляв фар, като е била констатирана и невъзможност да се върти воланът на автомобила. Видимите щети по лек 2 автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... са били в задната дясна част на автомобила – задна дясна врата, заден десен калник и задна дясна джанта. В протокола е отразено, че водачът на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е поел вината за настъпването на произшествието.

Представеният протокол представлява частен свидетелстващ документ, чието съдържание не може да бъде противопоставено на трети лица, в частност на ответника, които не са участвали в съставянето му. Доколкото ответникът е оспорил удостовереното от водачите в протокола, за установяване на действителния механизъм на настъпилото произшествие в производството е допусната съдебно – автотехническа експертиза, както и са разпитани водачите на участвалите в ПТП леки автомобили.

Показанията на водача на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... – И. Ц. И. изцяло пресъздават механизма на ПТП, обективиран в протокола за ПТП, съставен от водачите за констатиране на настъпилото събитие. От тях се установява, че свидетелят се е движел по бул. „...“, в посока бул. „...“, като пред него водачът на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е управлявал автомобила много бавно. Свидетелят е предприел маневра за изпреварването му, преминавайки по релсовия път на платното, когато внезапно лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... се е отклонил наляво за извършване на маневра за завой наляво. Свидетелят се е опитал да го избегне, навлизайки в насрещното трамвайно трасе, но не е успял да предотврати съприкосновението между автомобилите, което за управлявания от свидетеля лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е настъпило в задната му дясна част. Свидетелят не съобщава за наличието на движещите се автомобили или трамваи, което да е наложили бързото му прибиране в собствената лента за движение. От показанията му се установява, че е продължил движението си напред.

Установява се, че непосредствено преди мястото, от което водачът на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е заходил за ляв завой, има пътен знак, който указва движение само направо. Свидетелят не е видял и подаден светлинен сигнал за завиване от водача на другия автомобил. Свидетелят посочва, че на мястото на местопроизшествието е имало пешеходна пътека, като пътният знак за нея и за движението на автомобилите само направо са се намирали на едно място. Установява се, че при предприемане, както и по време на извършване на маневрата по изпреварване, пешеходци не са преминавали по пешеходната пътека, като свидетелят е управлявал автомобила със скорост от около 50 км/ч. Свидетелят съобщава, че първоначално е считал себе си за виновен за произшествието, но впоследствие е обърнал внимание на указателните табели на пътя и е установил, че другият водач е извършвал неразрешена маневра за завой наляво. От показанията на свидетеля се установява, че релсовият път на мястото на произшествието е разположен върху платното за движение, както и че между лентите за движение на платното е поставена единична прекъсната линия.

Същевременно показанията на водача на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... – М. А. А., противоречат на декларираните от същия в протокола за ПТП данни относно механизма на произшествието. Никъде в протокола свидетелят не е отбелязал, че към 3 момента на удара е бил в спряло състояние, за което при установяване на схемата на ПТП, в протокола има конкретно място да се отбележи именно това обстоятелство. За пръв път това обстоятелство заявява пред собствения си застраховател по застраховка „...“ в уведомлението за щета и след това пред съда в показанията си. Заради това разминаване във фактите, съдът счита, че твърдейки, че управляваният от него автомобил се е намирал в спряло състояние, свидетелят изгражда защитна версия за случилото се, в случай че по някакъв начин би могла да бъде ангажирана отговорността му за настъпилите вреди. В този смисъл съдът не кредитира показанията му в тази им част. Същевременно в показанията си свидетелят признава, че е предприел маневра за завой наляво, през насрещното платно, за да навлезе в паркинга на намираща се там ... Маневрата си е започнал след намиращата се на мястото пешеходна пътека. От показанията му се установява, че е видял лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... едва към момента на удара, като няма спомен дали преди това е подавал мигач за сигнализиране на маневрата си. От показанията му не се установява да е имало насрещно движение, като въпреки това свидетелят изтъква необходимостта при задминаване изпреварващият автомобил да се прибере бързо в собствената лента за движение поради наличието на остров за спирка на минаващите оттам трамваи.

Същевременно твърди, че след съприкосновението между автомобилите, водачът на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е продължил движението си напред, навлизайки покрай острова на спирката с висока скорост. Свидетелят не е забелязал на място наличието на пътен знак, който да указва движение на автомобилите само направо, но сочи че сега такъв има. От показанията на свидетеля се установява, че релсовият път на мястото на произшествието е разположен върху платното за движение, както и че между лентите за движение на платното е поставена единична прекъсната линия.

По делото след изслушване на свидетелите, вещото лице по допуснатата съдебно – автотехническа експертиза, в рамките на проведеното съдебно заседание на 12.02.2026 г., е допълнило заключението си, като е заявило, че към момента на удара и двата автомобила са били в движение, тъй като ако лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е бил спрял, ударът е щял да настъпи в предната дясна част на предната броня на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., а не в задната му дясна врата, както се е случило. Вещото лице заявява, че последното обстоятелство категорично предполага движение на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... към лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № .... Вещото лице допуска, че биха настъпили същите вреди и при престрояване на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... отляво надясно, но от показанията на водачите не се установява да е била налице такава необходимост в рамките на конкретната пътна обстановка. Нито един от водачите не съобщава за наличието на насрещно движение, а при извършена справка от съда на общодостъпна информация на изображения в платформата на Google Maps се установява, че цитираният от свидетеля М. А. остров на спирка за трамваи се намира на 57 метра от пешеходната пътека (след която е предприел маневрата си свидетелят) и то в насрещната пътна лента, изнесен след насрещната линия на трамвайното трасе, т.е. за водача на лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е имало достатъчно място да продължи напред, без да се отклонява рязко надясно. Освен това и двамата водачи съобщават, че водачът на 4 лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ..., след удара е продължил движението си напред. От показанията на свидетелите не се установява последният рязко да е променил посоката си на движение, надясно към лентата в посоката си на движение. В изложения смисъл и особено предвид обстоятелството, че от събраните по делото доказателства не може да се формира извод, че към момента на удара лек автомобил с марка и модел „...“ с рег. № ... е бил в спряло състояние, съдът не приема втората изложена в съдебно заседание вероятна постановка от вещото лице, при която биха настъпили същите вреди и за двата автомобила.