Решение № 388 от 07.09.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Несебър, 07.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Г. при участието на секретаря Дора К. Д. като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Г. Гражданско дело № 20252150100922 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от С.

Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Н***, ул. „И. В.“ № ***, с пълномощник адв. И. Ц. от АК - Благоевград против Ч. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Н****, ул. „С***“ № ***. Ищецът твърди, че на 09.04.2025г. отишъл да си купи хляб от магазин за пакетирани хранителни стоки, находящ се в гр. Н****, ул.„М******“. Пред магазина се разминал с ответника, който му нанесъл силен юмручен удар в лявата част на лицето, при което приклекнал и паднал на земята. Във връзка с извършеното нападение ищецът посетил кабинет на съдебен лекар в отделение по Съдебна медицина към УМБАЛ - Бургас, където бил освидетелстван и му било издадено съдебно-медицинско удостоверение № 86/2025г., в което били посочени установените телесни увреждания, изразяващи се в оток и кръвонасядане на лявата буза на лицето, кръвонасядане на долния клепач на лявото око, зацапване на левия носен проход с кафеникаво - червеникав материал, наподобяващ кръв. В удостоверението било изведено заключението, че травматичните увреждания са получени в резултат от удар, с или върху твърд тъп предмет с ограничена контактуваща повърхност и биха могли да се получат по време и начин, както съобщава пострадалият. Ищецът подал жалба /заявление/ до Териториално отделение - Несебър при Районна прокуратура - Бургас, във връзка с което била образувана преписка рег. № 304000-*****/2025г. по описа на РУ - Несебър, пр. вх. № *****/2025г. по описа на РП - Бургас, по която ответникът предоставил сведение и му бил съставен Протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР. По повод жалбата било прието, че е налице престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

1

Ищецът излага съображения, че в резултат на действията на ответника продължително време изпитвал физически болки и страдания в областта на лявото око, носа и лявата част на лицето и цялата глава.

Гореизложеното е обосновало правния интерес у ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3800 лева /три хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания в резултат на причинените му от ответника на 09.04.2025г. телесни увреждания - оток и кръвонасядане на лявата буза на лицето, кръвонасядане на долния клепач на лявото око, зацапване на левия носен проход с кафеникаво - червеникав материал, наподобяващ кръв, контузия на очната ябълка и околоочната област, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта - 09.04.2025г. до окончателното им изплащане. Представя писмени доказателства. Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане. Моли се да бъде изискана преписка рег. № 304000-*****/2025г. по описа на РУ - Несебър, пр. вх. № *****/2025г. по описа на РП - Бургас. Моли се да бъде допусната и назначена комплексна съдебномедицинска и психологична експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Твърди, че не е нанасял удар на ищеца и действията му са били изцяло отбранителни и извършени при непосредствено нападение от страна на ищеца, както и че липсват предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Прави изложение на фактическата обстановка. Сочи, че на 09.04.2025г. между страните възникнал конфликт, предизвикан от ищеца.

Първоначално той бил словесен, изразяващ се в отправени от ищеца обиди, агресивни и заплашителни думи. Впоследствие ескалирал като ищецът замахнал с юрмук в посока на ответника с цел да го удари. Ответникът излага, че в този момент за него възникнала реална и непосредствена опасност от физическо посегателство и за да се предпази и предотврати удара извършил инстинктивно и кратко отблъскващо движение с ръка, насочено към отдалечаване на ищеца и предотвратяване на нападението. Развива съображения, че действията му представлявали самозащита.

Уточнява смисълът на направеното в досъдебното производство изявление. Изтъква, че действие, извършено при самозащита не е противоправно и не поражда отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Изразява становище по представените от ищеца писмени доказателства, като навежда, че медицинските документи установяват единствено наличието на леки телесни увреждания, но не доказват механизма на причиняване на телесните увреждания, авторството им и връзка между отблъскващото му действие и твърдените вреди. На последно място сочи, че ищцовата претенция е явно завишена, несъразмерна и необоснована. С тези доводи се моли от съда да отхвърли предявения 2 иск, като неоснователен и недоказан, поради липса на противоправност и наличие на самозащита. Претендира се присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание, ищецът Д. не се явява. Явява се процесуалния му представител, който поддържа исковата молба от името на доверителя си. Представя писмени и ангажира гласни доказателства и съдебно-медицинска експертиза. Моли за уважаване на ищцовата претенция. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът Ч. се явява в съдебно заседание и оспорва исковата молба. Заявява, че не е удрял ищеца. Твърди, че действията му спрямо ищеца са били изцяло отбранителни, извършени при непосредствено нападение от последния. Допълва, че липсата на противоправност обуслява липсата на деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД.

Твърди, че ищецът Д. поС.но се заяждал с него. Акцентира, че представените медицински документи установяват единствено наличието на телесни увреждания на ищеца, но не доказват механизма на причиняването им и не доказват авторството им.

Сочи, че за същият инцидент е било образувано наказателно призводство, което е било прекратено от РП-Бургас, поради недоказаност на деянието, противоречиви доказателства и липса на сигурни данни за нанесен удар.

Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса, пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е налице фактическия състав на деликтната отговорност, следва да са налице следните предпоставки: противоправно поведение на делинквента, настъпването на твърдeните от ищцеца вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя. Съгласно презумцията на ал.2 на чл.45 от ЗЗД, вината на дееца се счита за налична до доказване на противното, от което следва извода, че доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника. За установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност, доказателствената тежест съобразно чл.127, ал.1 от ГПК се носи от ищеца - при условията на пълно и главно доказване. Съдът е указал доказателствената тежест на страните с Определение № 58 от 14.01.2026г. /л.5052 вкл./.

