Решение № 2948 от 21.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2948 гр. София, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря Б.А В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110214519 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на А. Д. М., ЕГН **********, чрез адв.К. – САК, срещу Наказателно постановление № 21-4332025373/09.12.2021 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.

Конкретно се поддържа, че неправилно е отразено в АУАН и в НП, че А. Д.

М. е отказал в качеството му на водач на МПС, да бъде изпробван с техническо средство DRUG TEST 5000, с номер ARKD-0049 за наркотични вещества или техни аналози. Сочи се, че при проверката последният е бил извън МПС-то и не е управлявал същото, както и че лекият автомобил не е бил в движение, а е бил паркиран на ул. „Цар Калоян“. В тази връзка се допълва, че жалбоподателят не е отказал извършване на проверка предвид 1 обстоятелството, че такава е направена, като същият е бил доброволно тестван с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510 RNA 0144, с проба 598 за установяване алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози. Отделно от това и въз основа на доброволно направената проба, от същата е установено единствено наличие на алкохол в кръвта, а именно над 1,2 на хиляда, за което е образувано НОХД 5619/2022 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, приключило с оправдателна присъда. На следващо място се оспорват всички констатации и обстоятелства, изложени в АУАН и НП, като се твърди, че АНО не е спазил стриктно своите задължения относно реда и начина на извършване на проверката, по отразяване резултата от същата, както и неправилно е квалифицирал нарушението, които обстоятелства са довели до допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, накърняващи правото на защита на жалбоподателя.

По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на атакуваното наказателно постановление в цялост.

В съдебните заседания жалбоподателят А. Д. М., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К. – с доказателства за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител поддържа жалбата изцяло по изложените в нея съображения и моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебните заседания административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В ангажирани по делото писмени бележки от въззиваемата страна, чрез процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, се излагат съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като се моли същото да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение размера на разноските на насрещната страна.

От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на А. Д. М. срещу Наказателно постановление № 21-4332025373/09.12.2021 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е 2 подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 28.11.2021 г. около 03:55 ч. лек автомобил марка ххххххххххххххххх, собственост на търговско дружество „ххххххххххх“ ЕООД и ползван от жалбоподателя А. Д. М., бил паркиран в гр.София, на ул.“Цар Калоян“. По същото време полицейските служители при 01 РУ – СДВР, а именно свидетелите А. В. С. и Б. Н. Б., изпълнявали служебните си задължения в центъра на града. Същите възприели автомобил марка ххххххххххххххххх, като констатирали, че последният бил паркиран в нарушение на правилата, визирани в ЗДвП. Впоследствие полицейските служители забелязали жалбоподателя М., който първоначално стоял до автомобила, а след това влязъл в него и привел същия в движение по ул.“Калоян“ с посока на движение от ул.“Позитано“ към ул.“Съборна“. Непосредствено след това автомобилът, управляван от жалбоподателя М., бил спрян от служителите при 01 РУ - СДВР А. С. и Б. Б. за извършване на проверка. При проверката била установена самоличността на водача на автомобила – А. Д. М., с ЕГН **********, като същевременно бил извикал и екип на ОПП – СДВР за оказване на съдействие. На място се отзовал свидетелят Б. Т. Г. – на длъжност мл. автоконтрольор в СДВР – ОПП, който предложил на А. М. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство "Drug Test 5000", както и да бъде тестван за наличието на употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7510", като последният отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. При извършената проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, същата отчела наличие на алкохол в издишания от М. въздух 2,21 на хиляда.

Във връзка с последното на въззивника А. Д. М. бил издаден талон за медицинско изследване № 107382 с отбелязване, че следва да се яви във 3

Военно-медицинска академия за медицинско и химическо изследване в срок до 45 минути от връчването на талона.

За констатациите от извършената проверка свидетелят Б. Т. Г. съставил против А. Д. М. АУАН серия G A № 472385/28.11.2021 г., в който квалифицирал установеното нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.

Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал, като посочил, че има възражения.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено възражение срещу констатациите в АУАН GA № 472385/28.11.2021 г.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление № 21-4332-025373/09.12.2021 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което при идентичност на описанието на нарушението в АУАН и правната му квалификация, жалбоподателят бил санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 21.09.2023 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу последното, инициирала настоящото производство.

Междувременно от страна на Софийска районна прокуратура бил внесен с Софийския районен съд обвинител акт против А. Д. М., ЕГН ********** за това, че на 28.11.2021 г., около 03:20 часа, в гр. София, по ул. „Цар Калоян“, с посока на движение от ул. „Позитано“ към ул. „Съборна“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка хххххххххххххх с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,21 (две цяло и двадесет и едно) на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 № ARNA 0144, с поредна проба № 598, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /обн. в ДВ бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./ престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, въз основа на който обвинителен акт било 4 образувано НОХД № 15619/2022 г. по описа на СРС, НО, 106 състав.

С присъда от 13.07.2023 г., постановена по НОХД № 15619/2022 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, А. Д. М. бил оправдан по повдигнатото му от СРП обвинение. Първоинстанционната присъда била потвърдена с Решение № 290/08.05.2024 г., постановено по внохд № 433/2024 г. по описа на СГС, НО, VII въззивен състав.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Б.

Т. Г., А. В. С. и Б. Н. Б..

От показанията на свидетелите Б. Т. Г., А. В. С. и Б. Н. Б. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации, в това число - че водачът на МПС е бил спрян за извършване на полицейска проверка, в хода на която отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на наркотични вещества, че след това на същия е издаден и връчен срещу подпис талон за медицинско изследване, както и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН, поради което и съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители в цялост относно извършената проверка и отказа на водача, тъй като те кореспондират и с останалия писмен доказателствен материал. Необходимо е да бъде посочено, че липсата на съхранен спомен в пълнота у полицейските служители по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с процесния случай, е обяснима предвид характера на извършваната от тях дейност, която по необходимост включва множество сходни случаи, както и отдалечеността във времето между разпита им пред съда и процесните събития.

Същевременно и след предявяване на съставената на място писмена документация, в това число АУАН и докладна записка, свидетелите потвърждават извършените на място действия и направените констатации.

Отделно от това и видно от показанията на свидетелите С. и Б., същите 5 потвърждават и движението на процесния автомобил по ул.“Цар Калоян“, респективно качеството на водач на жалбоподателя, доколкото именно той е привел процесния автомобил в движение и го е управлявал на посоченото място. Категорично и двамата свидетели излагат, че процесната проверка е била предприета именно поради наличното движение на автомобила, доколкото в противен случай и при липса на управление подобна проверка не би била осъществена.

От приложения по делото талон за медицинско изследване номер 107382, връчен на А. Д. М. на 28.11.2021 г. в 04:25 часа е видно, че на жалбоподателя е била разяснена възможността да се яви във ВМА да даде кръвна проба за медицински и химичен анализ, както и е посочено времето, в което може да стори това – до 45 минути от връчване на талона.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.