От изисканото и прието, като доказателство по делото Постановление от 25.04.2025г. на РП-Бургас, ТО-Несебър за отказ да се образува досъдебно 3 производство /л.145-146 вкл./ се установява следната фактическа обстановка:

На 09.04.2025г., около 10.00 часа, ищецът С. Д. отишъл да си купи хляб в магазина на хранителни стоки в гр.Н****, ул.М*****. Пред магазина се разминал с ответника Ч., който му нанесъл силен удър с юмрук в лявата част на лицето, при което Д. приклекнал и паднал на земята. След като се изправил, Ч. започнал да му вика, че пресичал пред колата му, че си бил чистил стелките пред него и го псувал. Д. отричал да е провокирал по някакъв начин Ч., за да го удари. Към заявлението си до прокуратурата, ищецът Д. приложил Съдебномедицинско удостоверение № 86/2025г., издадено от отделение по съдебна медицина към УМБАЛ-Бургас.

В обясненията си пред полицейските органи, ответникът Ч. заявил, че двадесет дни по-рано, съглажданинът му С. Д. тупал стелките на колата си пред дома си, при което се вдигнали облаци прах. Ч. тръгнал по друга улица, но Д. тръгнал след него и започнал да тупа още по-силно, с цел да го напраши. След няколко дни, Ч. управлявал автомобила си, а Д. карал пред него. Когато забелязал, че Ч. е зад него, Д. умишлено започнал да шофира още по-бавно с цел да го провокира и тормози. Ч. заявил, че ищецът поС.но се заяждал и търсел конфликт с него.

При така установеното при извършената проверка, наблюдаващият прокурор е приел, че са налице данни за евентуално извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК /лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на здравето/. Самият Ч. не отричал, че е ударил ищеца Д., но твърдели, че му е ударил шамар, а не юмрук. Прокурорът е приел, че нанесената на Д. лека телесна повреда не е причинена по хулигански подбуди, а в резултат на предходен конфликт между двамата. С оглед на това, че престъплението по чл.130, ал.2 от НК е от частен характер и се преследва по тъжба на пострадалия, прокурорът е отказал да образува досъдебно производство.

Недоволен от постановлението на прокурорът от РП-Бургас, ТО-Несебър, е останал ищецът Д., който е обжалвал същото пред Окръжна прокуратура-Бургас. С Постановление от 25.07.2025г. на прокурор в ОП-Бургас е приел, че в конкретният случай липсват данни за извършено престъпление от общ характер по смисъла на НК, както и че подбудите за поведението на Ч. не са били хулигански, а такива на бързо възникнала и развила се неприязън вследствие на предходни срещи между страните, подразнили Ч., който е с впечатление, че Д. цели да го дразни и провокира. Според прокурора, действията, довели до телесното увреждане на Д. са имали за пряка и непосредствена цел да наранят същия и да му причинят болка. По изложените съображения, прокурорът от ОП-Бургас е потвърдил постановлението на РП-Бургас, ТО-Несебър и е оставил без уважение жалбата против същото.

Нанесените на ищецът Д. телесни увреждания, вследствие инцидента на 09.04.2025г., се потвърждават и от заключението по изготвената в хода на настоящото 4 производство съдебно-медицинска експертиза, неоспорена и приета по делото. Видно от заключението на същата, в резултат на нанесения му удар в областта на лявата половина на лицето, на ищеца Д. са причинени: оток и кръвонасядане на лявата буза на лицето; кръвонасядания на долния ляв клепач; зацапване на левия носен проход с кафеникаво-червена материя, наподобяваща кръв, обстоятелства, които не се оспорват от ответника Ч.. Според вещото лице, механизмът на гореописаните травматични увреждания отговаря да е получен от действието на твърди тъпи предмети с ограничена повърхност, каквито могат да бъдат ударите с части от човешкото тяло – юмруци или всеки друг предмет с подобна характеристика. Описаните по-горе увреждания отговарят на медико-биологичния критерии за болка и страдание. Според вещото лице продължителността на възстановителния период от описаните травматични увреждания би следвало да е в рамките около 15 дни, при обичаен ход на оздравителния процес /вж.закл. на СМЕ – л.80-81 вкл./.

За установяване механизма на настъпване на деянието и неговото авторство, съдът допусна събиране на гласни доказателства. От показанията на водения от ищеца свидетел Х.М. /дъщеря на ищеца/ се установява, че на 09.04.2025г., около 10.00 часа, баща й /ищецът Д./ пазарувал хляб от магазинчето до дома им. Свид.М. сочи, че била пред Митрополията /Старата митрополия - църква в гр.Несебър-стара част/, когато видяла как баща й излиза от магазина и ответникът го удря с юмрук в лявата страна на лицето, след което продължава по пътя си, без да е имало словесно пререкание между двамата. В резултат на удара, ищецът Д. паднал на колене. Свидетелката М. веднага се притекла на помощ на баща си и му помогнала да стане. След като се прибрали, се обадили на тел.112, за да подадат сигнал за случилото си. Носът на ищеца кървял, цялата лява страна на лицето му била отекла, окото му било синьо, поради което веднага отишли до УМБАЛ-Бургас. Свид.М. установява пред съда, че познава ответника, като съгражданин, но не й е известно преди инцидента да са имали конфликт с баща й. Сочи, че познава ответника, като агресивен човек. Макар свидетелката М. да е близък роднина на ищеца, съдът кредитира изцяло показанията й, тъй като същите са в унисон с целия събран по делото доказателствен материал.